петък, 23 октомври 2015 г.

Изкуплението "Орлов мост"

Владимир Зарев



Прочетох с интерес „Орлов мост“ на Владимир Зарев.
Не крия, че чаках романа му с любопитство, за да разбера ще задържи ли нивото на „Разруха“, „Светове“ и „Законът“.
Удовлетворен съм – Зарев е създал силен и стойностен епос.
Той притежава рядкото качество да твори висока литература, ползвайки злободневни теми.
Но успява ловко да избегне клопките на публицистичната казуистика и плъзгането по повърхността на събитията.
Търси в  привидно до болка познати проблеми и конфликти, с които пресата и телевизиите ни  заливат ежедневно – като например протестите от зимата на 2013 г. срещу правителството на Борисов – важните обобщения, необходимите послания и убедителните персонажи, посредством които създава важни творби, а не конюнктурни бестселъри, които се забравят през следващия сезон.
Негови доброжелатели се чудеха защо се е заловил с проекта „Орлов мост“, съмняваха се, че ще успее, предполагаха, че ще създаде евтин булеварден текст за проститутки и убийци, който ще срине репутацията му.
Нещо повече – допускаха, че се е изчерпал и вече няма какво съществено да каже на верните си читатели.
„Орлов мост“ ги опроверга категорично.
Защото е ярко постижение, създадено с внимание и много любов.
Без да е разточително – обхватен като „Законът“, в рамките на 310 страници романът  възкресява времето на възторг и погнуса, когато голяма част от народа ни се вдигна срещу безобразията на управниците ни, за да ги предупреди, че повече така не може да се живее и трябва да се сложи спирачка на корупцията и лъжата.
Спомням си релефно онези тревожи и възторжени дни, преживени скоро, но и толкова отдавна.
Хубаво е, че този епизод от новата ни история вече има своя художествена интерпретация, защото преломът от януари 1997 г.остана без летописец.
Чрез съдбите на Юлия и Павел Премянов  Владимир Зарев за пореден път реди тъжен и горестен пъзел, експонирайки абсурдите и безумията на безкрайния ни преход.
Размишлява за пропилените надежди, прекършените съдби, обезсмисления ни живот, жестокото ограбване на държавата и народа ни и за несъстоялото се у нас гражданско общество.
Писателят осторожно и деликатно лансира лайтмотива за изгубените надежди, търси и намира ефектна развръзка, чрез която въздействено  - силно постига очакваните внушения.
Чистата и наивна Юлия олицетворява България и по – точно нейната най – добра част, в която липсва  пошлост и поквара, но и  верен ориентир, по който да  поеме и преодолее несвършващата криза.
Павел Премянов е безупречно изграден и силен персонаж, приел ИЗКУПЛЕНИЕТО , за да скъса с миналото си, в което компромисите, лъжите, големите пари, гоненето на професионалната реализация на всяка цена, властно доминират.
Със своята рицарска и донкихотска постъпка поема вината върху себе си, всмуквайки до откат злото и омразата, постигайки избавлението си с цената на  живота си.
В „Орлов мост“ има  сурови и шокиращи сцени, в които неизменно присъства Павел – обесването на майка му, мелето и раняването му на Орлов мост, мъчителните усилия да спаси от лудостта и безмълвието собствения си баща, катастрофата…
Те не са включени в повествованието заради съмнителен сензационен ефект, а защото са същностно необходими.
Чрез тях осъзнаваме болката и драмата на Премянов – отличникът в университета, любимецът на адвоката – корифей Карагеоргиев, ужасно бедният, но и свирепо мотивиран младеж, държащ да стане Бог в правото, за забогатее и да има яхта и щастливо семейство.
Непомерните амбиции имат своя цена и Павел добре знае това.
Защото е призван и е готов да я плати.
Интересното е, че не го възприемам като жертва, а по – скоро като упрек към обществото.
Защо е допуснало така да протече животът му, как никой не го разбира и подкрепя, защо в стремежа си да задържи до себе си голямата  любов Юлия, трябва да стигне до края, преследвайки едновременно загубеното си съвършенство и невинност?
Най – важният, измъчващ писателя въпрос – „Защо отново се провалихме, загубвайки нашата България и кой ще платки за щетите, нанесени от управляващите ?“ – остава без отговор.
Нашето общество отново бе укротено, озаптено и омиротворено.
Забравихме за протестите, високите цени на тока и живите факли.
Не разбрахме и кой опорочи народния гняв, купувайки го и всявайки раздор в редиците му.
Финалът на „Орлов мост“ е миньорен и лишен от фалшиво – бодрячески оптимизъм.
Юлия – а и ние – ще трябва да  гради  съдбата си без Павел, да промени своя и на дъщеря си Виктория живот, да открие смисъл и нова спасителна национално – обединителна кауза, заради която си струва  да се бори.
Написан увлекателно и стегнато  и без ненужна риторика „Орлов мост“ е образец на качествена художествена литература, черпеща живителни сокове от животрептящите наши социални проблеми.
С него Владимир Зарев защитава успешно и безапелационно позицията си на един от най – добрите родни белетристи.
Борислав Гърдев

Владимир Зарев, „Орлов мост“, роман, 2015, изд.къща „Хермес“, редактор Валентин Георгиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар