Борн, Джейсън Борн

След като съм гледал предишните четири филма за Борн, бе логично да се насоча и към петия.

Въпреки неудовлетворението си от работата на Тони Гилрой в „Наследството на Борн“ (2012), в който Джеръми Ранър, въпреки похвалните си усилия, не можа да ме убеди,че е достоен наследник на Мат Деймън.

Сега нещата си идват на мястото.

Пол Грийнграс е отново съсценарист, заедно с Кристофър Рус, режисьор – постановчик и съпродуцент с Мат Деймън, Мат си поема главната роля и публиката хуква да гледа епизода.

Казвам епизод с ирония и болка, тъй като и „Джейнсън Борд“( 2016)като част от по – голям проект  има малко  общи допирни точки  с оригиналната трилогия на Робърт Лъдлъм, ако и да е в плен на суперактуални проблеми, свързани основно с аферите „Уикилийкс“ и „Сноудън“ и свеждащи сe най - вече до свободата на личния избор и контрола на частния живот и общуване  от могъщите тайни правителствени служби, които на екрана придобиват облика на зловещото ЦРУ, ръководено от директора – маниак Дюи в иначе стабилната интерпретация на Томи Лий Джоунс.

Останалото?

Борн се крие от бившите си работодатели, те го преследват, искат да го убият или привлекат на своя страна, той им се изплъзва, защото не вярва на благите им приказки и тъй като е добил навика да се справя с безнадеждни ситуации като вълк – единак.

А това Мат Деймън го умее превъзходно.

Неговият Борн е цар на оцеляването – едновременно хитър, предвидлив, упорит, неотстъпчив и борещ се докрай за своята кауза.

Вярно е, че така Джейсън  се натоварва с митологичен статут и все повече заприличва на Джеймс Бонд, но явно това е и целта на продуцентите .

За пореден път впечатлява раздвижената и динамична камера на Бари Айкроуд, бесния монтаж на Кристофър Рус, държащата в напрежение музика на Дейвид Бъкли и Джон Пауъл, зашеметяващите каскади, автомобилните гонки, натрошените  коли и поредното измъкване от клопката на Борн.

Това води до отстраняването от поста на Дюи и до париране опита на Хийтър Ли - Алиса Викандер, неубедителна за такава отговорна роля, да привлече обратно в службата Джейсън Борн.

Той отново е неуловим, безстрашен , активен и целеустремен.

Успял е да оживее , да елиминира опасния си преследвач Асет – Венсан Касел и няма никакво намерение да става наемник на американското правителство.

Харесва ми този негов оптимистичен дух на непримиримост и непокорство, въпреки че именно в превъплъщението на Мат Деймън  Джейсън Борн  най – много се отдалечава от литературния си първоизточник.

Някой помни ли, че първият изпълнител на култовата роля бе Ричард Чембърлейн в един вече очевидно забравен минисериал в две части от  1988 г., под режисурата на Роджър Йънг, носещ заглавието „Самоличността на Борн“, който поне се придържаше  плътно към света, характерите и проблематиката на сагата на Лъдлъм?

Вярно, сега е друго време, Студената война свърши, трябва да се критикува властта за ограничаването правата на гражданите.

Защо това да не стане с популярен летен шлагер, който хем ще допадне на младата аудитория и ще донесе пари, хем ще заинтригува и по – придирчивата публика, която винаги се интересува от  драмата на несекващите конспиративни игри?

Борислав Гърдев

„Джейсън Борн“, 2016, реж. Пол Грийнграс, 123 минути, разпространение „Юнивърсъл пикчърс“