понеделник, 25 април 2016 г.

Да си спомним за Чернобил

Какво се случи преди 30 години?


На 26 април 1986 г. в 1,23 часа московско време в атомната централа в Чернобил, днешна Украйна, се провежда тест на турбинния генератор.
Поради допуснати технически грешки взрив отхвърля покривната плоча, тежаща хиляда тона,която, при падането си, разкъсва охладителните системи в четвърти блок на централата.
Освобождават се големи количества  радионуклеиди – йонизиращи  лъчения, изпускащи заредени радиоактивни частици, експлозиите разнасят частиците на височина 1500 метра, а облаци със замърсен въздух плъзват навред…
Тези радиационни облаци се разпространяват бързо  – за месец на запад стигат до Великобритания, на юг покриват Балканския полуостров, а на изток –задминават Каспийско море по посока Казахстан.
В България на 1 май Главно управление „Хидрология и метереология“ засича радиоактивни излъчвания многократно надвишаващи допустимите норми.
При дъждовете се засяга селскостопанската продукция, зеленчуците, плодовете, посевите.
Застрашен е и животът на хората .
За надвисналата опасност сигнализират професори по атомна физика към Софийския университет, а в  МВР се бие в гърдите, че първи са  открили опасната радиактивна вълна.
Именно ченгетата поемат инициативата да предупредят тогавашния здравен  министър Радой Попиванов за надвисналата опасност, но при отсъствието му попадат на неговия заместник Любомир Шиндаров,главен санитарен инспектор на републиката, който ги изпраща с бодряшкото уверение , че  министерството ще се бори със заплахата ефективно.
Ръководството на държавата в лицето на Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП е своевременно информирано за станалата беда…

Как действат управниците ни?


Меко казано нашите властолюбци не са в час.
Живков на 3 май ловува на върха  на Стара планина, точно  където е изсипано най – голямо количество радиоактивен прах!
От населението се крие наличната информация и според традицията то е изкарано на манифестация на 1 май 1986 г., за да прослави Деня на труда.
Ръководството на партията и държавата мисли преди всичко за себе си и своите семейства.
В лабораториите на УБО се изследва всеки грам храна, предназначен за номенклатурата, с решение от 4 май 1986 г., дори подправките за таратор и салата.Членът на Държавния съвет Гриша Филипов се разпорежда за управляващия елит да се изкупи всичката минерална вода в София и да се доставят екологично чиста храна от Аржентина !
Военният министър Добри Джуров все пак заповядва да се извършат предпазни лъчезащитни мероприятия за целия личен състав на армията.
Срещу инициативата му скача Григор Стоичков – кандидат – член на Политбюро на ЦК на БКП, строителен министър  и председател на Постоянната правителствена комисия по бедствията и авариите.
Именно тя все пак се размърдва и решава да се вземат мерки против въздействието на радиационния прах, който чрез храните попада в човешкия организъм.
В протокола на първото заседание  след инцидента на Постоянната комисия има точка  - „уведомяване населението на страната“, която обаче след печатането му е задраскана.
Иначе набелязаните мерки са наложителни, ако и предприети пост фактум –  да не се консумират листни зеленчуци,овчето мляко да се преработва в трайни продукти, да се установи системен контрол над водата  и при производството на детски храни, системно да се мият улиците и парковите алеи, да се сведе до минимум храненето на животните със зелен фураж..
Георги Атанасов –  премиер от 24 март 1986 г., наследил на поста Гриша Филипов, предлага чрез масмедиите да бъде уведомен всеки българин за надвисналата опасност.
Срещу него се опълчват Гриша Филипов и Григор Стоичков с железния аргумент : „А какво ще кажат съветските другари?!“
На 13 май на заседанието на Постоянната комисия е отчетено, че радиационната заплаха е отминала, въпреки че в края на годината е налице втора масирана атака.
Комисията остава в историята с още едно свое уникално решение от светлата дата 24 май 1986 г., когато се отменят ограниченията, предизвикани от радиацията – тоест премахва се нещо, което предварително не е било посочено като опасност!
В същото време в засегнатата Финландия националното радио постоянно излъчва препоръки за децата – да носят марлени маски на лицата си, да не играят в калните локви, а в специални емисии на домакините се казва  какво да готвят, като се полагат и усилия за намаляване радиоактивността на фуражите.
У нас обаче всичко е наред, затова и народът манифестира !
Ще отбележа още нещо – дори за ония времена мълчанието на управниците по отношение на радиационната заплаха е укоримо, тъй като нито съветските ръководители в лицето на Горбачов искат да се крие истината, нито западните медии мълчат.
Аз добре си спомням, че  по радиостанция „Свободна Европа“ покрай разнищването на драмата в Чернобил се обясняваше подробно какви мерки трябва да вземе населението, за да се справи с надвисналата заплаха…

За щетите и виновниците


Поради безхаберието на управляващите у нас населението е подложено на канцерогенно – генетичен риск за следващите 50 години – предвиждат се около 100 случая на генетични увреждания, рак за 615 души и смърт за 128 лица.
През април 1991 г.започва делото „Чернобил“.Като обвиняеми са привлечени Григор Стоичков и Любомир Шиндаров.Следовател по казуса е Ангел Александров.
Делото за последствията от радиоактивното замърсяване у нас след аварията в Чернобил набъбва до 52 тома.
Александров установява , че вследствие неадекватните решения на Постоянната правителствена комисия са нанесени вреди на държавата в размер на седем милиона лева, а в резултат на отказани от Комисията мерки по отношение наложеното ембарго при износ на стоки, са върнати три кораба с живи говеда , като загубите надхвърлят 546 хиляди долара…
Стоичков и Шиндаров са обвинени в нарушаване на нормативните документи за санитарните правила и не взети ефективни мерки за опазване живота и здравето на населението.
Григор Стоичков получава три години лишаване от свобода, а Шиндаров – две.
През октомври 1992 г. делото стига втора инстанция, а през септември 1993 г. Върховният съд постановява и за двамата две години затвор.
След обжалване от страна на  обвиняемите решението се забавя и през юли 1994 г. съдът потвърждава двегодишната присъда на Стоичков, но променя тази на Шиндаров в условна с четири години изпитателен срок.
Стоичков постъпва в Централния софийски затвор, след това е преместен в Казичене.
В пандиза се обръщат към него почтително с  „другарю министър“ и „бай Григоре“.
През май 1995 г.прекарва инсулт и постъпва в болница.
Освободен е предсрочно през април 1996 г., малко преди да му изтече законната двегодишна присъда.Вече 90 годишен живее както пенсионер в къщата си в Бояна…

Борислав Гърдев

Няма коментари:

Публикуване на коментар