петък, 29 декември 2017 г.

Антъни Хопкинс на 80 години






                                   Антъни Хопкинс на 80 години            




Антъни Хопкинс продължава да работи активно, макар че вече е на достолепна възраст.
Малцина знаят, че той всъщност не е нито британец, нито американец, а от Уелс, роден в Порт Толбът, графство Нийт Порт Толбът малко преди настъпването на новата 1938 година.
Хопкинс преживява като дете войната и тежките следвоенни години на възстановяване.
През 1954 г. се запалва по актьорската игра, след като гледа в родния си град аматьорска театрална постановка и  получава оптимистично напътствие от идола си Ричард Бъртън.
През 1957 г. завършва в Кардиф колежът за музика и драма.
През 1961 г. е приет в Кралската академия по драматично изкуство в Лондон, получавайки и така важната за него стипендия, а през 1965 г. е вече в трупата на Националния театър, чийто директор тогава е Лорънс Оливие.
През 1974 г. дебютира на Бродуей с постановката на „Еквус”.
За ролята си на медиен магнат във филма на Дейвид Хеър „Истина” получава наградата за най – добър актьор на Британската театрална асоциация и приза на вестник „Обзървър” за изключително постижение при раздаване на наградите „Оливие” през 1985 г.
Той е носител на наградата „Еми” за ролята на Хитлер в минисериала „Бункерът” през 1981 г.,трикратно печели наградата на БАФТА за най – добър актьор за участията си във „Война и мир”(1973), „Мълчанието на агнетата”(1991) и „Земята на сенките”(1993), през 2006 г.получава призът „Сесил Б.де Мил” за цялостната си творческа дейност, а мечтаният „Оскар” за главна мъжка роля взема през 1991 г. за феноменалното си изпълнение на злодея – канибал Ханибал Лектър в прочутата екранизация на Джонатан Деми „Мълчанието на агнетата”.
Всъщност тогава става и световно известен, въпреки че се снима в киното и тв от 1967 г., когато го открива Линдси Андерсън в „Белият автобус”.
Първата му по – известна роля е на принц Ричард   в „Лъвът през зимата”(1968) на Лорънс Харви.
Участва във версията на Тони Ричардсън на „Хамлет” като Клавдий през 1969 г., в ”Десетте божи заповеди”(1971) на Кристъфър Хъдсън като Стийв, в ”Младият Уинстън”(1972) на Ричард Атънбъроу е Лойд Джордж, а в екранизацията на BBC „Война и мир”(1973) на Дейвид Конрой играе неподражаемо Пиер Безухов.
През 70 – те години на миналия век с популярност се ползват изявите му в „Когато осем погребални камбани ударят”(1971) на Етиен Периер,„Момичето от „Петровка”(1974) на Робърт Милър, „Победа в Ентебе”(1976) на Марвин Чомски, „Одри Роуз” на Робърт Уайс и „Магия”(1979) на Атънбъроу, където озвучава героя си Корки Уайтърс.
През 80 – те години на миналия век трупа опит и популярност в „Човекът слон”(1980) на Дейвид Линч, като „Отело”(1981) на Джонатан Милър, Равик в „Триумфалната арка”(1984) на Уорис Хюсейн, лейтенант Уйлям Блай в „Баунти”(1984) на Роджър Доналдсън, „Зазоряване” (1988) на Робърт Кнайтс – Касиус и „Земя на сърцето”(1989) на Кевин Билингтън, където се подвизава като Джак.
Най – плодотворното за него десетилетие в краевековието започва с ролята на Тим Корнел в кримката на „Майкъл Чимино „Часове на отчаяние”(1990), след което прави режисьорския си дебют с „Дилън Томас”(1990) и  го поема Джонатан Деми за Ханибал Лектър.
Изключителната популярност на филма и конгениалната интерпретация на лудия гений на медицината, канибалът д – р Лектър, превръщат Хопкинс в световна суперзвезда, когато е вече на 54 години.
Предложенията започват да валят като порой – през 1992 г. излизат шест филма с негово участие, през 1993 г.- пет, през 1996 и 1997 г – по  два.
Антъни Хопкинс се къпи в лъчите на заслужено спечелената слава, правейки великолепни роли в престижни проекти, които се радват на неизменен успех по света – „Дракула”(1992) на Копола – проф.Ейбрахам Хелсинг, „Имението Хауърдс енд”(1992) на Джеймс Айвъри -  Хенри Уилкокс, „Чаплин”(1992) на Атънбъроу, биогръфът Джордж Хейдън, „Остатъкът на деня”(1993) на Айвъри, икономът Джеймс Стимънс, „Земята на сенките”(1993) на Атънбъроу, Джак Луис, без да пропускаме изключителните му изяви от 1994 г. като проф.Джон Келог в ексцентричната сатира на Алън Пъркър „Пътят към Уелвил” и особено старият Лъдлоу в прочутата сага на Едуард Зуик „Легенди за страстта”.
През 1995 г. съсредоточва усилията си само върху ролята на Никсън в прочутата  драма на Оливър Стоун, придавайки на образа на този оспорван американски президент шекспирови трагични  мащаби.
През 1996 г. се изявява като екранизатор на Чехов с „Август” и създава поредната си знаменита изява като Пабло Пикасо в „Да устоиш на Пикасо” на Джеймс Айвъри.
До края на десетилието излизат „Острието”(1997) на Ли Тамахори, „Амистад”(1997) на Спилбърг, „Да срещнеш Джо Блек”(1998) на Мартин Брест, където създава може би най – зрелия си и съкровен персонаж – на магната Уйлям Париш, „Маската на Зоро”(1998) на Мартин Кембъл, „Инстинкт”(1999) на Джон Търтълтауб, „Тит”(1999) на Джули Таймор и „Мисията невъзможна  - 2(2000) на Джон Ву.
Милениумът Хопкинс посреща в отлична форма с два великолепни филма, екранизации на Томас Харис и Стивън Кинг – „Ханибал”(2001) на Ридли Скот, където отново слага маската на злодея Лектър и „Сърца в Атлантида”(2001) на Скот Хикс, в който създава обаятелния образ на Тед Брайтигън.
Пътят му към славата продължава с „Гадна компания”(2002) на Джоуел Шумахер, „Червеният дракон”(2002) на Брет Ратнър, с поредното си превъплъщение в образа на Ханибал Лектър, „Скрити белези”(2003) на Робърт Бентън, „Дяволът и Даниел Уебстър”(2004) на Алек Болдуин, суперпродукцията „Александър”(2004) на Оливър Стоун, в която блести като стария Птоломей, „Доказателството”(2005) на Джон Мадън и „Най – бързият индианец на света”(2005) на Роджър Доналдсън.
Много силни и запомнящи се поддържащи роли представя в „Боби”(2006) на Емилио Естевес и новата версия на „Цялото кралско войнство”(2006) на Стивън Зилиън.
През 2007 г. Хопкинс лансирва следващия си режисьорски проект „Между два свята”, в който по традиция изпълнява главната роля на Феликс Бонхофер, изненадва ни с отлични изяви във „Пропукване” на Грегъри Хобит и приказката  „Беоулф” на Робърт Земекис, а през 2009 г.отново работи при Джеймс Айвъри в „Последната спирка”.
С годините играта на Антъни Хопкинс става все по - овладяна и нюансирана, той знае, че е любимец на камерата и се стреми и в най – скромната си артистична изява да бъде във върхова форма – „Човекът – вълк”(2010) на Джо Джонстън, „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат”(2010) на Уди Алън, „Ритуалът”(2011) на Майкъл Хелфстрьом, „360” (2011) на Фернандо Мейлерес, където блести като британеца Джон, отчаяно търсещ изчезналата си дъщеря, „Тор – богът на гръмотевиците”(2011) на Кенет Брана , „Хичкок”(2012) на Саша Герваси, в който интерпретира неподражаемо гениалният режисьор при снимането на шедьовъра му „Психо”, Бесни страшни пенсии - 2”(2013) на Дийн Парисо...
Работата му като Один продължава и в другите два филма за Тор – от 2013 и 2017 г.
Наскоро гледах „Тор : Рагнарок“(2017) – красива и пищна приказка, в която присъствието му е като черешка на тортата – четири стегнати сцени, в които излъчва платинен блясък…
Без да снима големи творби все пак поддържа високото си ниво в „Ной“ (2014) на Дарън Аронофски – Метусала, „Утеха“ (2015) на Алфонсо Поярт  - Джон Кланси, „Злоумишлено“ (2016) на Шинтаро Шимусава – Джон Дънинг, „Магистрала“ (2016) на Ерън Грийви – Хагън Кал…
Продължава да снима активно и с любов към публиката, която му прощава и разпадането на брака му с Дженифър Линтън, с която се разделя през 2002 г. след деветгодишна връзка, сменена от Стела Арояве през 2003 г., и приемането на американско гражданство от него, след като е станал символ на британския шоу бизнес.
В тв интервю чистосърдечно си признава, че е играл много в театъра – в шекспирови пиеси, Чехов, Ибсен, но участията в тях не са го обогатили, а само са доказали, че има силна памет.Затова е приел калифорнийския живот, който много му харесва...
Антъни Хопкинс е олицетворение на класическия творчески професионализъм, свързан с лидерите на англо – американското кино и театър и излизането на всеки нов негов филм е истинско удоволствие за многобройните му почитатели в целия свят.

Борислав Гърдев

Няма коментари:

Публикуване на коментар