Бележки за една бъдеща продукция

Разбрах, че вероятно Мел Гибсън ще се заеме с режисурата на филм за цар Калоян.

Това ще стане възможно, след като се осигури нужното финансиране, защото е ясно, че за подобна продукция – дори част от нея да се снима у нас, ще е нужна сериозна инвестиция,имайки в пред вид очакваните батални сцени, наемането на масовка, изграждането до определен етап на дворци и крепости, осигуряването на бойна техника от XIII век, ушиването на подходящи костюми и знамена, снимки на място  в Рим , Истанбул,  Белград , Велико Търново и Солун…

Познавам много добре творческото развитие на Гибсън, гледал съм всичките му режисьорски филми и съм сигурен, че и към „Калоян“ ще подходи с нужната сериозност и отговорност, извисявайки националното ни достойнство като никой друг.

Бих го посъветвал да не рискува с озвучаване на старобългарски.Колкото и да съм патриотично настроен, съм наясно, че историята на цар Калоян не е така известна и универсална, както Христовата, затова, ако се търси максимално въздействие и достатъчно голяма  аудитория, ще трябва да снима на английски.

Хубаво би било да звучат старобългарски песнопения и препоръчвам да използва смело полиелея „Българката“ на Йоан Кукузел, роден 73 години след смъртта на знаменития ни владетел.

Ако съм на мястото на Мел Гибсън, бих работил по сценария съвместно с Рандъл Уолъс, авторът на „Смело сърце“ от 1995 г., като ще го подтикна да напише подобна емоционално – завладяваща история, държейки сметка за постигнатото от българските писатели – от Фани Попова – Мутафова и Димитър Мантов до Антон Дончев.

Дончев и Мантов са сценаристи на  „Калоян“(1963)  на Дако Даковски и Юри Арнаудов, който е задължителен за гледане – необходима отправна гледна точка, за да се прецени какво е постигнато като непреходно завоевание и кои грешки могат да се избегнат.
Добре е да се знае, че това е първият игрален цветен филм на Даковски, замислен като суперпродукция, че е сниман с много ентусиазъм и амбиция, че иначе тесногръдият режисьор прави похвални усилия и при работата си с цвета с оператора Емануил Пангелов, и за изграждане образа на могъщия роден владетел, съвместно с Васил Стойчев, че е искал да покани за ролята на крал Бодуен знаменития френски актьор Ален Кюни, но мечтата пропада, че разработва блестящо  битката при Адрианопол, но в разгара на снимките умира неочаквано на 28 януари 1962 г. и работата е довършена - ще кажа припряно -  от Юри Арнаудов с триумфа на Калоян, който влачи тялото на Бодуен, отправяйки му сакраменталната евангелска оценка - "С каквато мярка ни мерихте, с такава ви се  отмери!", като по този начин "са съкратени" последните две години от живота на царя, но въпреки това постановката  се нарежда в тройката на най - популярните и успешни наши творби, посветени на историческа тема, редом до "Сватбите на Йоан Асен"(1975) на Вили Цанков и "Хан Аспарух"(1981) на Людмил Стайков...

Бих настоявал сюжетът да обхване междуособиците в царския двор, убиването на владетелите Асен и Петър, пребиваването на Калоян в Цариград, утвърждаването му на трона, неговият интимен живот с куманката Целгуба, завземането на Варна,Пловдив и Ниш, разбиването на унгарските войски при река Морава и връщането на Белград и Браничево в отечествените граници, разгрома на латинците при Адрианопол на 14 април 1205 г., надвиването на Бонифаций Монфератски в Родопите и обсадата на Солун, който със сигурност е щял да бъде превзет – било е въпрос на време, ако не е настъпила ненавременната царска  смърт, взаимоотношенията  с могъщия папа Инокентий III на база запазените папски писма във Ватикана, извоюването на независима българска църква посредством мисията на кардинал Лъв в Търново и се стигне до смъртта на монарха,за която трябва да се подчертае дали настъпва вследствие на заговор или на избухнала на фронта епидемия, пренасянето на трупа му от Солун до Търново и погребението му в църквата „Свети 40 мъченици“.

Важно е да се изтъкне, че Калоян е единственият ни средновековен владетел – за мен най – великият , прозрял, че бъдещето на България минава през уния с  Рим и здрава връзка със западна Европа.

В този аспект е удачно филмът да не се казва  „Калоян“ – при Гибсън няма творба, която да носи като  заглавие името  на главния си герой, а нещо по – примамливо и обобщаващо -  от рода на „Между два свята“ или „Между Рим и Константинопол“.

Това е самата историческа правда – в началото на XIII век България е арена на контакт и сблъсък между Изтока и Запада, между православието и католицизма.

След като e  работил върху „Възражение по съвест“ (2016) и е постигнат отличен резултат като визия, е логично да се покани за оператор същият човек – Саймън Дюгън.

Без да се замислям и за минута ще предложа  партитурите на Ханс Цимър.

Сам бих се наел с продуцирането на лентата, но разчитайки на помощта на поне още четирима копродуценти.

Що се отнася до кастинга, бих подсказал на Гибсън определен брой имена, като знам, че окончателният избор си е негов.

Логично е да има двадесетина малки роли за български знаменитости  – защо не и за титуляра отпреди  55 години Васил Стойчев, нали така се процедира в Холивуд – спомням си, че през 2001 г. Тим Бъртън ангажира за своята версия на „Планетата на маймуните“  като Заиус водещата звезда в продукцията от 1968 г. Чарлтън Хестън, това ще е знак и към актьорската ни гилдия, че е ценена и участва в голяма продукция.

За по – възлови изяви предлагам трима български актьори, известни на кастинг – режисьорите по света – Захари Бахаров – Манастър, Христо Живков – примас Василий – главата на българската  църква от 7 ноември 1204 г. и Христо Шопов – Бонифаций Монфератски.

За останалите роли е необходим много прецизен подбор.

За царската съпруга Целгуба  бих рискувал с Олга Куриленко,за византийския император до 13 април 1204 г. Теодор I Ласкарис – с Майкъл Фасбендер, за Бодуен  Фландърски ще заложа на Кристоф Валц, за папа Инокентий III  - на Джеръми Айрънс, за кардинал Лъв ще поканя Гейбриел Бърн, а ако се засегне и помощта на куманите за Калоян, техният вожд Коча  е подходящо да се играе от Раде Шербеджия.
Присъства ли и дъщерята на царя - Мария,е целесъобразно за ролята й да се предвиди Кейт Бекеинсейл, която вече е снимала у нас през 2014 г. продукция за "Айкън" - "Психиатрията Стоунхърст". 

За ролята на цар Калоян – Кало Йоан – хубавият Йоан, станал през 1201г.ромеоубиецът, съм се двоумил дълго, но накрая стигнах до извода, че изборът не трябва да е балканец като Горан Вишнич, независимо от популярността му като Спартак от една продукция на Робърт Дорнхелм,снимана в България преди 13 години, а истинска мегазвезда с чар, представителни физически данни и харизма като Мат Деймън. И защо не?
Звучи шокиращо, но сравнявайки образа  му с пластичната антропологична възстановка на лицето на царя, дело на проф.Йордан Йорданов, открих голяма прилика между тях.Освен това и възрастово се покриват - Калоян умира на 37 години, а Мат е на 47.

Разбира се, ще помисля и за времетраенето на постановката – да е в рамките на 160 минути максимум, за слогана – „Той срази рицарите“ и „"Победителят на Латинската империя“, за ефектни трейлъри и мейджър компания  от рода на „Тъчстоун пикчърс“, на която ще партнирам с моята „Айкън продъкшънс“ за успешното му световно разпространение.

Това е моят план – ако бях на мястото на големия Мел.

Дали и кога той самият ще се заеме с този проект, може само да се гадае.

Но поеме ли го, е вън от всякакво съмнение, че ще направи голям и вълнуващ киноспектакъл.

Борислав Гърдев