събота, 3 октомври 2015 г.

Истински романс




Знаехме се от четири години.Отначало бяхме само познати, които се срещат, за да споделят проблемите си  и убият приятно времето.
Постепенно се сближихме.
Галя не беше  в първа младост, но бе запазена за възрастта си, с разкошна копринена коса, стройно тяло, високи гърди и апетитен ханш.
С мен се държеше дружелюбно и открито, без да крие нищо от личния си живот.
Подробно ми разказа за проваления си брак, трудностите с големия си син – алкохолик и за няколкото си безплодни интимни увлечения.
Дразнеше ме, когато споделяше напразните си очаквания към доста по – възрастен от нея чичо, който освен че бе семеен, нерешителен и объркан, имаше и проблем с простатата.
Но беше арендатор, с пари и джип и пропиля месеци, докато осъзнае безперспективната си амбиция.
Исках да съм с нея, защото свикнах с характера й и бях сред малцината, които можеха безпроблемно да търпят нейните капризи и приумици.
Накрая се уморих.Не разбирах защо не къса с ухажора си и не посочи ясно своите намерения към мен.
Реших да се скрия и за известно време да не я търся.Впоследствие разбрах, че е преживяла трудно краха на поредната  си неуспешна авантюра  и й е било неудобно да ме види, за да си признае грешката.
Една неделя, към 18 часа, телефонът ми внезапно звънна.Беше Галя.
С пресипнал и неуверен глас ме покани на среща в едно посещавано от двама ни кафене.
Приех с любопитство.
Приказвахме за дреболии, майтапихме се, накрая тя въздъхна и заяви с трудно прикрито неудобство :
-Трябват ми 50 лева до заплата.Ще ти ги върна, но сега ще покривам неотложни разходи, заради моя хубостник.Пак се напил, наранил си крака, лежа в болница, изписаха го, но има нужда от лекарства.Моля те като близък човек…
Извадих безмълвно банкнотата и  я пъхнах в ръката й.
Неусетно връзката ни укрепна.Тя започна да ми гостува вкъщи.Стигнахме и до леглото, където се оказа веща в секса, разкривайки се като темпераментна и чувствена жена.
…Скарахме се за глупости.
Наложи се да помага на майка си на село по прибиране на реколтата.
Свикнал с нейното присъствие до мен,  трудно преживях временната раздяла  и предизвиках скандал.
Реагира бурно, бе много обидена и с дни след това не ми вдигна телефона.
Проклинах се за глупавата си грешка, но тя беше непреклонна.
Реших да се взема в ръце, за да не остана сам.
Сетих се за моята колежка Живка.
 С нея пътувахме по автобусите до службата и  мързеливо и без желание ухажвах.
Веднага я поканих на кафе, а след като я изпратих до апартамента й, си уговорих нова среща.
У дома.
Обладах я в спалнята, върху същата покривка, която Галя ми подари за рождения ден.
Чуках я настървено, напористо, с животинско желание.
Живка остана изненадана от ентусиазма ми, не разбирайки колко много прилича на Галя и как чрез този мръсен номер се опитвам да забравя миналото си.
Безуспешно.
След две сбирки започна да ме гризе съвестта.Постъпвах подло, егоизтично и отвратително.
А след това…
Съдбата ме наказа жестоко за моята неразумна постъпка.
В нощта на четвъртък срещу петък, преди настъпването на август почина моя татко.
На 83 години, тихо и кротко в съня си.
Не бях преживявал подобен шок.Разтреперан, неуверен и безпомощен потърсих Галя.
В 12,30 часа след полунощ.
Обади се, опита се да ме успокои, даде ми няколко практични съвета и след половин час пристигна при мене, заедно с двамата ми братовчеди.
Без да съм я молил или увещавал.Помогна в къпането и преобличането на мъртвия ми баща, а на другия ден, след като си взе отпуск, бе неотлъчно до мен в най – тежките ми мигове, помагайки ми да преодолея болката и да се справя с връхлетелите ме многобройни бюрократични формалности.
Тогава разбрах, че не мога без нея, че тя е човекът, с когото искам да бъда занапред.
Опитах се да й благодаря.
Погледна ме с топлите си кафяви очи, стисна десницата ми и промълви :
-Нали затова са истинските приятели? Не се обвинявай за нищо.Аз съм с теб.Това е най – важното сега…

Борислав Гърдев

Няма коментари:

Публикуване на коментар