неделя, 15 септември 2019 г.

Познавате ли Роджър Ейлс?


Познавате ли Роджър Ейлс?


Това е наистина интересен и актуален въпрос.
За себе си признавам, че знаех престъпно малко за този медиен титан, та се наложи да си опреснявам знанията след като изгледах  „Решаващият глас“, излъчен по „Шоутайм“ между 30 юни и 11 август  2019г.
Какво не знаем за Роджър Ейлс?
Роден е на 15 май 1940 г. във фабричния град Уорън в щата Охайо в работническо семейство с баща насилник.
Родителите му се развеждат през 1960 г., а той завършва университета в Атина в същия щат през 1962 г. със специалност радио и телевизия.
Работи в местни тв канали в Кливлънд и Филаделфия, но  - внимание – още през 1967 и 1968 г. печели наградата „Еми“ за продуцирането на „Шоуто на Майк Дъглас“.
Именно в това шоу през 1967 г. гостува Ричард Никсън, с когото Ейлс провежда оживена дискусия за ролята на политиката в телевизията, налагайки мнението си, че телевизията е трик за печелене на зрителските симпатии.
Това допада на Никсън и стартът на политическата кариера на Ейлс като експерт и съветник по предизборни президентски кампании е даден.
Никсън става президент с прословутата Южна стратегия, формулирана от Ейлс, с която републиканците печелят гласовете на белите граждани от Юга, „притеснявани“ от расовите изблици на афро – американците, Ейлс се обвързва трайно с Републиканската партия и работи по кампаниите  на Рейгън, Джордж Буш – старши и Доналд Тръмп.
Съветва и Джордж Буш – младши за най – суровите възможни мерки относно защитата на националната сигурност , които американската общественост ще изтърпи след атентатите от 11 септември 2001 година.
След успешните избори на Рейгън и Джордж Буш старши, Роджър Ейлс се връща на работа в телевизията.
През 1993 г. става президент на CNBC, създавайки канала „Разговорите на Америка“, но възходът му е пресечен през 1995 г., когато NBC наема адвокатска кантора, която провежда вътрешно разследване по повод издънката на Ейлс спрямо президента на NBC Дейвид Заслав, наричайки го в частен разговор „малък шибан евреин“.
Тази волност му коства поста.Ейлс е изритан доста грубо и безцеремонно – с това всъщност започва сериалът „Решаващият глас“.
Всяко зло за добро – Роджър е нает от Рупърт Мърдок на 7 октомври 1995 г., за да оглави новата му кабелна телевизия „Фокс Нюз“.
С течение на годините той превръща кабеларката с ограничен обхват в национален информационен лидер, спазвайки правилото, че „зрителите харесват новините не такива, каквито са, а каквито искат да ги видят“ и залагайки твърдо на защитата на традиционните американски ценности, които, оказва се, са все така популярни и не са загубили своята привлекателност.
Пикът на неговата и на „Фокс Нюз“ популярност е отразяването в детайли на трагедията от 11 септември 2001 г., а голямото му поражение и болка е, че въпреки всички положени от него усилия през 2008 г. Барак Обама става президент на САЩ.
Малка негова утеха е, че в разгара на сексскандала срещу него през лятото на 2016 г., помага на Доналд Тръмп първо да получи номинация за президент от Националната конференция на републиканците на 21 юли 2016 г., а след това и да стане президент на държавата на 20 януари 2017 г.
Освободен от „Фоск Нюз“ и получил 40 милиона долара обезщетение, пратен в луксозна оставка и уединение, Ейлс умира на 18 май 2017 г., поради отдавна измъчващата го хемофилия.
Сериалът е заснет по книгата на Гейбриъл Шърман „Решаващият глас в стаята“.
Той заедно с Том Маккарти написва сценария, с режисурата се заемат Кари Скогланд, Джеръми Подесва, Скот Бърнс и Стивън Фриърс, продуценти са Джейсън Блум, Том Маккарти и Ръсел Кроу, а за излъчването на шоуто се грижи канала „Шоутайм“.
Когато гледах седемте епизода се чудех как е възможно да се направи такава интересна и значима поредица за събития, текли буквално пред очите ни и за които сме знаели толкова малко…
Роджър Ейлс е издигал нивото на „Фокс Нюз“ в момента, в който на 1 юни 2000 г.у нас Втори канал става bTV и  Мърдок е приет  за спасител на телевизионния бизнес в България, а 12 години по – късно нашенският Ейлс – Николай Бареков с парите на Цветан Василев превърна – за кратко – невзрачната tv7 в могъща медия, съперничеща на bTV и Nova , създаде партия и дори бе един мандат евродепутат!
Какво може да се каже за самия сериал от професионална гледна точка?
Поредицата е направена безупречно.Както се изразява един потребител в мрежата – „Независимо дали интерпретирате шоуто като сатира, измама, сурова истина за „Фокс“ или всичко  изброено по – горе , то работи“
Заслуга на постановчиците е , че търсят максималната автентичност при отразяване на  щекотливите събития, поради което сериалът е издържан в подчертано документална стилистика, той е прецизен и обран в изказа си и много внимава при представянето и осмислянето на житейските факти .
Не е шега да правиш тв продукт, когато срещу себе си имаш Рупърт Мърдок!
Скогланд, Фриърс и компания не пресъздават целия живот на Ейлс, те нямат намерение да снимат биографична драма.
Режисьорите съсредоточават вниманието си само върху най – възловите моменти от кариерата му във „Фокс Нюз“, започвайки от старта на канала през 1996 г., минавайки през триумфа му като зрителски лидер през 2001, стигайки до провалените усилия да се дискредитира Обама през 2008 и финиширайки със сексскандала през 2016 г., съвпаднал с президентската кампания на Тръмп.
Интересно е, че този подход сработва, тъй като и от драматургична, но и от артистична гледна точка историята е пресъздадена на завидна висота.
Тя се гледа с интерес, буквално на един дъх, а кастингът е направо зашеметяващ.
Начело е , разбира се, Ръсел Кроу, подлагал се на всекидневни мъчения по нанасяне на грима от 2,17 до 6 часа.
Усилието си е струвало.
Ръсел Кроу Е Роджър Ейлс – от плът и кръв, цялостен, монолитен, завладяващ и отблъскващ, надарен с всичките си професионални добродетели и трикове и с цялата си морална нечистоплътност.
Не знам колко часа е прекарал актьорът пред мониторите, какви документи е чел, но изпълнението му е конгениално и достойно за „Еми“.
Той е в истинския смисъл Господар на шоуто, напомняйки за най – добрите дни от кариерата си, когато блестеше и мачкаше конкуренцията си с гениални роли във „Вътрешен човек“, „Гладиатор“, „Красив ум“ и „Късметлията“.
Той е и ентусиаст, и диктатор, новатор и ловък манипулатор чрез  евтини клишета, борец за най – висок рейтинг и мегаломан, смятащ себе си за диаманта в медийната империя на Мърдок, без когото тя просто не може да съществува.
Естествено – колкото и да е добър като актьор, той има нужда от колеги, с които да си партнира.
Хубаво е, че сценаристите и постановчиците са съсредоточили усилията си върху най – главното от битието на Ейлс между 1995 и 2017 г.,
 маркирайки с нужното внимание взаимоотношенията му с Рупърт Мърдок, синът му Джеймс, с шефа на PR отдела на новините Брайън Луис, съпругата му Елизабет и , разбира се, с унизената любимка Гретхен Карлсън.
Така се изгражда необходимият грунд, върху който стъпва повествованието, но и се дава възможност на актьорите да създадат ярки, правдиви и пълнокръвни образи.
Саймън Макбърни е истински Мърдок, с лека, тигърска походка, усмивка на хиена, тих говор и категорични ,но нетърпящи възражение, решения.
Джош Хелман – Джеймс Мърдок е негова сянка и следване линията на изграждането на персонажа в най – главното.
Много органичен и ефективен е  Сет Макфарлън като Брайън Луис, а приятната изненада за мен е Сиена Милър, превъплътила с такт и вещина неблагодарния облик на вярната и унизена съпруга Елизабет, която на финала избира вместо отравяне или развод да остане до края до своя повален идол.
Много внимателно трябва да се следи изявата на Наоми Уотс.
Тя играе Гретхен Карлсън, някогашна интимна любимка на Ейлс, която се решава да вдигне завесата на тъмната му морална същност и да го разобличи като сексуален хищник и неблагодарен работодател на 6 юли 2016 г.
Първоначално  е движена от импулса на използваната, употребена и изхвърлена жена.
Страхува се от могъщия си противник, знаейки с какво се захваща, но постепенно узрява и израства до осъзнат привърженик на равноправието на половете на работното място и до простата истина, че жената,и в такъв водещ тв гигант, е преди всичко професионалист,чието достойнство трябва да се уважава и подкрепя, но не и като прави фелацио на шефа си.
Подобно унижение и то в епохата # me too се наказва жестоко – особено в САЩ.
Дори и да се казваш Роджър Ейлс.
Всъщност именно с драмата на Карлсън създателите на „Решаващият глас“ се домогват до най – важните и същностни внушения, превръщащи поредицата в образец на тв изкуство.
Изводите се открояват естествено и непринудено и до тях достига всеки зрител на сериала.
Не може такъв важен и отговорен тв медиатор като Ейлс да бъде едновременно консерватор по убеждения и защитник на либерални ценности.
Не трябва традиционните добродетели на Америка да се поднасят манипулативно и изкривено.
Не бива публично подобен фактор да се изтъква, че е пример в личен план като влюбен съпруг и баща, а същевременно в кабинета си да подлага на унижение всяка красива своя служителка, държащ задължително да я опипа по задника и да получи толкова важната за него свирка.
И най – важното – много е опасно да се изживяваш като единствен и незаменим в една корпорация, да се считаш едва ли не за Бог в бизнеса си, спечелил пожизнен имунитет и признание.
Дори в такъв конгломерат като „21 век Фокс“ ти си само един много скъпо платен наемник, но не и СОБСТВЕНИК, който при първата по – сериозна издънка задължително си заминава.
Ако и да е Роджър Ейлс.
В заключение ще посоча, че „Решаващият глас“е наистина незабравимо преживяване, шоу едновременно забавляващо , но и подтиквайки ни към горчиви размисли.
Спектакъл, направен с вкус, отговорност и професионализъм, готов на борба за награди.
На 5 януари 2020 г.Ръсел Кроу спечели "Златен глобус" за главна мъжка роля в категорията драматичен сериал...

Борислав Гърдев



Няма коментари:

Публикуване на коментар