Употребеният властник
Така най – общо може да се охарактеризира съдбата на видния
комунистически функционер и държавен ръководител Трайчо Костов Джунев.
Той се ражда на 17 юни 1897 г.в София, завършва гимназия ,
както и Школата за запасни офицери през 1916 г., след което е взводен командир
до края на Първата световна война.
След демобилизацията си учи право в Софийския университет и
работи като стенограф в 18 и 19 ОНС ( 10 октомври1919 – 24 юни 1921 г.).
Заради участието си в Септемврийското въстание и работата си
във в. „Работнически вестник” е осъден на 8 години затвор през 1924 г.
Амнистиран е след 5 години, а от 1931 г. до смъртта си е
член на ЦК на БКП.
От 1929 г. влиза и в редовете на ВКП
(б).
В България е за кратко през 1931 – 32 и 1935 – 36 г., като
се завръща окончателно през 1938 г.
По време на Втората световна война е в услуга на съветското
правителство, занимавайки се с терористична дейност.
След големия провал на ЦК през лятото на 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор.
Разплитането дейността на комунистите стартира от 4 март 1942 г., а след това се
подготвя и води дело №І 585 - 1942 г.
По него са осъдени на смърт видни функционери на партията
като Антон Иванов, Вапцаров, Цвятко Радойнов…
През годините ще се коментира и съдбата на 1,8 милиона във
валута, пратена от Коминтерна за подривна и терористична дейност, сума ,
внушителна за времето, която въпреки вялите резултати просто потъва в пясъците
на нелегалната борба.
Главата на Костов спасява неговият съученик и царски
секретар Станислав Балан, който за благодарност след 9.9. и намесата на Костов
е осъден на затвор , доживява до 1990 г. и умира близо 93 годишен.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Трайчо Костов
оглавява БКП до завръщането на Георги Димитров в България на 6 ноември 1945 г.
Трайчо Костов ръководи политическите убийства в страната в
страшните месеци след 9 септември 1944 г., когато изчезват близо 26 000
души и има основна заслуга за създаването и функционирането на Народния съд
след 3 октомври 1944 г.
От 1945 г. е първи секретар и член на Политбюро на ЦК на
БКП.
Именно като такъв настоява на заседание на ПБ на ЦК на БКП
на 20 януари 1945 г. за максимален брой смъртни присъди на „народните врагове”,
като дори си мисли, че може да ликвидира безпроблемно и царското семейство,
начело с вдовицата Йоана Савойска.
Като виден комунистически ръководител е избран за депутат в
26 ОНС и 6 ВНС ( 15 декември 1945 – 21 октомври 1949 г.).
Вицепремиер е от 31 март 1946 до 31 март 1949 г., а министър
на електрификацията, горите и природните богатства между 31 март и 22 ноември
1946 г.
Като дясната ръка на „вожда и учителя на българския народ”
Трайчо Костов дейно участва в „мероприятията на народната власт”, свързани с
ликвидацията на демократичната опозиция у нас, налагане на тоталитарната
политическа система от болшевишки тип и полагане основите на индустриализацията
на България по съветски модел.
Фундамент на тази дейност се явяват Първият двугодишен
народостопански план от 1 април 1947 г., Димитровската конституция от 4
декември 1947 г., национализацията на индустриалните предприятия и банките на
23 декември 1947 г.и сключването на раболепния договор със СССР за приятелство,
сътрудничество и взаимна помощ от 18 март 1948 г.
Именно при подготовката за неговото подписване Сталин нарича
Трайчо Костов „мошеник”, заради това, че крие от отговорните съветски
икономически фактори информация за цените, по които България изнася стоки за
трети страни.
Това е официалното произнасяне на смъртната му присъда , въпреки
че по инерция след приключване работата на 5 конгрес на БКП на 25 декември
той е избран отново за член на Политбюро
на ЦК на БКП.
Не след дълго, на пленум на ЦК на БКП на 26 – 27 март 1949
г. по доклад на Васил Коларов Трайчо Костов е обвинен в националистични и
антисъветски настроения, вследствие на което е изключен от Политбюро на ЦК на
БКП и уволнен като вицепремиер.
От БКП е изключен и арестуван на 25 юни 1949 г.
От санаториума „Барвиха” Димитров също следи съдбата на своя
бивш заместник и бърза да помогне за ликвиздацията му с прочутото си писмо,
публикувано в „Работническо дело” на 10 май 1949 г., в което развенчава
някогашния си заместник като „интелигентски индивидуалист и безогледен
кариерист”, „лукав, рафиниран, изпечен подлец, на който не може да бъде мястото
в една действително болшевишка партия”, тъй като „държи в пазвата си камък с надежда да дочака такова
трудно време за партията, когато отново ще изплува на повърхтостта със своята
неподражаема злоба и коварство...”
За кратко Трайчо Костов е прехвърлен като шеф на Народната
библиотека „ Кирил и Методий”, докато на
7 декември 1949 г.започва прословутият процес за неговата и на групата му
антипартийна дейност.
Двигател на фарса е новият комунистически вожд Васил
Коларов, който написва и книга за съдебната машинация.
Из цялата страна се провеждат митинги срещу предателя Трайчо
Костов, в столицата той се ръководи от шефа на софийския градски комитет на БКП
Тодор Живков, издигнат на поста именно от Трайчо Костов.
По вестниците се печатат злобни и отвратителни карикатури
срещу бившия комунистически фактор -
като гъсеница или змия, рожба на американския капитал, докато на 16 декември
1949 г. той е обесен като дар за 70 годишнината на „вожда на цялото
прогресивно човечество” Йосиф Сталин, която се чества помпозно 5 дни по - късно.
Така безславно и позорно приключва обществено –
политическата кариера на този виден комунистически властник, активно участвал в
изграждане на тоталитарната система у нас и сам станал нейна жертва.
Партията, чиято рожба и мъченик е Трайчо Костов, все пак не
забравя своя грях към него.
Името на Костов е частично изчистено след Априлския ( 2 – 6 април 1956 г.) пленум
, а на 16 декември 1989 г. ЦК на БКП взема решение за пълната му политическа
реабилитация в разгара на битката срещу наследството на живковизма.
Борислав Гърдев
Няма коментари:
Публикуване на коментар