Размисли след края на сагата

                     

                                 Размисли след края на сагата 

Покрай края на сагата „Звездни войни“ се сетих, че преди 14 години гледах с интерес  завършека на първата трилогия „Отмъщението на ситите“.

Бях удовлетворен, епизодът ми хареса, особено с финалната дилема – какво да прави? – стояща пред Анакин Скаойуокър…

Естествено диалогът бе тромав и нефункционален, а актьорската игра – дървена,  като във всеки филм на Лукас – дори при Хейдър Кристенсен, Юън Макгрегър и Натали Портман…

Осъзнах, че филмът няма да получи важен„Оскар“, защото не е шедьовър, но пък си е ценност за вселената „Звездни войни“ – имаше си сблъсъкът на Доброто със  Злото ,на светлата и тъмната страна на Силата, космически и наземни битки, двубои с лазерни мечове.Осъзнах колко е добър и Йън Макдийърмъд като Палпатин, най – яркият злодей в спектакъла.

А и „Отмъщението на ситите“ си беше страхотна забава !

Защо трябваше след това Лукас да спре да снима , да се продава на „Дисни“ за 4 милиарда долара, да чака Райън Джонсън и Дж.Дж.Ейбръмс да му довършват работата и да хленчи, че е изопачен неговият  замисъл, не ми се коментира – мога да остроумнича на принципа „Няма пълно щастие“ или „Богатите също плачат“, но не желая…

Любопитно ми е дали сега  той се чувства отново пълноценен автор на „Звездни войни“ или поне пред себе си ще си признае, че последната трилогия вече принадлежи  на друго студио…

Борислав Гърдев