неделя, 22 ноември 2015 г.

"Мостът на шпионите"

"Мостът на шпионите"

Той се казва "Глиникер" и се намира в Берлин.
На него двете свръхсили през Студената война без много шум и след мъчителни пазарлъци си разменят взаимно заловените агенти.
Но всъщност „Мостът на шпионите“ на Спилбърг обръща малко , но  съществено внимание на импозантното съоръжение.
На преден план е съдбата на американски адвокат от Бронкс  Донован, специалист по застрахователни казуси, който без собствено желание внезапно нагазва в мътните води на Голямата политика.
Джим Б.Донован на случаен принцип е определен от колегите  си да бъде защитник на заловения руски шпионин Рудолф Абел – Марк Райлънс.
Оттук  сюжетът на филма тръгва стремглаво напред.
Ченгета и съдии желаят претупан процес, с който врагът да получи смъртно наказание.
Донован обаче е продукт на американската демократична правова система.
Дори в жестоките години на Студената война той се бори за правата на своя клиент, протестира срещу обиска, направен без прокурорска заповед, обжалва смъртната присъда пред Върховния съд на САЩ и накрая в миг на провиденческо просветление предлага на съдията по делото  Байърс – Дейкин Матюс  спасителен ход.
Смъртната присъда да бъде заменена със затвор, като Абел се запази за евентуална бъдеща размяна със заловен американски шпионин.
Историята, независимо че почива на реални събития, е можела да бъде реализирана като напрегнат екшън в стил Джеймс Бонд – първият филм за Бонд – „Доктор Но“ излиза през 1962, последният „Спектър“ го гледахме съвсем скоро.
Можело е да се направи и бравурно изпълнено с обрати и романтика криминале в комична окраска, каквото ни предложи Гай Ричи с „Мъжът от U.N.C.L.Е “.
Спилбърг и сценаристите му Мат Чармън, Джоел и Итън Коен залагат на човешката драма в конфликта.
Не знам дали са гледали шедьовъра на Сава Кулиш „Мъртъв сезон“ (1968), разказващ аналогична история или по – скоро са се придържали към стилистиката на романите на Джон Льо Каре – особено натрапчиви са асоциациите с „Шпионинът, който дойде от студа“(1963), с екранизация от 1966 , но са създали пределно достоверен, реалистичен, изпълнен със спотаена болка и тъга филм, в който конфликт на тихия фронт, предвещаващ глобален сблъсък и катастрофа, лежи на плещите на редови американски адвокат, изпратен с посредническа мисия като частно лице, принуден  да направи невъзможното – в Източен Берлин да размени Абел за двама американски граждани – Франсис Гари Пауърс – Остин Стоуел и студентът по икономика Фредерик Прайър – Уил Роджърс.
Облягайки се на стабилната и функционална драматургия, която умело балансира върху преживяванията на Донован, преплетени умело с драмите около Абел, Пауър и  Прайър, Спилбърг прави следващия си важен и необходим ход – да възложи възловата роля на Донован на своя  приятел и изключителен актьор Том Ханкс.
Ханкс  е вече  на възраст, догодина ще чества 60 – годишен юбилей, погледът му излъчва носталгия, тялото му е натежало, говори по – бавно, но все така убедително, целенасочено и ясно и въпреки това е на абсолютна висота.
Изгражда правдиво и достоверно , с топлота и достойнство образа на адвоката Донован, който всъщност е квинтесенцията на представата ни за добрата същност на Америка – порядъчност, честност, смелост,увереност в демократичните ценности, неафиширан, но мотивирано отстояван патриотизъм.
Наблюдавайки го сгушен в шала си, след открадването на балтона му, закрачен непоколебимо към съветското посолство в Източен Берлин, се сетих за великата сянка на Джеймс Стюарт, източена зад него.
Сякаш легендарният мистър Смит от шедьовъра на Франк Капра от 1939 г. се беше прехвърлил от Вашингтон в източногерманската столица и със същия си оптимизъм и вяра в демократичните американски принципи бе готов на нов 23 часов дебат за отстояване на убежденията си.
Харизмата и талантът  на Ханкс вършат своето очаквано чудо.
Филмът се гледа с интерес и внимание, без да има престрелки, гоненици, автомобилни каскади и начупени витрини.
Но има надлъгване, сложни преговори, сондажи, напрежение, непоносимо очакване.
Защото и залогът е огромен – два човешки живота срещу един.
По тази причина и хепи ендът идва след добре свършена, но много напрегната и изтощителна работа, вследствие на което героят Донован  се прибира в къщи, без да бъде посрещнат с овации дори от близките си, които знаят, че е на лов за сьомга и мигът на неговия триумф, в който  всепроникващата телевизия го обявява за национален герой,  го проспива, проснат напреки на леглото в семейната спалня, но с чувство на изпълнен граждански дълг.
Този детайл говори повече от всякакви патетични доводи и може да бъде изваян само от ръката на  Стивън Спилбърг.
А че Спилбърг е майстор, намиращ се във върхова форма  е извън всякакво съмнение.
Вярно,напоследък снима по – рядко и интересите му са все в историята – „Мюнхен“( 2005), „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“( 2008),“Боен кон“ (2011),“Линкълн“( 2012), но и с новия си филм доказва, че е класен автор, умеещ да разказва умело и ненатрапчиво, постигайки внушения с чисто кинематографични похвати – споменавам само мълчаливото дебнене между пасажерите и Донован в метрото, обрамчващо филма – в началото, когато е намразен като защитник на руски агент и на финала, когато вече е знаменитост, смразяващите сиви тонове, в които е представен Източен Берлин – прекрасен оператор е Януш Камински! -  в момента на изграждането на Стената -  и особено онази шокираща сцена, в която пътуващият във влака Донован става безпомощен свидетел на убийството на младеж, пожелал да прехвърли стената и застрелян като улично куче от войниците на ГДР.
„Мостът на шпионите“ бележи още една съществена промяна – няма го постоянният филмов композитор на Спилбърг Джон Уйлямс, но за сметка на това Томас Нюман е достоен негов приемник и композициите му са на висота.
Същото може да се потвърди и за постоянният монтажист на големия режисьор – Майкъл Кан, съумял да вмести тази напрегната сага в рамките на 142 минути.
След изчитането на финалните надписи се замислих върху иронията на историята.
Филмът го гледах само дни след парижките атентати, но веднага си дадох сметка за неговата навременност и актуалност.
Двоумях се само дали в днешното озъбено и агресивно време правителствата на великите сили биха  използвали доброволец като Донован и дали  услугите му щяха да  са толкова ползотворни.
Сигурен съм в едно – дори сега, при толкова пролята кръв и трупове на невинни граждани – примерът на смелия адвокат Джеймс Донован трябва да ни е ориентир и модел – за поведение, доблест и борба с предизвикателствата в живота ни.

Борислав Гърдев

„Мостът на шпионите“, 2015, 142 минути, реж.Стивън Спилбърг, производство Dream  Works,20  th Sentury Fox, разпространител „Александра Филмс“

Няма коментари:

Публикуване на коментар