сряда, 27 април 2016 г.

Превратът на 27 април 1881 г. - 135 г. по - късно


Това е първият  преврат в новата ни политическа история, при това извършен от самия държавен глава, княз Алекасндър I Батенберг на 27 април 1881 г.
Той е безспорно груб, антиконституционен акт, немислим при Царя Освободител Александър II, но възможен след убийството му на 1 март 1881 г. и одобрен от сина му АлександърIII.
За него Захарий Стоянов през 1886 г. пише цяла книга, незабравима скица от зората на демокрацията ни, групов портрет на родния ни елит, в годините на забавачницата на демокрацията, поднесен с едри мазки, експресивно и сатирично и останал първата значима книга, писана  за чекмеджето у нас и  появила се официално едва през 1993 г.
Княз Батенберг сваля законното правителсто на Петко Каравелов, позовавайки се на прерогативите, дадени му от конституцията по чл.12 и чл.149 .
При внимателно четене на двата текста става ясно, че монархът има достатъчно власт по закон като върховен разпоредител с изпълнителната власт и въпреки това смята, че тя не му е достатъчна.
В княжския манифест от 27 април 1881г . той посочва защо прибягва до преврата – „Днес Отечеството ни, съвършено дискредитирано отвън, се намира в голямо разтройство отвъртре...Днешното положение на работите в княжеството прави невъзможно изпълнението на моята задача.Затова, основавайки се върху правата, които ми дава конституцията, аз реших : да свикам в най – непродължително време Великото народно събрание, за да му обявя моето последно решение и да му предам короната, наедно със съдбините на българския народ.”
Назвачено е ново правителство, начело с бившия военен министър – финландският генерал Казимир Ернрот.
С княжески указ страната е разделена на пет области, начело с чрезвичайни комисари, руски офицери, разполагащи с неограничена власт, чиято цел е „правилната” подготовка и провеждане на изборите на Второ ВНС на 14 и 21 юни 1881 г.
С невиждана демагогия и терор консервативните сили около Григор Начович и Константин Стоилов, подкрепяни от д – р Константин Иречек, вдъхновители и реализатори на преврата, подтикват княза да реализира неадекватната за нашите условия консервативна утопия –  неограничена княжеска власт и втора камара в лицето на Държавния съвет, които съблюдавайки указанията на руските императорски комисари, най – накрая  да укрепят клатещата се държавна лодка.
Самият Батенберг се впуска в предизборни агитации и на много места, посрещан възторжено от народа,  допуска селяни, впрегнати като коне и волове, да теглят коресницата му!
Свалената от власт Народнолиберална партия не се отказва да има представители , които да присъстват на дебатите на Второто ВНС, свикано в Свищов на 1 юли 1881 г.
Благодарение агитацията и усилията на Стефан Стамболов от Търново са избрани единствените  четирима депутати – либерали, начело с лидерите Петко Славейков, Драган Цанков и Петко Каравелов.
Депутатите  не са допуснати в работата на свищовския велик парламент и са заплашени с линчуване!
Под нестихващи акламации и викове „Ура!” князът получава мандат от 7 години извънредни пълномощия , за да осъществие грандиозната си реформена задача, която още тогава става обект на подигравки от опозиционния либерален печат.
Лидерите на Народнолибералната  партия  Славейков и Каравелов предпочитат да емигрират в Пловдив, където стават учители в местната мъжка гимназия.
На 14 септември се провеждат и избори за Държавен съвет, който е сформиран на 31 декември , начело със сторонника за Горна камара Тодор Икономов.
Консервативният реформен проект на княз Батенберг получава завършена форма и  трябва да даде очакваните плодове.
Вместо това обаче започват проблемите – след 1 юли 1881 г. страната се управлява от правителство без премиер до 23 юни 1882 г.
Държавният съвет  започва да отменя незаконосъобразни актове на МС, от 23 юни 1882 г. начело на държавата е руския генерал Леонид Соболев, който, търсейки разширяване на почвата на своето управление, заиграва с умерените либерали около Драган Цанков.
В добавка на 5 август 1883 г. руските офицери правят „на шега” първи опит за детронацията на Батенберг.
Това е червения флаг за нашия княз и началото на оттласкването му от орбитата на официалната царска руска политика.
По негова инициатива умерените либерали на Цанков и консерваторите около Начович, Стоилов и Марко Балабанов успяват да постигнат споразумение на 8 август 1883 г. и да сформират коалиционно правителсктво на 7 септември 1883 г., когато с княжески манифест е обявено възстановяването на Търновската конституция , а  разпускането на Държавния съвет става факт на 9 ноември 1883 г.
На 5 декември с. г. Цанков със скандал прокарва Закон за изменение на конституцията, с който се увеличават правомощията на монарха.
Колаборацията на Драган Цанков е осъдена от непримиримите либерали, начело с Петко Каравелов, а това води и до отстраняването му от държавното кормило след проведените на 27 май и 4 юни 1884 г.парламентарни избори за IV ОНС .
На 27 юни 1884 г. Драган Цанков подава оставка като министър – председател, сменен два дни по – късно от Петко Каравелов, а разпрата между тях води до първото официално разцепление на Народнолибералната партия, обявено на 25 юли 1884 година...
Борислав Гърдев


Няма коментари:

Публикуване на коментар