събота, 27 юли 2019 г.

За един велик актьор и неговата последна голяма роля




            За един велик актьор и неговата последна голяма роля
Името му е Джон Гилгуд.

Той е от поколението на легендарните английски актьори, утвърдили се с Шекспировия репертоар през 30 – те години на миналия век и направили след това шеметна световна кариера, вкл.в киното и тв.
Бяха известни на всеки почитател на изкуството им  - Гилгуд, Лорънс Оливие, Майкъл Редгрейв, Ралф Ричардсън,Едит Евънс, Робърт Морли…
Гилгуд има дълга и плодотворна кариера, продължила повече от 75 години!
Сред най – известните му изяви в театъра отделям  „Ромео и Жулиета“ (1935), „Чайка“ (1936)„Три сестри „ (1938), „Престъпление и наказание“ (1946), „Вишнева градина“ (1954) и „Едип цар“ (1968) , а в киното това са  „Тайният агент“ (1936), „Министър – председателят“ (1941),„Ричард III(1955), „Бекет“( 1964),“Камбани в полунощ“ (1965) „Убийство в Ориент експрес“ (1974) и „Артър“ (1981), за който заслужено печели „Оскар“ за поддържаща мъжка роля.
Той приема ролята на  проф.Аарон Ястроу от Джон Хаусмен, изиграл я в екранизацията на първия роман на Херман Уок „Вихрите на войната“ от 1983 г.
Във „Война и памет“ (1988), продължението на сагата за Втората световна война и екранизация на едноименния роман Гилгуд е вече на 84 години и самото му наемане крие известен риск, който обаче впоследствие е напълно оправдан.
Двата романа на Уок са много популярни в САЩ и е било въпрос на време да бъдат екранизирани ,добивайки своя плът и облик в типично холивудските стандарти на онези години.
За щастие може би  заради темата, а и поради амбицията на сценариста, постановчика и изпълнителния продуцент Дан Къртис, авторът на „Мъртва нощ“ (1977), шефовете на „Парамаунт“  и  ABC подхождат към проекта с необходимия респект, давайки възможност на Къртис да реализира може би най – мащабната, обхватна и пространна 19 серийна  епопея за Втората световна война, появявала се на малък екран.
Ще посоча, че сериалът по двата романа , известен и у нас, е разделен на части – 7 плюс 12, а не на епизоди, като повечето са с продължителност между 120 и 150 минути – общо 41 часа и 43 минути!, въпреки че се гледа с непресекващ интерес, ако  е налице нужната нагласа и сетива за това, че за реализацията му не е щадено финансиране от 110 милиона долара  и  е  сниман с цел търсена автентичност на различни локации по света – от Полша и Хърватска, през Италия , Германия и Англия, до Канада и Хавайските острови…
Амбицията  на създателите на епоса е да пресъздадат Втората световна война колкото се може по – цялостно и обстоятелствено, с нужната сериозност и точност, но преимуществено от американска гледна точка и държейки сметка за трагедията, преживяна от еврейския народ, която ни е известна като Холокост.
В епопеята на Дан Къртис основно място се отделя на съдбата и перипетиите, които преживява проф.Ястроу.
Ще отбележа, че преди да започне снимките на „Война и памет“ Къртис прави няколко важни и чувствителни замени в актьорския си екип  отпреди пет години като титулярът Джон Хаусмен  е заменен от Джон Гилгуд.
Сега ми е напълно ясно защо е наложена тази рокада.
В интерпретацията на Хаусмен от „Вихрите на войната“ проф.Ястроу е преди всичко бохем, хедонист и ерген- космополит.
Типичен представител на интелигенцията от 30 – те години на миналия век, която предпочита лукса и аполитизма, за да води безметежно съществуване.
Във „Война и памет“ обаче страстите около съдбата на проф.Ястроу се сгъстяват до огнено червено и на постановчика му е бил нужен съвсем друг тип актьор.
Едновременно да е знаменитост, любимец, но и с капацитет в сферата на високата трагедия.
Такъв като Джон Гилгуд.
Неговият Ястроу е не само ерудит и суперсециалист по еврейска история и по арките на император Константин, но и интелект, с привидно мек харакктер, готов на сътрудничество и компромиси.
До определен предел, отвъд който идва предателството и самоунижението.
Одисеята на Ястроу на Гилгуд е всъщност трагична версия на приключенията на скитника – евреин.
Роден във Варшава, направил академична кариера в САЩ, заселил се в Сиена, Италия в най – неподходящото време, задълбочен в проучванията си, когото вихърът на войната ще подложи на най – сурови изпитания.
Той , племенницата му Натали – Джейн Сеймур  и синът й Луис – Хънтър Шлезинджър , ще минат през деветте кръга на ада в опит да се измъкнат от лапите на Гестапо и СС,както и на демоиничните им преследвачи-  Вернер Бек – Бил Уолис и Милтън Джонс – Адолф Айхман, започвайки  митарствата си  от Сиена, Неапол и Марсилия и стигайки до райското гето Терезиенщад в Чехословакия и крематориума на Аушвиц.
Натали ще има късмет да се разболее от тиф и да оцелее в Париж, Луис ще бъде затрупан от телата на разстреляните концлагеристи в покрайнините на Чехословакия.
Накрая и според изискванията на хепи енда и двамата ще бъдат открити  - във Франция и Англия  - от амбициозния и неотстъпчив съпруг и баща Байрън Хенри – Хард Бохнър.
Ястроу ще премине през всички етапи на страданието, ще бъде старейшина в Терезиенщад, ще сътрудничи с нацистките си мъчители, ще се стреми да запази човешкото си достойнство и накрая просто ще пренебрегне колаборацията.
Ще се грижи за обучението и възпитанието на своите ученици,  ще се върне към традициите и вярата, ще прегърне Талмуда, ще запее древните еврейски песни  и с високо вдигнато чело, уповавайки се в Бога, ще приеме като страдалец ,мъдрец и светец, мъченическата си смърт чрез задушаване  в Аушвиц, малко преди края на войната.
Следих внимателно играта на Гилгуд във всичките 11 части с негово участие.
Страхотна, обрана, премислена, вдъхновена, ефективна и изключително въздействена работа.
Роля, създадена на един дъх и с много любов от един от корифеите на световния театър и кино в залеза на неговия живот.
Гилгуд не блести с отразена светлина в сериала, а е равноправен със знаменитите си колеги като Робърт Мичъм – Виктор Хенри,Топол – Берел Ястроу,  Шарън Стоун – Джени Хенри,Стивън Беркоф – Хитлер, Джейн Сеймур – Натали Хенри, Харди Крюгер – маршал Ромел и Ралф Белами – Франклин Рузвелт.
Поредицата приключва излъчването си преди 30 години – на 14 май 1989 г.
Успехът е заслужен и категоричен.
Сериалът получава три награди „Златен глобус“ през 1989 г. – за най – добра мини – серия и за поддържаща мъжка роля – на Бари Бостуик  - Астър и Джон Гилгуд - Ястроу.
Когато печели дълго мечтаната награда Гилгуд е на 86 години.
Той ще се снима до самата си смърт през 2000 година, но завинаги ще остане в съзнанието на публиката със своята последна голяма и значима роля на проф. Аарон Ястроу във „Война и памет“.
Нека да си спомним с умиление и любов за този корифей на изкуството, от чието рождение на 14 април се навършиха 115 години…
Борислав Гърдев

вторник, 9 юли 2019 г.

Непреходното значение на "Някога" на Дора Габе


Непреходното значение на „Някога“ на Дора Габе


Предполагам, че не само аз оценявам големия принос на Дора Габе в развитието на детската ни литература  - особено през 20 – те - 40 –те години на миналия век.
Габе се насочва към творчество за деца като утвърдена поетеса, с издадения сборник „Теменуги“ от 1908 г., на който са бабували Яворов и Боян Пенев.
Тя дебютира в „Златна книга за нашите деца“ на Александър Божинов през 1921 г.
Окрилена от успеха на сборника  започва да пише импресии, стихове, повести и романи за малките, които са настолни книги за поколения български деца.
Без съмнение създаденото от нея влиза в златния фонд на детската ни литература.
Тези й творби възпитават в нравствена чистота, като в тях няма дидактика и морализаторски уклон.
Чувства се най – вече доверието и уважението към малчугана, откриващ тайните на живота на базата на  своите емоции,въображение и интуиция.
Особено място в творчеството на Дора Габе заема сборникът „Някога“, от чието излизане се навършват 95 години.
Това е всъщност цикъл от мемоарни импресии,“ психологически етюди в поетична форма“,според сполучливото определение на Владимир Василев,верига от спомени и наблюдения.
В тях ценното, важното е разкриването на инициацията на малкия човек като процес, като адаптация към природата, заобикалящия го свят и обществото на големите.
В „Някога“ впечатлява свежестта на възприятието, поезията на детската впечатлителност и лично творчество.
В книгата  се съдържат и послания към възрастните – да уважават детския интелект, познанията, постигнати на базата на личен опит и усилие, да се съобразяват с чувствата на най – малките , както и с особеното място, което заема природата в тяхното мировъзрение.
„Някога“ (1924) е  триумф на Дора Габе в областта на циклизираната  субективна лирична проза и веднага превръща авторката във водещо име в детската ни литература.
Не случайно през 1925 г. Министерството на народната просвета и възлага – съвместно със Симеон Андреев – да редактира поредицата „Библиотека за най – малките“.
Самата тя затвърдява успеха си с поредица от качествени книги с детска поезия и проза – „Калинка – малинка“ (1924), „Звънчета“ (1925), „Малкият добруджанец“ (1927), „Мълчаливи герои“ в две части (1931 – 1940), „Когато бях малка“ (1939) „И ние малките“ (1946)
Това е класическият фундамент, непреходният принос на Дора Габе в родната детска литература.
С този масив се възпитават децата на България да бъдат любознателни, упорити, съобразителни,грижовни, да обичат  родителите, родната си земя, своето отечество и ако се наложи дори да се жертват в името на неговото добруване.
В началото е „Някога“ – безценният шедьовър, с който нашата литература за деца и юноши получава своята художествена пълнота и завършеност.
А след това?
Ще дойде приобщаването към новата ОФ власт, неизбежните компромиси, писането на откровено поръчкови книги като „Вела“ (1946) и „Майка Парашкева“ (1971), докато авторката  преоткрие себе си и постигне  равновесие  в „Слушането най -боли“ (1962) и „За всички дечица“ (1969).
Но както се казва – то е вече друга история…
Защото остават незабравимите и актуални и днес разкази, повести и стихове, с които малкият българин се научава да бъде човек и гражданин – неусетно, ненатрапчиво, но ефективно и въздействено.
От жена, която по волята на съдбата и заради голямата си любов към Боян Пенев, се е самоотрекла от великата си мисия на майка.
Но която за сметка на това притежаваше уникален  и щедър талант, раздаден без остатък на най – малките, които  я обичаха искрено и сърдечно.
Те и днес продължават да четат с упоение и възторг нейните книги – скъпоценен влог в съкровищницата на българската детска литература.
Борислав Гърдев