сряда, 30 декември 2015 г.

"Сянката на Александър Велики"



Антон Дончев
Сянката на Александър Велики“ на Антон Дончев се появява осем години след излизането на „Трите живота на Кракра“.
В новия роман впечатлява на първо място ярко наситеният сладостен слог .
Писателят умее да балансира между самоцелната маниерност и плавно течащото, но винаги криещо изненади повествование, обагрено с впечатляващи и отврояващи се образи и картини.
Той не се примирява с общоизвестното, приетото, клишираното.
Дори в тази отговорна тема – за Александър Велики и неговите помисли и стремежи, той дири своята гледна точка, ниша и дискурс, държейки сметка за постигнатото у нас от Яна Язова, Цончо Родев и Стефан Дичев.
В романа Александър е монолитен, внушителен, човечен, стръвно преследващ целите си, но присъстващ само в реминисценции като плод на шестмесечно откъсване на сянката му Лизимах от света, когато, като птицата Феникс, възкръсва – фрагментарно, лаконично, осезаемо, без да са забравени основните му легендарни достижения – победите при Тир и Гавгамела, срещата с египетския жрец в оазиса Сиуах, смъртоносният преход през пустинята Гедрозия, стремежът му да обедини Запада и Изтока -  Балканите, Персия и Индия в един свят – държава с единен народ.
Така образът му става по – плътен и по – завладяващ, но и като че ли изплъзващ се, поддаващ се на нови интерпретации, трудно уловим в метаморфозите си.
Интересни са писателските обобщения за персите и траките – победени, но непокорени народи със своя житейска философия и изконна устойчивост спрямо превратностите на съдбата.
Любопитен прийом е сагата да са движи през често конфликтното общуване между Лизимах – прероденият Александър Македонски и сянка на великия завоевател и съпругата му – египтянката Арсеное.
Много плътен и убедителен е образът на Сизигамбис, майката на цар Дарий, с която Лизимах има силна и греховна връзка.
Дончев познава отлично материята, но упорито се стреми да даде своя трактовка на събитията с хилядолетна давност, като постоянно търси и открива мястото на траките и великите им богини Бендида и Хестия в увлекателно поднесения сказ.
И естествено, не би бил той, ако не вмъкне поредното си евристично и примамливо хрумване, че още в древността, в Египет, преди Христос, се чувства необходимостта народите да имат един Бог, сътворил света и посочил нравствените им норми, към които трябва да се стремят.
Третата част на повествованието е най – зряла и излята в класически завършена форма.
В нея творецът разсъждава за бързопреходността на земната слава, за предпазването от суетата, за извечната борба, започната от Александър Велики срещу хаоса, за ред и законност на земята,нещо, което успява да постигне в своята Тракия само Лизимах, тъй като покорявайки тракийските вождове и царе, ги превръща в свои съюзници, а не във врагове и роби.
Финалът е един удивителен преход от древността към родното Средновековие, като в изповедта на монаха Антоний – персонаж със същото име и важна функция откриваме и в „Трите живота на Кракра“ – се търси връзката с великите сенки от древността, но се държи сметка и на актуалните веения от 13 век, свързани с катарите и албигойците, със съзнателния отказ от техните подмолни съпротивителни практики, връщане към православното лоно и знаменателното откритие за правия път на Бог и увереността, че над разораната  от Александър Велики и Лизимах пустиня  „се простира Царството Божие!...“
 „Сянката на Александър Велики“ е силен и вдъхновено написан роман, който ще допадне на всеки ценител на качественото историческо четиво у нас.

Борислав Гърдев

Антон Дончев, „Сянката на Александър Велики“, 2015, роман в три части, изд. „Стандарт“ и „Захарий Стоянов, ред.Иван Гранитски

Няма коментари:

Публикуване на коментар