понеделник, 22 април 2019 г.

"Самотни сърца", повест, 11

XI. Любов необяснима



Доцент Божидаров неохотно вдигна телефона.
- Ало! – гласът му бе паднал от вълнение и неудобство.
- Ало, скъпи! – Виктория се изчерви от смущение, после рязко се изправи.- Извинявай, сигурно си почиваш! Исках просто... Знаеш ли, ще ти се обадя утре! - и затвори телефона.
Хищната усмивка на журналистката помръкна.
- Вижте - каза актрисата, има някои неща, които искрено не понасям – на първо място да ме манипулират нагли журналистки с ниска култура и махленски манталитет.
Стана и излезе от студиото.
- Както видяхте драги зрители, станахме свидетели...
Доцентът изключи телевизора, протегна се блажено и се мушна под завивката.
Събуди го упорито звънене на вратата. Погледна часовника си – 5,20!
„На кой идиот съм му потрябвал!”, помисли си той, докато сънено търкаше очи и влачеше чехли към входната врата.
Щом отключи към него полетя Виктория, обви ръце около врата му, притисна го силно към себе си и започна бързо да го обсипва с целувки, сякаш беше на състезание.
Той се пресегна край нея, заключи, после я взе на ръце и я отнесе в още топлото легло.
Кожата и беше все така седефена и ухаеше прекрасно.
Тя целуваше раменете му и си мислеше къде и е бил умът досега, та не е избягала по–рано от снимки.
Чувстваше се толкова уютно в прегръдките му, сякаш се бе завърнала у дома след дълъг път. Не искаше да мисли за това какво изпитват един към друг, а просто да потъне, да изчезне от света, поне за ден...
Телефонът и иззвъня.
-Да!... Кой?... Няма ме... Да!... Болна съм!... Ще дойда утре! – и затвори.
- Май все пак ще трябва да отидеш – обади се доцентът.
- Ще минат и без мен.Имат да снимат достатъчно епизоди, в които не участвам!
- Ще те глобят!
- Много важно! И аз съм човек!... Та докъде бяхме стигнали?... – Спусна се тя отгоре му и нежно започна да го целува по врата.
Той плъзна ръце по красивия и гръб, въздъхна усмихнат и, притворил очи, се остави на нейните ласки.
Не след дълго и двамата задрямаха, уморени от дълго сдържаните емоции.
Първа се събуди Вики. Полежа, загледана в слънчевите отражения на тавана, наслаждавайки се на спокойствието и тишината, мислейки си злорадо каква лудница е сега на снимачната площадка.
След това се обърна на една страна и погали лицето на Даниел.
Беше и скъпа всяка една негова извивка и бръчка. ”Хей, знаеш ли, че те обичам?” - помисли си тя и нежно го целуна по носа.
Протегна си ръката и попадна на дистанционното.
„Я да видим какви щети съм нанесла след снощното си гостуване...”
Не че и пукаше особено.
Пусна телевизора.
Скука... скука... скука...
Ха, анимация, но нямаше настроение за „Красавицата и звярът”, и тъкмо да изключи, попадна на числата от тотото.
Мярна и се нещо познато – ами да, нейната рождена дата! Та това бяха техните числа!!!
Проблемът беше, че скоро не ги беше пускала!
- Съкровище!... Моля те отвори очички! Събуди се!...
- Какво има? – измърмори в просъница Божидаров.
- Кажи ми, скоро пускал ли си нашите числа?
- Защо? Имам май някакъв фиш в джоба на сакото... Не това, сивото... Защо? Какво има?
- Ще ти кажа! Отпреди три тиража! Но е за пет тегления! – Виктория засия. – Спечелихме шестица! Шестица! – започна да пее и танцува полугола из стаята.
- Сериозно ли говориш?! – скочи доцентът и седна напълно разсънен в леглото.
- Абсолютно, напълно сериозно!
- Сигурна ли си?! Не може да бъде!
- Големите награди ги дават в София, но от вторник нататък... – и се метна пак при него в леглото. – Умникът ми той, да пусне за пет тегления! - и го целуна.
- Ами защото забравям понякога – отвърна той на целувката и.
- Всъщност парите са си твои, както и фишът.
- Аз изобщо нямаше да го проверя...
- Честито! Имам си богато гадже! Имам си богат мъж!... – весело затананика тя.
- Стига де! Прекалено си весела!
- Като се издъня в ефир винаги съм доволна!
- Не ти е лесно, с тези хиени...
- Сега имаме по–важна работа...
- Чакай, след малко отивам на лекция...
- Днес?! Лекция? Неее... Ти си болен, много болен... Изобщо не можеш да станеш от леглото!
- Да, така е... Чувствам как ме боли главата, а даже и гърлото... Аз съм много отпаднал , а утре заминавам за София по важна и неотложна работа!
- Да, и поради тежкото си състояние, ще пътуваш с най–всеотдайната си болногледачка...
- Ще те потърсят за снимки...
- Само да посмеят!
- Виж какво, знам, че ти е трудно, но си свърши ангажимента... Професионалистка си все пак... Защо трябва да ти налагат сурово наказание?
- Уууфф... Добре де ! Убеди ме!...


Няма коментари:

Публикуване на коментар