събота, 24 октомври 2015 г.

По дългите улици на писателското майсторство

Миролюб Влахов


Прочетох с внимание новия сборник „Дълги улици“ на Миролюб Влахов.
Облъхна ме нещо знайно, добре написано  и интересно поднесено.
Познати герои и проблеми.Провинцията във фокус, привидно приветлива и без крещящи проблеми, но населена от хора обременени, носещи своите тегоби и най – вече болката по несподелената, неполучилата се любов.
Хора, които заради мечтата си умират нелепо ( „Еленко тръгна след мечта“), жертват се за децата си  ( „Вечер след смяна“, „Лодка от борова кора“) , не случват на партньори ( „Дълги улици“), но са готови щедро да покрият разходите им ( „Полет в „Плаза Холидей“) или дори да живеят в паралелни светове, преследващи мечтата си за второ висше образование и иновации в макроикономиката ( „Тайният аромат на лятото“)
Разказите – всъщност това са умело конструирани новели – се четат на един дъх.
Сюжетите са привидно банални и едва ли не скучни , но се възприемат като откровение.
Така е при големите автори – Чехов, Роалд Дал, Джон Ъпдайк, Елин Пелин, Емилиян Станев – прелистваш страниците  и се унасяш.
Откриваш зад безхитростно поднесения наратив ярки образи, чешити, аутсайдери и мечтатели, дори и такива, присъстващи само като силует и двигател на повествованието – Руслан от „Полет в „Плаза Холидей“, потъваш в техния свят и те ти стават близки и значими.
Няма неочаквани обрати, липсва екшън, но разказът те увлича.
В него има двойно дъно, спотаена тъга, скрити тайни и мечти, внушения и обобщения, изненадващи със своята оригиналност и зрялост при експонирането си.
Личи, че Влахов е извървял дълъг път към писателското майсторство и вече ми звучи като късния, класически изчистения и убедителен Константин Константинов.
Без да го копира или следва пряко.
И това е личен искрен комплимент.
Защото не всеки „разказвач на истории“, за какъвто скромно се представя авторът, може да поднесе ненатрапчиво и убедително своите творби с психологически уплътнени персонажи и пластично богатство на изказа.Да ни радва,тревожи и възвисява.
За пореден път съм раздвоен при възприемането на книга на Миролюб Влахов.
„Дълги улици“ е зрял и премислен продукт, разкриващ възходящото развитие на създателя си, но същевременно знам, че томчето ще достигне до обидно малък брой читатели, а прозаикът заслужава – вече ! – много по – широка и благодатна аудитория.
И още нещо – независимо че носи щемпъла на престижно издателство в сборника се откриват очебийни  коректорски грешки – малки и не толкова определящи, но са като буца катран в каца с мед.
Дразнят, но това са неизбежните пропуски на растежа, от които никой не е застрахован.
Категорично те не могат да помрачат задоволството ми, че пред моите очи израства талантлив творец, на когото пожелавам дръзновение и нови успехи и в примамливия, но труден свят на новелата.
Борислав Гърдев

Миролюб Влахов, „Дълги улици“, разкази, 2015, изд.“Абагар“, ред.Владимир Шумелов

Няма коментари:

Публикуване на коментар