За един велик актьор и неговата последна голяма роля
Името му е Джон Гилгуд.
Той е от поколението на легендарните английски актьори,
утвърдили се с Шекспировия репертоар през 30 – те години на миналия век и
направили след това шеметна световна кариера, вкл.в киното и тв.
Бяха известни на всеки почитател на изкуството им - Гилгуд, Лорънс Оливие, Майкъл Редгрейв,
Ралф Ричардсън,Едит Евънс, Робърт Морли…
Гилгуд има дълга и плодотворна кариера, продължила повече от
75 години!
Сред най – известните му изяви в театъра отделям „Ромео и Жулиета“ (1935), „Чайка“ (1936)„Три сестри „ (1938), „Престъпление и наказание“ (1946), „Вишнева градина“ (1954) и „Едип цар“ (1968) , а в киното това са „Тайният агент“ (1936), „Министър – председателят“ (1941),„Ричард
III“ (1955), „Бекет“(
1964),“Камбани в
полунощ“ (1965) „Убийство в Ориент експрес“
(1974) и „Артър“ (1981), за който заслужено печели „Оскар“ за поддържаща мъжка роля.
Той приема ролята на
проф.Аарон Ястроу от Джон Хаусмен, изиграл я в екранизацията на първия роман
на Херман Уок „Вихрите на войната“ от 1983 г.
Във „Война и памет“ (1988),
продължението на сагата за Втората световна война и екранизация на едноименния
роман Гилгуд е вече на 84 години и самото му наемане крие известен риск, който
обаче впоследствие е напълно оправдан.
Двата романа на Уок са много популярни в САЩ и е било въпрос
на време да бъдат екранизирани ,добивайки своя плът и облик в типично
холивудските стандарти на онези години.
За щастие може би заради темата, а и поради амбицията на сценариста,
постановчика и изпълнителния продуцент Дан Къртис, авторът на „Мъртва нощ“ (1977), шефовете на
„Парамаунт“ и ABC подхождат към проекта с необходимия респект, давайки
възможност на Къртис да реализира може би най – мащабната, обхватна и
пространна 19 серийна епопея за Втората
световна война, появявала се на малък екран.
Ще посоча, че сериалът по двата романа , известен и у нас, е
разделен на части – 7 плюс 12, а не на епизоди, като повечето са с
продължителност между 120 и 150 минути – общо 41 часа и 43 минути!, въпреки че
се гледа с непресекващ интерес, ако е
налице нужната нагласа и сетива за това, че за реализацията му не е щадено
финансиране от 110 милиона долара и е
сниман с цел търсена автентичност на различни локации по света – от Полша
и Хърватска, през Италия , Германия и Англия, до Канада и Хавайските острови…
Амбицията на създателите
на епоса е да пресъздадат Втората световна война колкото се може по – цялостно
и обстоятелствено, с нужната сериозност и точност, но преимуществено от американска
гледна точка и държейки сметка за трагедията, преживяна от еврейския народ,
която ни е известна като Холокост.
В епопеята на Дан Къртис основно място се отделя на съдбата
и перипетиите, които преживява проф.Ястроу.
Ще отбележа, че преди да започне снимките на „Война и памет“
Къртис прави няколко важни и чувствителни замени в актьорския си екип отпреди пет години като титулярът Джон Хаусмен
е заменен от Джон Гилгуд.
Сега ми е напълно ясно защо е наложена тази рокада.
В интерпретацията на Хаусмен от „Вихрите на войната“
проф.Ястроу е преди всичко бохем, хедонист и ерген- космополит.
Типичен представител на интелигенцията от 30 – те години на
миналия век, която предпочита лукса и аполитизма, за да води безметежно
съществуване.
Във „Война и памет“ обаче страстите около съдбата на
проф.Ястроу се сгъстяват до огнено червено и на постановчика му е бил нужен
съвсем друг тип актьор.
Едновременно да е знаменитост, любимец, но и с капацитет в
сферата на високата трагедия.
Такъв като Джон Гилгуд.
Неговият Ястроу е не само ерудит и суперсециалист по
еврейска история и по арките на император Константин, но и интелект, с привидно
мек харакктер, готов на сътрудничество и компромиси.
До определен предел, отвъд който идва предателството и
самоунижението.
Одисеята на Ястроу на Гилгуд е всъщност трагична версия на
приключенията на скитника – евреин.
Роден във Варшава, направил академична кариера в САЩ,
заселил се в Сиена, Италия в най – неподходящото време, задълбочен в
проучванията си, когото вихърът на войната ще подложи на най – сурови изпитания.
Той , племенницата му Натали – Джейн Сеймур и синът й Луис – Хънтър Шлезинджър , ще минат
през деветте кръга на ада в опит да се измъкнат от лапите на Гестапо и СС,както
и на демоиничните им преследвачи- Вернер
Бек – Бил Уолис и Милтън Джонс – Адолф Айхман, започвайки митарствата си от Сиена, Неапол и Марсилия и стигайки до
райското гето Терезиенщад в Чехословакия и крематориума на Аушвиц.
Натали ще има късмет да се разболее от тиф и да оцелее в
Париж, Луис ще бъде затрупан от телата на разстреляните концлагеристи в
покрайнините на Чехословакия.
Накрая и според изискванията на хепи енда и двамата ще бъдат
открити - във Франция и Англия - от амбициозния и неотстъпчив съпруг и баща
Байрън Хенри – Хард Бохнър.
Ястроу ще премине през всички етапи на страданието, ще бъде
старейшина в Терезиенщад, ще сътрудничи с нацистките си мъчители, ще се стреми
да запази човешкото си достойнство и накрая просто ще пренебрегне
колаборацията.
Ще се грижи за обучението и възпитанието на своите
ученици, ще се върне към традициите и
вярата, ще прегърне Талмуда, ще запее древните еврейски песни и с високо вдигнато чело, уповавайки се в
Бога, ще приеме като страдалец ,мъдрец и светец, мъченическата си смърт чрез
задушаване в Аушвиц, малко преди края на
войната.
Следих внимателно играта на Гилгуд във всичките 11 части с
негово участие.
Страхотна, обрана, премислена, вдъхновена, ефективна и
изключително въздействена работа.
Роля, създадена на един дъх и с много любов от един от
корифеите на световния театър и кино в залеза на неговия живот.
Гилгуд не блести с отразена светлина в сериала, а е
равноправен със знаменитите си колеги като Робърт Мичъм – Виктор Хенри,Топол –
Берел Ястроу, Шарън Стоун – Джени Хенри,Стивън Беркоф
– Хитлер, Джейн Сеймур – Натали Хенри, Харди Крюгер – маршал Ромел и Ралф
Белами – Франклин Рузвелт.
Поредицата приключва излъчването си преди 30 години – на 14
май 1989 г.
Успехът е заслужен и категоричен.
Сериалът получава три награди „Златен глобус“ през 1989 г. –
за най – добра мини – серия и за поддържаща мъжка роля – на Бари Бостуик - Астър и Джон Гилгуд - Ястроу.
Когато печели дълго мечтаната награда Гилгуд е на 86 години.
Той ще се снима до самата си смърт през 2000 година, но
завинаги ще остане в съзнанието на публиката със своята последна голяма и
значима роля на проф. Аарон Ястроу във „Война и памет“.
Нека да си спомним с умиление и любов за този корифей на
изкуството, от чието рождение на 14 април се навършиха 115 години…
Борислав Гърдев
