Непреходното значение на "Някога" на Дора Габе

Непреходното значение на „Някога“ на Дора Габе

Предполагам, че не само аз оценявам големия принос на Дора Габе в развитието на детската ни литература  - особено през 20 – те - 40 –те години на миналия век.

Габе се насочва към творчество за деца като утвърдена поетеса, с издадения сборник „Теменуги“ от 1908 г., на който са бабували Яворов и Боян Пенев.

Тя дебютира в „Златна книга за нашите деца“ на Александър Божинов през 1921 г.

Окрилена от успеха на сборника  започва да пише импресии, стихове, повести и романи за малките, които са настолни книги за поколения български деца.

Без съмнение създаденото от нея влиза в златния фонд на детската ни литература.

Тези й творби възпитават в нравствена чистота, като в тях няма дидактика и морализаторски уклон.

Чувства се най – вече доверието и уважението към малчугана, откриващ тайните на живота на базата на  своите емоции,въображение и интуиция.

Особено място в творчеството на Дора Габе заема сборникът „Някога“, от чието излизане се навършват 95 години.

Това е всъщност цикъл от мемоарни импресии,“ психологически етюди в поетична форма“,според сполучливото определение на Владимир Василев,верига от спомени и наблюдения.

В тях ценното, важното е разкриването на инициацията на малкия човек като процес, като адаптация към природата, заобикалящия го свят и обществото на големите.

В „Някога“ впечатлява свежестта на възприятието, поезията на детската впечатлителност и лично творчество.

В книгата  се съдържат и послания към възрастните – да уважават детския интелект, познанията, постигнати на базата на личен опит и усилие, да се съобразяват с чувствата на най – малките , както и с особеното място, което заема природата в тяхното мировъзрение.

„Някога“ (1924) е  триумф на Дора Габе в областта на циклизираната  субективна лирична проза и веднага превръща авторката във водещо име в детската ни литература.

Не случайно през 1925 г. Министерството на народната просвета и възлага – съвместно със Симеон Андреев – да редактира поредицата „Библиотека за най – малките“.

Самата тя затвърдява успеха си с поредица от качествени книги с детска поезия и проза – „Калинка – малинка“ (1924), „Звънчета“ (1925), „Малкият добруджанец“ (1927), „Мълчаливи герои“ в две части (1931 – 1940), „Когато бях малка“ (1939) „И ние малките“ (1946)…

Това е класическият фундамент, непреходният принос на Дора Габе в родната детска литература.

С този масив се възпитават децата на България да бъдат любознателни, упорити, съобразителни,грижовни, да обичат  родителите, родната си земя, своето отечество и ако се наложи дори да се жертват в името на неговото добруване.

В началото е „Някога“ – безценният шедьовър, с който нашата литература за деца и юноши получава своята художествена пълнота и завършеност.

А след това?

Ще дойде приобщаването към новата ОФ власт, неизбежните компромиси, писането на откровено поръчкови книги като „Вела“ (1946) и „Майка Парашкева“ (1971), докато авторката  преоткрие себе си и постигне  равновесие  в „Слушането най -боли“ (1962) и „За всички дечица“ (1969).

Но както се казва – то е вече друга история…

Защото остават незабравимите и актуални и днес разкази, повести и стихове, с които малкият българин се научава да бъде човек и гражданин – неусетно, ненатрапчиво, но ефективно и въздействено.

От жена, която по волята на съдбата и заради голямата си любов към Боян Пенев, се е самоотрекла от великата си мисия на майка.

Но която за сметка на това притежаваше уникален  и щедър талант, раздаден без остатък на най – малките, които  я обичаха искрено и сърдечно.

Те и днес продължават да четат с упоение и възторг нейните книги – скъпоценен влог в съкровищницата на българската детска литература.

Борислав Гърдев