"Живот на ръба"

Още един филм за постигнатата мечта. Не бих я нарекъл американска, нито френска, а човешка.

Да направиш нещо необикновено, вълнуващо, сензационно и привидно неосъществимо.

На границата на и отвъд човешките възможности.

С това се заема френският въжеиграч Филип Пти – Джоузеф -  Гордън Левит.

Влюбен от дете в цирка, магиите, триковете, еквилибристиката, той има своя цел в живота.

Да стане  блестящ професионалист и артист. За да дарява радост на хората със своите неповторими спектакли.

Ще му помага папа Руди – Бен Кингсли, корав и опитен ментор, който ще го научи на тайните в занаята, които са особено важни за успеха на всяка задача и най–вече за обезопасяването й.

Папа Руди замества липсващото на Пти семейство, което хлапакът е напуснал на 17 години. За да пристигне в Париж, превръщайки се в звезда, след като предизвиква фурор  на катедралата  „Нотр  Дам“.

Да срещне голямата си любов – Ани – Шарлот Ле Бон, повярвала във възможностите му и стимулирала го към големия му подвиг, който Пти осъществява на 7 август 1974 г., денят преди Никсън да напусне поста си на президент, заплашен от импийчмънт по аферата „Уотъргейт“ – като премине по  опънатото въже между кулите - близнаци на Световния търговски център и  направи такова умопомрачително шоу, извън представите ни за осъществимото, след което става  мигновено планетарна знаменитост.

Продуцентът – режисьор Робърт Земекис за пореден път разказва притчата за устойчивия човешки дух, в състояние да преодолее всевъзможни препятствия, да оцелее и да реализира житейските си цели.

Това го умее перфектно и го е доказал убедително във „Форест Гъмп“ (1994) и „Корабокрушенецът“( 2000).

В „Живот на ръба“, с помощта на Кристофър Браун той екранизира вещо и умело мемоарната книга на Пти „Да достигнеш облаците“.

Помагат му с безценния си опит операторът Дариуш Волски, претворил с финес и изумително визуално майсторство подвизите на Пти и композиторът Алън Силвестви, чиято музика, особено при отразяването чудото на 7 август 1974 г. ме държа на нокти в залата.

Земекис разказа увлекателно как е строил два етажа на кулите – близнаци в студио и е работил с Левит по сюжета, но никога няма да разкрие тайните на компютърните магии, сътворени от сплотения му екип от над 200 души.

Лично аз гледах скептично на проекта му и не знаех дали би могъл да се осъществи успешно, занимателно и пълноценно.

След спектакъла в парижката катедрала бях заинтригуван, но подвигът на 7 август е пресъздаден наистина безукорно  и блестящо в кинематографично отношение.

За пръв път от години почувствах виене на свят и страх от височина, а когато Пи – Левит пое с уверени стъпки по стоманеното въже, ме побиха тръпки и инстинктивно се хванах за облегалката на седалката си.

Еквилибристиката на Пти - особено с лягането на въжето над зашеметяващата бездна от 410 метра повиши адреналина ми на макс, а трудностите на финала – с пращенето и люлеенето, ме накараха дори да подскоча!

Все едно бях в Индийското кафене в Париж на 28 декември 1895 г. на легендарната люмиерова прожекция и чаках пристигането на  влака на гара Сиота!

След излизането от салона  дълго размишлявах върху филма на  Земекис.

Дадох си сметка, че с оператора Дариуш  Волски са пресъздали успешно и убедително епохата отпреди 4 десетилеития, с нейната невинност и анархистичен дух, но и със съществуващата в пъти повече свобода, дори в Ню Йорк, където екип от ентусиасти – чудаци под носа на полицията успява да експидира до покрива на 110 – етажен небостъргач  цялото свое оборудване!

Хареса ми и кастинга – Шарлот Ле Бон – Ани  е живо и пълнокръвно човешко същество, търсещо своята мечта, а не красиво кукленско украшение към Пти и виждам, че след удара й в „На един черпак разстояние“ (2014) на Ласе Халстрьом, вече е претрупана с предложения – за 2016 г. те са вече пет, сър Бен Кингсли е перфектен като ментора папа Руди, но безспорно „Живот на ръба“ е истинско one man show – особено във втората си част и негов герой е Джоузеф Гордън – Левит.

Актьорът може и да не е огледално копие на Пти, но поне говори очарователен френски с типичен парижки акцент, притежава изумителни умения на еквилибрист, които е усвоил от самия Филип Пти и най-важното  - носи в себе си дозата увереност и щипката лудост, които съчетани с типичното му харизматично излъчване, правят чудото и превръщат филма в неповторимо двучасово изживяване.

Робърт Земекис за пореден път демонстрира професионален перфекционизъм и завиден иновативен дух.

Той доказва, че може успешно да разказва вълнуващи истории и да е интересен на публиката.

Затова неслучайно е в десетката на най–популярните постановчици, а всеки негов филм се очаква с  нетърпение от многобройните му фенове по света.

Борислав Гърдев

„Живот на ръба“, 2015 г., 122 минути, режисьор Робърт Земекис, разпространение „Сони пикчърс“