Равносметката

След двегодишно прекъсване, свързано основно с финансови проблеми и фалита на КТБ, покрай който спря работата по амбициозния замисъл  „Знакът на българина“ на Димитър Недков до шест епизода  и tv7 отпадна от голямата надпревара, българският сериал се завърна След двегодишно прекъсване, свързано основно с финансови проблеми и фалита на КТБ, на малкия екран.

Както следваше и да се очаква той бе приютен от големите телевизии – БНТ, Нова и bTV, докато вторият сезон на „Връзки“ беше излъчен по „Фокс лайф“.

За да няма мръсни удари под кръста програмирането на четирите продукта бе така направено, че всеки от тях да привлече максимално голяма аудитория, желаещият да ги проследи,  да не се чуди на кой канал да превключва и да гледа родна продукция през цялата седмица, без събота.

Отначало Нова поведе съревнованието с „Откраднат Живот“ на 8 март, bTV пусна „Столичани в повече“ на 11 , БНТ стартира с „Под прикритие“ на 20 март  , а „Връзки“ пое щафетата на 4 април.

Закономерно залпово тръгналите сериали приключиха по едно и също време – между 2 и 6 юни, малко преди старта на Европейското първенство по футбол, започващо на 10 юни, за чието излъчване отговарят БНТ и Нова.

Прегледът на телевизионната  продукция започвам със „Столичани в повече“.

Не отричам, че проследих десетия сезон с любопитство, прераснало  впоследствие в трудно прикрито удоволствие.

Признавам, че предните три сезона на сериала или не ги гледах , или им хвърлях само по едно око, тъй като  бяха безинтересни за мен, изчерпани откъм съдържание и свежи актьорски инвенции и търсеха само комерсиалния ефект по изцеждането на златоносната жила на популярен проект, който все още привличаше  публиката.

С десетия сезон обаче е станало чудото.

Не знам чия е основната заслуга – на главния сценарист Емил Марков или на режисьорите Александър Косев и Станислав Тодоров – Роги, но последните 13 епизода ги гледах с голямо желание и наслада и наистина се смях от сърце на преживелиците на основните персонажи, които този път  изглеждаха свежи, автентични и непосредствени.

В интерес на истината двете сюжетни линии – търсенето на чудотворната икона и митарствата на откраднатия милион от банката – бяха достатъчно атрактивни и забавно поднесени, но този път и режисурата, а и водещите звезди се бяха постарали самата история  да е разказана увлекателно, интересно и поучително.

Защото – нека не се заблуждаваме – „Столичани в повече“ е дисекция на националния ни характер и съдба в условията на несекваща криза и ако на малкия екран има ситуации и епизоди, които ни карат да се срамуваме заради евтиния ни байганьовски меркантилизъм, движещ ни в не съвсем дружелюбната  заобикаляща ни действителност, то не мога да не се възхитя на желанието на  фамилиите  Чеканови и  Лютови  да се борят за живота си и да се мъчат да го облекчат доколкото и както могат.

В техните усилия – комични, жалки, нестандартни – откривам поривът на българина да бъде удовлетворен от битието си , мъчейки се с всички сили да го направи по – добро и по – смислено.

В десетия сезон няма преиграване при водещите звезди – Любомир Нейков, Кръстьо Лафазанов, Стоянка Мутафова,Васил Драганов, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов, но и гостуващите такива бяха на висота – от представещите себе си  Любо Ганев и Тони Димитрова до Георги Кадурин – следовател Стефанов, Димитър Туджаров   -  Шкумбата - монахът, Никола Додов – главният секретар на Светия Синод  и Стефан Данаилов, сътворил неподражаемия трагикомичен патриарх на родната ни православна църква.

След като изгледах последния за сезона 13 – и епизод си казах – „Нещата се подредиха добре, сюжетът е изчерпан, дано продуцентите Любо Нейков и Евтим Милошев не се полакомят и не продължат  да тъпчат на едно място.Безсмислено е и контрапродуктивно.“

„Откраднат живот“ започна  ударно и амбициозно навръх женския празник.

Програмиран в не съвсем комфортен часови пояс в праймтайма – 20 – 21 часа от вторник до четвъртък, той бързо събра свои верни почитатели и натрупа завиден рейтинг.

Ясно е защо – темата е благодатна, ежедневието на лекарите от общинската болница „Свети Кирил“ е разкрито реалистично, забавно и с преклонение към техния труд .

Същевременно не са спестени и конфликтите в колектива, и страстите , които обземат основните действащи лица в интимен план.

Амбицията на сценаристите Христина Апостолова, Иван Спасов, Елена Ермова и Станислав Грозданов и на режисьорския екип, воден от Зорница София, Петър Вълчанов и Николай Костов е била ясна – да се разкрие обхватно и убедително делника на най – благородната професия у нас, а самите лекари да се представят жизнено – правдиво и без лустро.

Не знам дали създателите на „Откраднат живот“ – тук включвам и продуцентът и автор на идеята Евтим  Милошев, са гледали „Завръщане от Рим“ от 1977 г. на Иля Велчев и Антон Дончев или „Ало,  доктор Минев!“  от 1970 г. на Димитър Пунев ,за да твърдят убедено, че създават първия български лекарски сериал.

Това просто не е вярно .Отделен въпрос е защо тези дискусионни поредици не се излъчват но БНТ и са потънали в незаслужена забрава.

Основната опасност, грозяща екипа – е била преодоляна.

„Откраднат живот“ не е копие под индиго на „Спешно отделение“ и слава Богу.

Това си е  български сериал, със специфика, проблеми, герои и настроение типично нашенски.

Филмът  е реализиран на завидна професионална висота.

Впечатлява модерната визия на операторите Борис Спасов, Мартин Балкански, Мартин Димитров и Владимир Захариев, а кастингът е направо безупречен, съчетал големи водещи  актьорски имена и млади и амбициозни дарования.

В рамките на 42 – та епизода представителите на различните поколения български актьори си дават благородно съревнование  и е удоволствие да следиш асовете от твоята младост, играещи с вещина и лекота – Янина Кашева – д – р Кръстева, Мария Каварджикова – Евгения Генадиева, Васил Банов – проф.Камбуров, Стоян Алексиев – проф.Генадиев, Йоана Буковска – Виолета Захариева , Емил Марков – доц.Захариев  и Мартина Вачкова – главна сестра Жекова редом до младите надежди Александър Алексиев   -  д – р Александър Василев, Димо Алексиев – д – р Калин Генадиев, Радина Думанян – д – р Биляна Захариева, Ралица Паскалева – д – р Галя Стилиянова , Дария Симеонова – Наталия Павлова и Десислава Бакърджиева – д – р Хинкова…

По – младите актьори  играят нахъсано и амбицирано и ако за Димо Алексиев или Александър Алексиев това се очакваше, то приятните и сериозни  достижения ни ги поднасят  Радина Думанян, Ралица Паскалева и Дария Симеонова, всяка от които извайва пълноценен и убедителен персонаж, представен  на екрана адекватно и непосредствено  с модерни изразни средства.

Към края на сезона внезапно настъпиха неочаквани промени, свързани основно с по – бързото стигане до финала.

Епизодите бяха по 45 минути, които се запълваха от  неизбежното  зло -  рекламните паузи на всеки 15 минути, последните три  обаче внезапно се раздуха до близо два часа, изтласквайки безмилостно финала на риалити формата „Звездни стажанти“ за  5 юни.

И още нещо -  в стремежа си  едновременно  да държи в напрежение и да разплете поставените каверзни въпроси в сериала се стигна до ненужен драматизъм и натягане на финала на сезона на 2 юни.

Това бе  и очаквано, и стресиращо , тъй като едновременно се целеше да има някакъв отворен прозорец „ за по нататък“  , но и да  се лансира  мъчителния катарзис за семейство Генадиеви, свързан основно с въпроса кой е техният истински син.

В добавка д – р Стилиянова трябваше скорострелно да катастрофира, за да се засили интригата около фамилията  Захариеви…

По тази причина   съм в неведение и не знам  какво ще е бъдещето на „Откраднат живот“.

Сигурен съм, че на сценаристите ще им бъде много трудно да продължат напред с високо вдигнатата летва , а и не останаха кой знае колко и важни образи и интриги за разгръщане и изясняване.

Ако не искат да попадне в клопката на клишето на  лесните решения  сценарният екип ще трябва здравата да се потруди, за да ни поднесе продукт, поне от класата на „Откраднат живот“, издание 2016.

Преди две години в ревю за четвъртия сезон на „Под прикритие“  посочих               , че сериалът има потенциал за още един, максимум два сезона.

Не знам дали Димитър Митовски и Виктор Божинов са ме чели, но все пак разумът взе връх и най – успешният сериал на БНТ приключи с  60 – ия  епизод на сезон 5 на 4 юни 2016 г.

Този път буксуването, което ни измъчи в първата половина на четвъртия сезон бе успешно преодоляно , продуктовото позициониране ни бомбардираше  до последно  - ах,  тази майонеза „Краси“, как да не я намразиш! , но след като сценарият на Теодора Василева и Георги Иванов попадна във вещите ръце на Зоран Петровски и най - вече на Виктор Божинов, се получи нужното задвижване.

Интригата стана  по – заплетена и напрегната, образите – все така интересни и жизнено – правдиви, комисар Попов се завърна на бойното поле в най – важния за отдела му момент, а и Ивайло Захариев - Мартин Христов , който носеше негативни емоции с играта си  за не малко фенове на поредицата, умря , покосен от свой на летище Лесново…

Последните два епизода на финалния сезон се оказаха най – добрите.

Те привлякоха максимум публика, проследиха се с огромен интерес и допринесоха в най – голяма степен за запазване на леко поувехналия култов статус на сериала.

Сега си давам сметка какъв къртовски труд е бил положен от екипа на Димитър Митовски и защо този сериал се превърна във феномен – не само у нас, но и в още 186 места по света, разпространяван от гиганта „Ню Филмс Инвтернешънъл“.

Оказа се, че проблемите, които „Под прикритие“ засяга – за борбата на Доброто със Злото, за корупцията в съда и полицията, за страхотната нужда в обществото от справедливост и възмездие на престъпността, намират широк отклик и са важни и значими в Германия, Турция,  Китай и Латинска  Америка.

Аз се почувствах горд, че сме създали творба на световно ниво.

Че Виктор Божинов е наистина режисьор от висша класа, след като е канен в Русия да бъде креативен продуцент и постановчик на няколко епизода от култовия и там сериал „Кости“ и че имаме такива уникални актьори  като Захари Бахаров – Иво Андонов, Михаил Билалов – Петър Туджаров, Владимир Пенев – комисар Емил Попов, Мариан Вълев  - Куката, Димитър Баненкин – Александър Сандов,  Бойко Кръстанов – Ерол Метин, качествен щемпъл за всеки амбициозен проект, сниман с тяхно  участие.

И още нещо – независимо то всичките  негативи, които  пое – Димитър Митовски се оказа единственият продуцент у нас, извел до успешен край цели четири телевизионни поредици!

И това е постижение за гордост, след като Халваджиян се скара с bTV за парите по реализацията на най – успешния си замисъл „Седем часа разлика“, който така и остана висящ във въздуха с нелепо заснетите и пуснати все пак последни четири епизода през 2014 г., след които разбрахме само, че поредният амбициозен и суперуспешен  телевизионен  замисъл е безвъзвратно погубен , а дори и Нейков и Милошев трябваше да вдигнат бялото знаме, спирайки по средата на реализацията на „Дървото на живота“ през същата 2014 г., когато балонът тв 7 закономерно се спука след бягството в Белград на Цветан Василев…

Вторият сезон на „Връзки“ тръгна колебливо и сякаш без особени амбиции по „Фокс лайф“ на 4 април, понеделник, от 22 часа..

Постепенно набра скорост, влезе в кондиция и неусетно се превърна в приятно и забавно комедийно шоу, изследващо личните проблеми на столичния хайлайф.

Отличителна черта на двата сезона на „Връзки“ е качественият сценарий на Ваня Николова и Нели Димитрова, създаден с лекота, финес,ефектни крилати изрази и сентенции, майсторски обрисувани характери и мек  хумор.

Върху „Връзки“ – и това си личи най - вече във втория му сезон – тегне сянката на Уди Алън и неговите блестящи  нюйоркски опуси – „Манхатън“, „Хана и нейните сестри“ , „Другата жена“…

И това е неизбежно.

Радостното  е, че сценаристките, продуцентите от „Емо вижън“ , режисьорите Димитър Димитров и Виктор Божинов и операторът Борис Славков умело са избегнали сравненията, създавайки свежа и забавна градска комедия, изследваща с  незлобливо  любопитство  проблемите на привилегирования столичен  бохемски слой, давайки възможност на най – добрите ни в момент актьори да играят вдъхновено, да се забавляват и да създадат ярки  персонажи.

Наистина е удоволствие да гледаш Михаил Билалов - Тони, Лилия Маравиля – Мика , Анета Сотирова - Фелина, Валери Йорданов – Александър Панов, Яна Маринова - Ясмина, Николай Ишков – бившият съпруг на Мика Евгени , Анжела Недялкова - Дара,  Ирини Жамбонас – Ирина, да следиш развитието на техните образи, да съпреживяваш съдбите им и неусетно да разбереш, че поредният епизод е свършил…

Единственото неудобство за „Връзки“ е необичайното му програмиране.

Но явно в случая се е търсила друга аудитория, обичаща късните телевизионни предавания, която не търси непременно евтините забавления и мигновения успех, а желае да гледа и нещо по – изтънчено, смислено , приятно и направено с вещина.

С „Връзки“ „Емо вижън“  е направил точен и верен избор.

Този изстрадал проект, възкръснал от небитието на амбициозната някога tv 7, минал през арендата в btV, намери своя естествен пристан във „Фокс лайф“, за да завладее постепенно не само вярната си българска аудитория, но и зрителите на Балканския полуостров  - от Сърбия и Хърватия до Косово и Албания и на всякъде да обира овациите им.

Най – трудният въпрос при подобен обзор е – „ А сега накъде?“

Не съм пророк и не мога да прогнозирам бъдещето,  но се надявам искрено, че и през есента  ще има хубави български сериали , които да ни задържат пред  малкия екран в условията на все по – ожесточаваща се конкуренция.

Българският зрител отново бе спечелен за каузата на родното ни тв кино и ще бъде грях за продуценти, режисьори и сценаристи, ако не доразработят тази трудно овладяна ниша и не ни поднесат нови  и интересни серийни творби.

Какво повече да искаме от големите телевизионни компании у нас?

Борислав Гърдев