Завръщането на Мел Гибсън

Поне за мен 2016 г. мина под знака на Мел Гибсън.На 3 януари той навърши 60 години и аз отбелязах юбилея му с малка статия, след това на 12 август  бе премиерата на „Кръвен баща“ на Жан – Франсоа Рише, в която изпълни главната роля на Линк, а на 24 октомври  излезе дългоочакваната му режисьорска работа „Назъбеният хребет“.

Веднага отбелязвам, че не харесвам българския превод „Възражение по съвест“.Той до голяма степен отразява проблематиката на творбата, но същевременно ограничава внушенията й само до един основен аспект – нежеланието на Дезмънд  Дос да носи оръжие и да убива враговете на САЩ.А че възмъжава и става герой именно при превземането на Назъбения хребет в Окинава, спасявайки живота на 75 войници, като че ли остава на заден план.

По тази причина смятам, че нашето название на филма може да остане, но само като допълнение към оригиналното.

…Мел Гибсън е сред любимите ми актьори.Младостта и зрелите ми години са свързани с утвърждаването и превръщането му в знаменитост.

Той стана звезда и един от най – добрите професионалисти на поколението си пред моите очи.

Затова трайно съм запомнил неговите знакови изяви по пътя към славата – „Тим“, трилогията „Лудият Макс“, „Галиполи“, „Година на опасностите“, „Реката“, „Бунтът на „Баунти“, „Мис Софъл“, тетралогията „Смъртоносно оръжие“, „Птица върху жица“, „Хамлет“, „Маверик“, „Откуп“, „Теория на конспирацията“, „Патриотът“, „Какво искат жените“,„Бяхме войници“, „Острие на мрака“, „Хванете грингото“,“Непобедимите“ 3…

С годините играта му стана по – овладяна и нюансирана, но е все така вдъхновяваща.

Бе въпрос на време да прецени дали ще съсредоточи усилията си само върху актьорското майсторство или ще се заеме  и с продуциране и режисура.

Неусетно овладя отговорностите на изпълнителния продуцент и се зае с поставянето на свои филми.Първата крачка направи през далечната вече 1992 г., когато снима „Вечно млад“ на Стив Майнър, след това се появи „Човек без лице“(1993).

…Мел Гибсън е сред най – добрите американски кинорежисьори.

Сравняват го със Спилбърг, Тарантино, Скорсезе, Клин Истууд и както казват феновете му             , които и в България никак не са малко – „При него празно няма“.

Така е още от времето на дебюта му „Човек без лице (1993).

Тръгва уверено с нестандартната, но умело режисирана мелодрама за бившия учител Джъстин Маклауд, след което постига шумен успех със „Смело сърце“(1995).

Този филмов спектакъл навремето ме разтърси, приех безапелационно каузата на главния герой Уйлям Уолъс да се бори докрай за свободата на своя шотландски народ и на излизане от киносалона си казах : „Смело сърце“ ще спечели пет „Оскара!“

Бях абсолютно сигурен в прогнозата си – така и стана, но Гибсън получи статуетката за най – добър режисьор, не и за изпълнител на главна мъжка роля, тъй като победителят  се оказа Никълъс Кейдж.

Трябваше да чакам цели осем години следващия му филм, но за сметка на това какво преживяване бе той!

За „Страстите Христови“ написах едно от най – добрите си ревюта, акламирах изявата на Джим Кавийзъл като Христос, на Моника Белучи като Мария Магдалена и на Христо Шопов като Пилат Понтийски и предрекох огромен успех на картината .

На „Всички от семейство Савидж“(2005)с Кийт Карадайн като многодетния баща – пожарникар Ник Савидж се смях от сърце, погълнах бързо 19 – те епизода и искрено се натъжах, че успешният му прощъпалник в ситкома се ограничава само в един сезон.

„Апокалипто“(2006) бе вече знак за творческа зрелост и стряскаща храброст – да снима без големи звезди – кой познаваше Руди Йънгблъд – Ягуар Лапата, на старинен диалект на маите – както рискува в „Страстите Христови“ с латинския и арамейския -  и да създаде смайващо органичен спектакъл, приет с акламации по целия свят.

…Последва десетгодишна пауза.

Разбира се през тези години той продължи да работи – представи ни като продуцент много любопитния сериал „Кариера“(2008)на Майкъл Блек, разказващ за всекидневието на борда на свръхмодерния самолетоносач „Нимиц“, изненада ни като сценарист с късометражната комедия „Мозъчна буря“(2011)на Джеф Роу с Джейми Фокс и с добре скроената приключенска кримка на Ейдриън Грюнберг „Хванете грингото“(2012), след което реализира  „Психиатрията „Стоунхърст“(2014), най – добрата западна продукция, снимана у нас по разказ на Едгар Алън По, в която редом до звезди като Майкъл Кейн, Бен Кингсли, Кейт Бекинсейл и Дейвид Тюлис се подвизаваха и родните таланти Малин Кръстев, Велизар Бинев, Андрей Слабаков, Стоян Алексиев, Калин Врачански и Марин Янев.

През всичките тези години обаче Гибсън се е готвел за следващия си голям филм, за триумфалното си завръщане. Доказателството го откриваме във финалните документални кадри на „Назъбения хребет“, където слушаме откровенията на истинските участници в събитията – Дезмънд  Дос и капитан Джак Гроувър.

…“Назъбеният хребет“(2016) е шедьовър.

Познавам добре продукцията, посветена на Втората световна война, но ще се огранича само във времевия отрязък от последните 20 години.

Без никакво съмнение творбата на Гибсън е най – доброто постижение, което съм гледал.

Съпоставима е, въпреки превъзходството си, със „Спасяването на редник Райън“(1998) и „Пасифик“(2010) на Спилбърг, с „Писма от Иво Джима“(2006)на Клинт Истууд и със „Сталинград“(2013)на Фьодор Бондарчук.

Като ниво на реализация и въздействие и като степен на реалистично пресъздаване на събитията конкурент му е само „Враг пред портата“(2001)на Жан – Жак Ано.

…Гибсън снима безхитростно, увлекателно кино.При него няма самоцелни ефекти, формални експерименти с разказа или визията, нито пък насилени артистични интервенции.

На първо място той държи на качествената драматургия - в случая дело на Робърт Шенкан, Рандъл Уолъс  и Андрю Найт, след това идва добре сработеният екип от съмишленици, отлично подбраният актьорски състав и умело поднесената, но със силно сугестивно въздействие,  музикална партитура.

Всички тези компоненти функционират отлично в „Назъбения хребет“.

Историята, сама по себе си, е интересна със съдбата на главния герой – алтруист и пацифист, станал герой на бойното поле и получил медал за храброст от президента Хари Труман.

Като визуална експресия операторската работа на Саймън Дюгън е превъзходна, а музиката на Рупърт Грегсън – Уйлямс  доказва органично нивото на възможностите му.

Актьорският ансамбъл е прецизно подбран – до познатите физиономии на Винс Вон – сержант Хауъл, Хю Уийвинг – Том Дос, а той е връзката с Австралия!,Бил Йъйнг – ген.Мъсгроув и Сам Уортингтън – кап.Глоувър, откриваме свежите находки при интерпретациите на Андрю Гарфийлд като Дезмънд Дос, и особено на Тереза Палмър – Дороти, която успешно покрива образа на медицинската сестра, стремейки се упорито да избяга от клопките на клишето за добродетелната съпруга, каквито сме гледали с десетки в по – скромни щатски продукции през последните десетилетия.

…Това, с което „Назъбеният хребет“ остава в съзнанието ни, са безспорно баталните сцени.

Битката по скалните зъбери  е пресъздадена така реалистично , с такъв потресаващ натурализъм и вкус към детайла (предполагам само какви усилия са положени , за да изглеждат 40 – те минути на екранното сражение по ТОЗИ НАЧИН), щото  задължително трябва да се изучава в киноуниверситетите като образец на първокласно постановъчно и операторско майсторство.

Със замах и ентусиазъм  Мел Гибсън едновременно разкрива ужасяващата касапница от май`1945 г. и  ненатрапчиво експонира подвига на обикновения санитар редник Дос, съумял в месомелачката не само да оцелее, но и да спаси живота на 75 свои другари!

Аз не приемам показването на подвига му като съзнателно търсена пропаганда, но завиждам на порядките в тази армия, в която РАЗЛИЧНИЯТ, ОТЛЪЧЕНИЯТ, също може да получи шанс да помогне на отечеството си и да извърши подвиг.

Всъщност филмът би трябвало да се казва „Повест за истинския човек“, но Гибсън добре знае, че творба с такова заглавие под режисурата на Александър Столпер като екранизация на едноименния роман на Борис Полевой, излиза през 1949 г.

Затова предпочита неутрално – обобщаващото „Назъбеният хребет“, доказвайки че и сред жестокостите на войната човек може да запази своята съкровена същност.

…Винаги съм се абстрахирал от гафовете на Гибсън, които американската преса охотно преувеличава, независимо дали става дума за сексафери, пиянски изцепки, антисемитски изказвания или демонстрирани консервативни убеждения, които сега при Тръмп могат да се окажат в плюс .

Гледах ключово негово интервю с Грег Лори.

Мел Гибсън бе до болка откровен за грешките си, но и страстно защити своите филмови достижения.

Защото е уверен, чене е изпадал от  голямата игра.

Зная, че „Назъбеният хребет“ няма да получи „Оскар“ за най – добър филм.

Но това съвсем не означава, че по извънестетически критерии трябва да се  срива кариерата на доказал се творец и да не се забелязва как с всяка следваща своя изява той става все по – добър, доказвайки на практика, че за един режисьор трябва да говорят преди всичко филмите му, след това зрителските реакции и чак тогава – за сведение – може да се интересуваме дали последната му любовница го харесва или мрази…

Борислав Гърдев

„Назъбеният хребет“ / „Възражение на съвестта“, 2016, реж.Мел Гибсън, 139 минути, продукция на „Крос крийк пикчърс“, „Демарест Медия“, „ИМ Глобул“ и „Айкън продъкшънс“.