"Диви и щастливи"
„Диви и щастливи“се очертава да е зрителският фаворит за
български филм на 2019г.
Това не е случайно, тъй като и предишният филм на Мартин
Макариев „Привличане“ от миналата година напълни салоните.
Следя отдавна развитието на българското кино, зная какво
означава в името на патриотизма да си самотен в залата на поредната шумно
оповестена премиера и ценя постигнатото от Макариев.
Той знае как да снима кино, какво иска да види на екран
зрителя у нас и умело му го поднася.
Не е привърженик на философските прозрения и на трудно смилаемото
авторско творчество, което се гледа с усилия само от роднините на авторите им.
Макариев предлага нещо друго – добре разказано жанрово
зрелище – мелодрама или трагикомичен екшън, заснето стегнато, динамично,
атрактивно и поднесено като лъскав и привлекателен продукт.
Ще го обвините в провокативен комерсиализъм, въпреки че с
екипа си здраво е работил и се е радвал на съвместния ползотворен труд.
Защо?
Какво кино се гледа сега – не само у нас, а и по света - стегнато, комерческо, динамично.
Каквото открай време ни дава Холивуд.
И ние ли трябва да вървим по този път?
Не казвам, че всички режисьори у нас ще го следват , но
отбелязвам, че ми е все по трудно да се измъчвам с негледаеми родни продукции, които имат
претенциите да са някакво изкуство и парадират със своите фестивални отличия…
А като знам, че се харчат държавни пари, просто ми става лошо.
„Диви и щастливи“ го проследих в пълна зала и усетих какво
означава автентична и неподправена зрителска реакция.
Такова щастие не съм изпитвал от времето на „Маргарит и
Маргарита“ и „Възвишение“.
Притесненията ми, че ми се поднася някакъв побългарен римейк
на „Телма и Луиз“ (1991) на Ридли Скот не се
оправдаха.
Влияние от незабравимия шедьовър има, но „Диви и щастливи“
съвсем не е плагиат или компилация.
Борислав Захариев е написал интересна, вълнуваща, човешка
история за две обикновени жени – Боряна и Мила, които искат да променят живота
си, да бъдат други, щастливи.
Вярно е, че се забъркват в поредица от бъркотии и произшествия
- присвоени 30 000 лева в името на благородна
кауза, в добавка с отвлечен
човек, но на финала изстрадват амбицията си да водят нов живот.
В който Мила ще намери личното щастие в лицето на приличен
английски мъж, когото първоначално малтретира,доживявайки издаването на първия
си роман, а Боряна ще продължи да търси място под слънцето, очаквайки своя шанс.
Филмът се гледа с интерес.
В него обратите следват непрекъснато един след друг, има
зашеметяващи каскади – първото измъкване от полицейската проверка, изскубването
от Донев в царевичната нива и особено
преследването по алеите на варненския крайбрежен център с мотопед.
Похитителките са гонени с коли и вертолет и са спипани на
варненското летище минути преди да се измъкнат от българското правосъдие на път
за Мексико, но по важното е, че през всичките два часа екранно време екшънът не
поглъща, а е подчинен на човешката история, на перипетиите и метаморфозите,
които преживяват основните персонажи.
Спектакълът е заснет със замах от Андрей Андреев – в София,
Търново – ще познаем Градската галерия, превърната в луксозен хотел, в който
младоженския апартамент струва 320 лева за нощувка, площада пред Царевец, Русе
и Варна – книжарница „Сиела“ във Фестивалния комплекс и булевард „Приморски“,
където се вихри поредната гонка, с вкус и стил, с въображение , иновативност и
достатъчно средства – бюджетът е наистина царски щедър от 2 млн.долара, през цялото време се стеле
музикален килим от популярни родни шлагери, вкл. на Емил Димитров и Васил
Найденов, а това неизбежно се харесва на публиката.
В добавка са ангажирани всички актуални наши звезди , които
са на завидна висота – от Луиза Григорова – Мила , Яна Маринова – Боряна и
Александър Сано – инспектор Донев, до Асен Блатечки – бившият на Боряна - Неделев,
Калин Врачански – щофьорът Васил, Койна Русева – рецепционистката в хотела ,
Явор Бахаров – Цветан, Теодора Духовникова – съпругата на Цветан и Христо
Петров – Ицо Хазарта , чиято лимузина е конфискувана от двете фурии, малко след
като той произнася култовата фраза – „Абе, вие курви ли сте?“
Не е за пренебрегвне и солидното британско присъствие – Базил
Айденбенц– Мартин, без да забравяме Бен Крос, изиграл с апломб неговия баща – г
– н Кейн, който в случая е представител на старата поувяхнала гвардия западни звезди, какъвто е и
Майкъл Медсън, на който се радвахме в режисьорския дебют на Блатечки отпреди
две години „Бензин“.
Цялата тази аура на „Диви и щастливи“, както и обстоятелството, че
половината диалог тече на английски ,недвусмислено показва в какво се цели
Макариев – солиден успех у нас и възможност за показ в чужбина.
И защо не?
Не е ли дошъл моментът след „Под прикритие“ (2016) да имаме и кинофилм, получил нормално
разпространение и публика зад граница?
Нали всеки от тях се прави преди всичко за зрителя?
Ценителите на „високото изкуство“ вероятно няма да харесат и
ще критикуват „Диви и щастливи“, подигравайки се на усилията на екипа да
създаде един конвертируем продукт.
Това си е тяхно мнение и няма да споря с предразсъдъците им.
Само ще ги помоля да гледат – като мен – в салон добър филм
като „Далеч от брега“ (2018) на Константин Бонев, който
се прожектира пред един човек – като частна прожекция , за да си зададат простичкия въпрос – „Това ли е посоката на
развитие?“ или „Кога зрителят ще ни подкрепи?“
Подсказвам – когато сме честни с него – като Мартин Макариев и Александър Сано , който тук е не само
актьор и продуцент, но и композитор, предлагаме му висококачествен зрелищен и стойностен
кинопродукт, приказка с автентични емоции и забавление, от която той явно се
нуждае.
Толкова е просто, нали?
Борислав Гърдев
„Диви и щастливи“, 2019, реж.Мартин Макариев, производство
„Силвърстоун продъкшънс“ и „Спирит Хаус продъкшънс“, продуценти Мартин
Макариев, Яна Маринова, Александър Сано
