петък, 2 октомври 2015 г.

С обратен гард по пътя към славата



Поне от  девет десетилетия настъпи ли кризисен период и Холивуд надява боксовите ръкавици.
Явно този суров мъжки спорт е любим не само на създателите му англичани.И е повече от сигурно, че независимо дали ще е експониран като мелодрама или като драма – моралите, той като  лакмус събира в себе си копнежите и комплексите на американците, защитавайки ревностно до болка познатата им и рекламирана ценностна система.
Знаем и помним добре доста от историите, разиграли се на боксовия ринг, в които пълни аутсайдери , дошли от социалното дъно с много упоритост  и късмет ,  попаднайки на добри треньори и мениджъри , осъществяват щатската мечта и заедно големия пояс получават и тлъст чек , с който стават част от привилегированото  общество.
Мога да изброя доста ярки заглавия в тази насока и с риск да се получи скучен  поменик ще посоча само най – популярните – „Вечеринката“, 1929 на Уйлям Уайлър, „Шампионът“, 1931 на Кинг Видор и „Светлините на големия град“, 1931, на Чаплин, „Джентълменът Джим“, 1942 на Раул Уолш, „Някой там горе ме харесва“, 1956 на Робърт Уайз, „Реквием за един боксьор от тежка категория“, 1962 на Ралф Нелсън, „Роки“, 1976 на Джон Авилдсън, „Разяреният бик“, 1980 на Мартин Скорсезе, „Боксьорът“, 1997 на Джим Шеридан, „Али“, 2001 на Майкъл Ман , “Момиче за милиони“, 2004 на Клинт Истууд, „Късметлията“, 2005 на Рон Хауард…
Логично е  тъжната 2015 година да бъде спасена с „Обратен гард“ на Антоан Фукуа.
Продуцентите братя Уайнстайн са повярвали в качествата на сценария на Кърт Сътър и избирайки Фукуа за постановчик са си свършили перфектно работата, поверявайки проекта в сигурни ръце.
Фукуа не е от режисьорите – звезди, но е железен професионалист, умеещ да изтиска максимума от харесания от него сюжет.Достатъчно е да си спомним само “Тренировъчен ден“, 2001.
Така е и с „Обратен гард“.
Наистина историята е често експлоатирана.
Проблемът е в това – до болка познатия разказ за неудачника Били Хоуп, превърнал се от звезда в аутсайдер, загубил съпруга, дом и дъщеря и успял с кървав пот и под ръководството на суров треньор  - Тик Уилс – Форест Уитакър да си върне титлата и статута на уважавана спортна звезда -  да бъде поднесен увлекателно, емоционално убедително и свежо, да те държи в напрежение, дори когато предусещаш следващия ход и с напрегнат дъх  дочакваш свирепата финална схватка , в която Мигел Ескобар – Мигел Гомес ще бъде заслужено победен със свръхчовешки усилия.
Като истински фокусник Фукуа жонглира между клишето и находките  и ни поднася спектакъл, доставящ ни наслада, въпреки своята предвидимост.
Заслуга има и проникновената камера на Мауро Фиоре, и въздействената партитура на ветерана Джеймс Хорнър, починал малко преди световната премиера на филма -  на 22 юни, както и добрият актьорски състав, в който наред с очакваните изяви на Рейчъл Макадамс – Морийн Хоуп,Форест Уитакър – Тик Уилс и Къртис Джаксън (50 цента) – Джордан Мейнс, се откроява с брилянтната си игра и абсолютна всеотдайност Джейк Джиленхол.
Признавам си, следих интерпретацията му с голяма предубеденост, очаквайки го да се провали.
Излъгах се, за което искрено му се възхищавам.
Джиленхол играе искрено, ентусиазирано  и непосредствено – особено разтърсващи са сцените с дъщеря му Лейла Хоуп  -  Уна Лорънс, другото голямо откритие във филма.
Боксовите сблъсъци, които обрамчват повествованието в началото и края, са поднесени с впечатляваща хореография, натуралистично и страстно.
Вероятно и затова хепи ендът не дразни, а се приема като нещо напълно нормално и очаквано.
„Обратен гард“ е филм , направен професионално и умело, който се гледа с удоволствие и се харесва безпроблемно.
Той е сред бижутата на  постната лятна холивудска селекция и отсега му предричам включването в късата листа на кандидатите за „Оскар“ – и.
Не искам да гадая за броя на номинациите, но със сигурност сред финалистите и то напълно заслужено ще бъде Джейн Джиленхол.
Навремето си спомням с какви предразсъдъци бе приет първия „Роки“ – „Каква е тази боза? До кога ще ни баламосват с подобни мелодраматични приказки за американската мечта? Какъв му е приносът, освен, че връща чистата емоция на екрана?“, а днес всички единодушно го признават за класика.
Няма да се учудя, ако „Обратен гард“ повтори напълно съдбата му.
Борислав Гърдев
„Обратен гард“, 2015, 124 минути, реж.Антоан Фукуа, продуценти Боб  и Харви Уайнстайн  и Антоан Фукуа

Няма коментари:

Публикуване на коментар