Сърцето на шампиона

                

            Сърцето на шампиона

Много отдавна, преди 42 години, малко известен актьор проби и стана световна звезда с привидно семпла спортна мелодрама.

 За един добряк и събирач на дългове към местния мафиот с огромно сърце и амбиции, комуто съдбата посочида е спаринг партньор на световния боксов шампион Аполо Крийд – Карл Уедърс, в  мач, в който доказа, че когато шансът се усмихне на малкия човек, той може бързо да стане прочут и велик.

Разбира се, че говоря за „Роки“, класика, с която израснахме и която закономерно се превърна в серия, чиято осма част излиза сега, през 2018 г.

Късметлията се казваше Силвестър Сталоун.

С първата част от сагата той спечели „Оскар“ за сценарий и филм, доказвайки нагледно, че приказката за американската мечта поне за него се сбъдна.

Още тогава имаше мастити критици, които иронизираха играта му,              смятаха го, че е с ограничен капацитет, че не може да се справя с драматични изяви, че бързо ще залезе.

Нищо подобно не се случи.

Слай се утвърди , продължи да работи като сценарист и продуцент, а и засне 8, деветият е в процес на реализация , филма като режисьор.

За него Тед Кочев, открил го за ролята на Рамбо, казва – „Той е много хитър и знае какво иска публиката от него и винаги й го дава!“

Какво лошо има в това и кой от артистите не се стреми към същото?

Аз се питам обаче за нещо друго – колцина от тях успяха да разработят през годините четири франчайза и с тях да поддържат зрителския интерес упорито и последователно?

Изброявам ги поименно – „Роки“, „Рамбо“, „Невъзможно бягство“ и „Непобедимите“.

Сещам се само за Лукас, но той лансира само две – наистина вероятно най – популярните поредици – „Звездни войни“ и „Индиана Джоунс“.

Кой друг?

„Роки“ бе  и си остана визитната картичка за Сталоун, неговата запазена марка.

Логично бе след опипване на почвата с „Роки Балбоа“ (2006) да направи следващия опит с реанимиране на поредицата, насочвайки погледа си към съдбата на сина на Аполо – Адонис Крийд – Майкъл Б.Джордан.

„Крийд :  Сърце на шампион“ от 2015 г. се оказа изненадващо добър и успешен.

Сталоун получи „Златен глобус“ за най – добра поддържаща мъжка роля, спечели овации и от най - придирчивите зрители, логично бе да пусне продължение три години по – късно.

Аз лично очаквах втората част с доста голям скептицизъм.

Той се засили като разбрах, че интригата ще се върти около двубоя между Адонис и Виктор Драго – Флориан Мунтяну, синът на Иван Драго – Долф Дундгрен.

Помня добре „Роки 4“, кървавият сблъсък на италианския жребец с офицера от съветската армия Иван.

Не отричам качествата на спектакъла, но той носеше в себе си специфична окраска, характерна за края на студената войн от 1985 г., която знаем добре от кого бе спечелена.

Виктор Драго е трениран в Украйна от амбициозния си баща,  търси настървено двубой с Адонис и заради разчистване на стари, 33 годишни сметки, касаещи по – скоро техните ментори  - Иван Драго и Роки Балбоа.

Адонис Крийд прибързано и лекомислено приема предизвикателството в много неподходящ за него момент.

Той не познава възможностите на противника си, мисли основно за брака и бъдещото си дете, игнорира треньора си Роки и самонадеяно се качва на ринга, където яде здрав пердах от крайно мотивирания руснак…

Тук филмът можеше да приключи като сурова реалистична драма и може би нямаше да са малко привържениците на подобен финал.

Вярно е, че постановчик на филма е Стивън Капли младши., но сценарият се пише от Сталоун, в колаборация със Саша Пен и Джуъл Тейлър.

Такъв печален и негероичен завършек не може да има втората част на „Крийд“.

В никакъв случай!

Виктор е спечелил, но нечестно и е дисквалифициран.

Трябва да се проведе втори мач в Москва, но вече Крийд не рискува да се подготвя сам, а търси помощта на Роки Балбоа.

За нея дискретно настоява и майката – вдовица - Мери – Ан Крийд – Фелиция Рашад.

Спирам до тук с интригата, за да отбележа нещо много важно.

Режисьорът и сценаристите търсят мотивиран психологизъм и човешка дълбочина в образите на основните персонажи от сагата.

Упражнението не им се получава  - основно поради използването на мелодраматични клишета, които сериозно затлачват повествованието.

Аз лично се прозявах и едвам издържах сцената с любовното обяснение на Адонис към неговата Бианка – Теса Томпсън и паднах от стола като видях същата тази Бианка да пее прочувствена балада, вървейки към боксовия ринг преди мъжа си!

Това наистина е липса на добър вкус!

Би било удачно повече да се наблегне на личната драма на Иван Драго – защо е бил прокуден от родината си и изоставен от своята съпруга Людмила – Бриджит Нилсен, как така изведнъж висшите фактори в Русия решават да се възползват но неговите и на сина му качества в помпане на имидж, но, уви, няма и минимално усилие за изясняване, а и времето е ограничено, за да се навлиза в подобни комплицирани проблеми…

Не разбрах и кое амбицира Роки да се срещне със своя син и внук – може би опасността дъщерята на Адонис да остане глуха или страха от самотната старост – Адонис избира да живее в Ел Ей, а Роки остава във Филаделфия и за да бъде при своя любимец трябва да пътува три дни с влак и приближаващата смърт?

Слава Богу, започват тренировките в Ню Мексико.

Роки Балбоа прилага своите нетрадиционни , но много ефикасни методи, заснети атрактивно , ударно и въздействащо от оператора Крамер Моргентау.

А след това е естествено реваншът, заснет в лъскава спортна арена, умело имитираща първообраза от  руската столица.

15 минути образцова боксова хореография, истинска класика, адреналин и екшън от най – висока класа.

Жесток и спиращ дъха двубой, какъвто не можем да гледаме по тв , когато се бият Владимир  Кличко, Кубрат Пулев, Ленъкс Луис или Ивендър Холифилд, но пък за сметка на това превъзходен като кинозрелище.

Победителят – след свръх усилия – не може да бъде друг, освен Адонис Крийд.

Ще потърся помощ от великия Йежи Тьоплиц.

Той не харесва класиката на Уйлям Уайлър „Бен Хур“ (1959), намира го за „дълъг, скучен и разтегнат, наивността съжителствува с лошия вкус, но състезанието с колесниците е шедьовър от всички гледни точки.Потресаваща техника на снимките, точен ритъм, зашеметяващ мовнтаж…“

Използвам прочутия  цитат на 98 %, сменяйки само „състезанието с колесниците“ с „финалния боксов сблъсък“.

Но дали това е достатъчно за един филм ?

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно.

Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Сталоун е легенда, но вече е достатъчно възрастен, заприличвайки подозрително на овехтял идол от миналото и на сицилианско падре…

Дано да е разбрал, че само със заучените стари хватки от доброто някогашно сантиментално кино, не може да се мине.

Нужен е и свеж поглед към една история, обрасла с легенди и повече дълбочина при изграждането на персонажите.

Струва ми се, че ще му се наложи да пише сценарий за трета част на „Крийд“.

Да заформи трилогия и да смекчи грешките и недостатъците, които вероятно и той е забелязал.

Защо да не видим едно по – добро продължение на сагата през 2021 година?

Борислав Гърдев

„Крийд 2 „, 130 мин.., сц.Силвестър Сталоун, реж.Стивън Капли младши, продукция на MGM