Облъхна ме нещо знайно, добре написано и интересно поднесено.
Познати герои и проблеми.Провинцията във фокус, привидно
приветлива и без крещящи проблеми, но населена от хора обременени, носещи
своите тегоби и най – вече болката по несподелената, неполучилата се любов.
Хора, които заради мечтата си умират нелепо ( „Еленко тръгна след мечта“), жертват се за децата
си ( „Вечер след смяна“, „Лодка от борова кора“) , не случват на партньори ( „Дълги улици“), но са готови щедро да
покрият разходите им ( „Полет
в „Плаза Холидей“) или
дори да живеят в паралелни светове, преследващи мечтата си за второ висше
образование и иновации в макроикономиката ( „Тайният аромат на лятото“)…
Разказите – всъщност това са умело конструирани новели – се
четат на един дъх.
Сюжетите са привидно банални и едва ли не скучни , но се
възприемат като откровение.
Така е при големите автори – Чехов, Роалд Дал, Джон Ъпдайк,
Елин Пелин, Емилиян Станев – прелистваш страниците и се унасяш.
Откриваш зад безхитростно поднесения наратив ярки образи,
чешити, аутсайдери и мечтатели, дори и такива, присъстващи само като силует и
двигател на повествованието – Руслан от „Полет в „Плаза Холидей“, потъваш в
техния свят и те ти стават близки и значими.
Няма неочаквани обрати, липсва екшън, но разказът те увлича.
В него има двойно дъно, спотаена тъга, скрити тайни и мечти,
внушения и обобщения, изненадващи със своята оригиналност и зрялост при
експонирането си.
Личи, че Влахов е извървял дълъг път към писателското
майсторство и вече ми звучи като късния, класически изчистения и убедителен
Константин Константинов.
Без да го копира или следва пряко.
И това е личен искрен комплимент.
Защото не всеки „разказвач на истории“, за какъвто скромно
се представя авторът, може да поднесе ненатрапчиво и убедително своите творби с
психологически уплътнени персонажи и пластично богатство на изказа.Да ни
радва,тревожи и възвисява.
За пореден път съм раздвоен при възприемането на книга на
Миролюб Влахов.
„Дълги улици“ е зрял и премислен продукт, разкриващ
възходящото развитие на създателя си, но същевременно знам, че томчето ще
достигне до обидно малък брой читатели, а прозаикът заслужава – вече ! – много
по – широка и благодатна аудитория.
И още нещо – независимо че носи щемпъла на престижно
издателство в сборника се откриват очебийни коректорски грешки – малки и не толкова
определящи, но са като буца катран в каца с мед.
Дразнят, но това са неизбежните пропуски на растежа, от
които никой не е застрахован.
Категорично те не могат да помрачат задоволството ми, че
пред моите очи израства талантлив творец, на когото пожелавам дръзновение и
нови успехи и в примамливия, но труден свят на новелата.
Борислав Гърдев
Миролюб Влахов, „Дълги улици“, разкази, 2015, изд.“Абагар“,
ред.Владимир Шумелов
Няма коментари:
Публикуване на коментар