Бележки за една бъдеща продукция
Разбрах, че вероятно Мел Гибсън ще се заеме с режисурата на
филм за цар Калоян.
Това ще стане възможно, след като се осигури нужното
финансиране, защото е ясно, че за подобна продукция – дори част от нея да се
снима у нас, ще е нужна сериозна инвестиция,имайки
в пред вид очакваните батални сцени, наемането на масовка, изграждането до
определен етап на дворци и крепости, осигуряването на бойна техника от XIII век, ушиването на
подходящи костюми и знамена, снимки на място
в Рим , Истанбул, Белград , Велико Търново и Солун…
Познавам много добре творческото развитие на Гибсън, гледал
съм всичките му режисьорски филми и съм сигурен, че и към „Калоян“ ще подходи с
нужната сериозност и отговорност, извисявайки националното ни достойнство
като никой друг.
Бих го посъветвал да не рискува с озвучаване на
старобългарски.Колкото и да съм патриотично настроен, съм наясно, че историята
на цар Калоян не е така известна и универсална, както Христовата, затова, ако
се търси максимално въздействие и достатъчно голяма аудитория, ще
трябва да снима на английски.
Хубаво би било да звучат старобългарски песнопения и
препоръчвам да използва смело полиелея „Българката“ на Йоан Кукузел, роден 73
години след смъртта на знаменития ни владетел.
Ако съм на мястото на Мел Гибсън, бих работил по сценария
съвместно с Рандъл Уолъс, авторът на „Смело сърце“ от 1995 г., като ще го
подтикна да напише подобна емоционално – завладяваща история, държейки сметка
за постигнатото от българските писатели – от Фани Попова – Мутафова и Димитър
Мантов до Антон Дончев.
Дончев и Мантов са сценаристи на „Калоян“(1963) на
Дако Даковски и Юри Арнаудов, който е задължителен за гледане – необходима отправна
гледна точка, за да се прецени какво е постигнато като непреходно завоевание и
кои грешки могат да се избегнат.
Добре е да се знае, че това е първият игрален цветен филм на Даковски, замислен като суперпродукция, че е сниман с много ентусиазъм и амбиция, че иначе тесногръдият режисьор прави похвални усилия и при работата си с цвета с оператора Емануил Пангелов, и за изграждане образа на могъщия роден владетел, съвместно с Васил Стойчев, че е искал да покани за ролята на крал Бодуен знаменития френски актьор Ален Кюни, но мечтата пропада, че разработва блестящо битката при Адрианопол, но в разгара на снимките умира неочаквано на 28 януари 1962 г. и работата е довършена - ще кажа припряно - от Юри Арнаудов с триумфа на Калоян, който влачи тялото на Бодуен, отправяйки му сакраменталната евангелска оценка - "С каквато мярка ни мерихте, с такава ви се отмери!", като по този начин "са съкратени" последните две години от живота на царя, но въпреки това постановката се нарежда в тройката на най - популярните и успешни наши творби, посветени на историческа тема, редом до "Сватбите на Йоан Асен"(1975) на Вили Цанков и "Хан Аспарух"(1981) на Людмил Стайков...
Добре е да се знае, че това е първият игрален цветен филм на Даковски, замислен като суперпродукция, че е сниман с много ентусиазъм и амбиция, че иначе тесногръдият режисьор прави похвални усилия и при работата си с цвета с оператора Емануил Пангелов, и за изграждане образа на могъщия роден владетел, съвместно с Васил Стойчев, че е искал да покани за ролята на крал Бодуен знаменития френски актьор Ален Кюни, но мечтата пропада, че разработва блестящо битката при Адрианопол, но в разгара на снимките умира неочаквано на 28 януари 1962 г. и работата е довършена - ще кажа припряно - от Юри Арнаудов с триумфа на Калоян, който влачи тялото на Бодуен, отправяйки му сакраменталната евангелска оценка - "С каквато мярка ни мерихте, с такава ви се отмери!", като по този начин "са съкратени" последните две години от живота на царя, но въпреки това постановката се нарежда в тройката на най - популярните и успешни наши творби, посветени на историческа тема, редом до "Сватбите на Йоан Асен"(1975) на Вили Цанков и "Хан Аспарух"(1981) на Людмил Стайков...
Бих настоявал сюжетът да обхване междуособиците в царския
двор, убиването на владетелите Асен и Петър, пребиваването на Калоян в
Цариград, утвърждаването му на трона, неговият интимен живот с куманката Целгуба,
завземането на Варна,Пловдив и Ниш, разбиването на унгарските войски при река Морава и
връщането на Белград и Браничево в отечествените граници, разгрома на латинците
при Адрианопол на 14 април 1205 г., надвиването на Бонифаций Монфератски в
Родопите и обсадата на Солун, който със сигурност е щял да бъде превзет – било е въпрос на време, ако не е настъпила ненавременната царска смърт, взаимоотношенията с могъщия папа Инокентий III на база запазените папски писма във
Ватикана, извоюването на независима българска църква посредством мисията на кардинал
Лъв в Търново и се стигне до смъртта на монарха,за която трябва да се подчертае дали
настъпва вследствие на заговор или на избухнала на фронта епидемия, пренасянето
на трупа му от Солун до Търново и погребението му в църквата „Свети 40
мъченици“.
Важно е да се изтъкне, че Калоян е единственият ни
средновековен владетел – за мен най – великият , прозрял, че бъдещето на
България минава през уния с Рим и здрава
връзка със западна Европа.
В този аспект е удачно филмът да не се казва „Калоян“ – при Гибсън няма творба, която да
носи като заглавие името на главния си герой, а нещо по – примамливо и
обобщаващо - от рода на „Между два
свята“ или „Между Рим и Константинопол“.
Това е самата историческа правда – в началото на XIII век
България е арена на контакт и сблъсък между Изтока и Запада, между
православието и католицизма.
След като e
работил върху „Възражение по
съвест“ (2016) и е постигнат отличен
резултат като визия, е логично да се покани за оператор същият човек – Саймън
Дюгън.
Без да се замислям и за минута ще предложа партитурите на Ханс Цимър.
Сам бих се наел с продуцирането на лентата, но разчитайки на
помощта на поне още четирима копродуценти.
Що се отнася до кастинга, бих подсказал на Гибсън определен
брой имена, като знам, че окончателният избор си е негов.
Логично е да има двадесетина малки роли за български
знаменитости – защо не и за титуляра
отпреди 55 години Васил Стойчев, нали
така се процедира в Холивуд – спомням си, че през 2001 г. Тим Бъртън ангажира
за своята версия на „Планетата на маймуните“
като Заиус водещата звезда в продукцията от 1968 г. Чарлтън Хестън, това
ще е знак и към актьорската ни гилдия, че е ценена и участва в голяма
продукция.
За по – възлови изяви предлагам трима български актьори,
известни на кастинг – режисьорите по света – Захари Бахаров – Манастър, Христо
Живков – примас Василий – главата на българската църква от 7 ноември 1204 г. и Христо Шопов – Бонифаций Монфератски.
За останалите роли е необходим много прецизен подбор.
За царската съпруга Целгуба
бих рискувал с Олга Куриленко,за византийския император до 13 април 1204 г. Теодор I Ласкарис – с Майкъл Фасбендер, за
Бодуен Фландърски ще заложа на Кристоф
Валц, за папа Инокентий III - на Джеръми Айрънс, за кардинал Лъв ще поканя Гейбриел
Бърн, а ако се засегне и помощта на куманите за Калоян, техният вожд Коча е подходящо да се играе от Раде Шербеджия.
Присъства ли и дъщерята на царя - Мария,е целесъобразно за ролята й да се предвиди Кейт Бекеинсейл, която вече е снимала у нас през 2014 г. продукция за "Айкън" - "Психиатрията Стоунхърст".
Присъства ли и дъщерята на царя - Мария,е целесъобразно за ролята й да се предвиди Кейт Бекеинсейл, която вече е снимала у нас през 2014 г. продукция за "Айкън" - "Психиатрията Стоунхърст".
За ролята на цар Калоян – Кало Йоан – хубавият Йоан, станал
през 1201г.ромеоубиецът, съм се двоумил дълго, но накрая стигнах до извода, че
изборът не трябва да е балканец като Горан Вишнич, независимо от популярността
му като Спартак от една продукция на Робърт Дорнхелм,снимана в България преди 13 години, а
истинска мегазвезда с чар, представителни физически данни и харизма като Мат Деймън. И защо не?
Звучи шокиращо, но сравнявайки образа му с пластичната антропологична възстановка на лицето на царя, дело на проф.Йордан Йорданов, открих голяма прилика между тях.Освен това и възрастово се покриват - Калоян умира на 37 години, а Мат е на 47.
Звучи шокиращо, но сравнявайки образа му с пластичната антропологична възстановка на лицето на царя, дело на проф.Йордан Йорданов, открих голяма прилика между тях.Освен това и възрастово се покриват - Калоян умира на 37 години, а Мат е на 47.
Разбира се, ще помисля и за времетраенето на постановката –
да е в рамките на 160 минути максимум, за слогана – „Той срази рицарите“ и „"Победителят на Латинската империя“, за ефектни трейлъри и мейджър компания от рода на „Тъчстоун пикчърс“, на която ще
партнирам с моята „Айкън продъкшънс“ за успешното му световно разпространение.
Това е моят план – ако бях на мястото на големия Мел.
Дали и кога той самият ще се заеме с този проект, може само
да се гадае.
Но поеме ли го, е вън от всякакво съмнение, че ще направи
голям и вълнуващ киноспектакъл.
Борислав Гърдев