Безспорно той е, заедно с Дензъл Уошингтън и Морган Фрийман, най – популярната и влиятелна чернокожа звезда.
И като знам какво му е егото и самочувствието, отсега предвиждам неприятности с това си определение.
Може би трябваше да напиша афроамериканска и сигурно ще е съвсем политкоректно.
Дори за Уил Смит.
Роденият на 25 септември 1968 г.във Филаделфия Уил завършва гимназията „Овербрук“ и според легендата получава стипендия за Масачузетския технологичен институт.
Впоследствие той опровергава този мит, признавайки си, че „искал да рапира“.
Уил Смит стартира като хип хоп певец в трио с приятелите си Джефри Таунс и Кларънс Холмс.
То изпълнява хумористични летни шлагери за младежката аудитория и постига шумен успех.
Триото веднага печели“ Грами“ в категория рап за 1988 г.
Парите потичат като пълноводна река към Смит.
Той още тогава хитрува и укрива доходи в размер на 2,8 милиона долара!
Данъчните го погват, той залага имуществото си и гарантира вземанията от държавата.
Хитростта му го довежда до фактически фалит през 1990 г.
В историята обаче остават петте му студийни албума и четирите награди „Грами“.
А че е добър певец го оцених като прослушах саундтрака към „Мъже в черно“ – наистина пее великолепно и има нежен, фин и мечтателен глас.
Мечтата да стане звезда е можела да изчезне в небитието, ако не се е намесил НВ Шансът.
През 1990 г. NBC подписва договор с него за комедиен сериал под заглавие „Свежият принц от Бел Еър“.
Притиснат до стената Уил приема и влага целия си необикновен талант при изграждане на симпатичния образ на своето алтер его в продукцията на Анди и Сюзън Боровиц, която се снима 6 сезона в цели 148 епизода!
Във всичките участва Уил, постоянно е наперен, самоуверен и леко уязвим младеж, готов да забавлява и развлича, да прелъстява и помага, да бъде непосредствен, свеж и готов за нови подвизи.
Успехът е гръмотевичен.
Той каца на рамото на Уил и не го напуска трето десетилетие.
Той знае какво дължи на телевизията, но в бъдеще избягва обременяващи и обвързващи тв изяви, освен в случаите, когато предложението си заслужава като сериалът „Всичко за нас“ на „Уорнър брадърс“ (2003), в който като гостуваща звезда е Джони в три епизода и е, разбира се, под свое ръководство.
Отбелязвам и работата му по видеоклиповете, запазена марка за всеки певец, където особено впечатлява „Брота“, който прави с Анджи Стоун през 2001 година.
А също и неговите продукции от края на 90 – те години на миналия век до началото на новия, в които той доказва, че е достоен продължител на дирята, оставена от Майкъл Джексън – „Мъже в черно“( 1997), „Вземи всичко това“ (1997), „Маями“ (1998), „Това е просто пътуване“ (1998), „Уил 2К“ (1999) и „Черните костюми пристигат“ (2002).
Логично изпя и химна на Световното първенство в Русия 2018 г. – „Имаме само един живот“, заедно с Ники Джейм и Ера Истрефи, който гледах като клип на 28 май 2018г.
Това обаче не е достатъчно за Уил Смит.
Той иска да стане най – голямата филмова звезда, да е прочут в целия свят, да диктува тенденциите в кинобизнеса.
Като продуцент не се радва на особен авторитет с „Шоуто започва“ (2002) и „Карате кид“ (2010)
Но успява като актьор – в максимална степен.
До 2014 г. филмите му натрупват печалба в световен мащаб от 6,6 милиарда долара, 8 последователни продукции с негово участие минават психологическата граница от 100 милиона долара приход в САЩ, а пет от тях са спечелили по половин милиард долара в световния бокс офис.
Два пъти е номиниран за „Оскар“ – за „Али“ и „Преследване на щастието“, но засега заветната златна статуетка се измъква от ръцете му.
Формално погледнато постигнатото от него е феноменално и изключително - за „ Аз съм легенда“ взема хонорар от 100 милиона долара!. Но това не означава , че триумфът му е постигнат лесно и че всички безапелационно му се възхищават.
Успехът идва след упорит, къртовски труд, а и не винаги е съпроводен от оркестър и рози.
Критиците често го хулят за пропиляване на таланта му със съмнителни търговски продукции, за това, че робува на комерсиалното кино.
Защото Уил има изключителен нюх – още от първия си филмов успех в „Шест степени на разделение“( 1993) на Фред Шепизи, в който създава нестандартния образ на фантазьора – използвач Пол – към проекти, които имат потенциал и ще привлекат максимално широка зрителска аудитория.
Той приема епизодична изява - на Тий Уокърс - в иначе важния за него филм на Ричард Бенжамин – „Произведено в Америка“ (1994), за да получи главната , на ченгето Майк Лоури в блокбастъра на Майкъл Бей „Лоши момчета“(1995).
Прави изключително успешен и незабравим дует с Мартин Лорънс – Маркъс Бърнет, който ще мултиплицират отново и вече не така убедително в „Лоши момчета 2“ (2003)на същия постановчик.
Зареждат се гръмки участия в поредица свръхуспешни скъпи продукции, в които неизбежно хумора върви ръка за ръка с хоръра, екшъна и фантастиката.
Тези филми стават негова запазена марка.
Те взривяват американския и световния бокс офис, но и предизвикват иронични забележки на водещи кинонаблюдатели.
Кой не помни „Денят на независимостта“ (1996) на Роланд Емерих и патетичните проповеди на капитан Стивън Хилър – Уил Смит, повел нацията на кръстоносен поход срещу нашествието на извънземните, трилогията „Мъже в черно“(1997 – 2012) на Бари Зоненфелд, в която агент Джей - Уил Смит и агент Кей – Томи Лий Джоунс бранят земята от боклуците на вселената, „Аз, роботът“(2004) на Алекс Проянс, в който Смит е технофобски детектив по разследване на убийствата Дел Спунър, „Хенкок“(2007),където е супергероят Джон Хенкок, борещият се със световния катаклизъм Робърт Невил в „Аз съм легенда“ (2007) на Франсис Лоурънс и неговият двойник и последовател Сийфър Райдж в „Земята : Ново начало“ (2013) на М.Найт Шаямалан, стигайки до ченгето Дарил Уорд, сражаващ се в „Ярко“ (2017) на Дейвид Айър, заедно с полицая орка – Ник Якоби – Джоел Едгъртън за спасяванетао на лазерен меч, за който всеки бандит е готов да убие…
Списъкът може да се продължи с анимационния хит „История с акули“ (2004) на Бибо Бергерон и Вики Дженсън, в който дава гласа си на мъжката акула Оскар и „Отряд самоубийци“ (2016) на Дейвид Айър, в който открадва шоуто като магнетичния злодей Дийдшот.
Как няма да предизвиква киселите гримаси на сериозните критици?
И защо да не приемем, че в обвиненията за пропилян талант в съмнителни касови продукции има резон?
Аз например вече нищо не помня от трилогията „Мъже в черно“, а „Отряд самоубийци“ го изгледах с напрежение и досада.
Личното ми мнение е, Смит има потенциал да се развива в друга насока.
Той можеше да продължи да прави чисти комедии след „Свежият принц от Бел Еър“, но не засне нищо съществено досега.Не броя „Водещият : Легендата продължава“ (2013) на Адам Маккей, защото това е много слабо продължение на хубав оригинал, в което Смит буквално се измъчва като тв репортер.
Може би промяната ще дойде с „Близнаци“ (2019) на Анг Ли?
Има качества да уплътнява с харизматичната си осанка всеки качествен екшън и го доказа убедително с „Обществен враг“ (1998) на Тони Скот като Робърт Клейтън Дийн в изключителния дует с Джийн Хекмън – Едуард Лайл, като постигнатото не бе продължено .
След шумния гаф с „Този див, див запад“ 1999) на Бари Зоненфелд, в който дори ентусиазмът и смешните му подвизи като Джеймс Уест не успяха да ни вдъхновят, за което обаче вината е основно на слабия клиширан сценарий на Джим и Джон Томас, той не повтори с уестърн.
Знае, че може да се развива в дълбочина и напред в полето на чистата драма, където постигна категорични успехи с „Али“( 2001) на Майкъл Ман, претворил с неподражаем блясък звездните мигове на боксовата легенда, на когото носи и ковчега след смъртта му и „Сътресение“ (2015) на Питър Ландесман, в който напълно ни покори за каузата на неговия доктор Бенет Омалу, воюващ срещу манипулациите в американския футбол, но дори крачката в страни с „Фокус“ (2015) на Глен Фикара и Джон Река, където се подвизаваше като Ники, една по същество странна комбинация от крими, драма и комедия, се оказа не толкова стабилна и устойчива, за да го задържи за каузата на драмата.
Харесва му да се снима в мелодрами –„Легендата за Багър Ванс“(2000) на Робърт Редфорд, бейзбол магьосникът Багър Ванс, „Хитч“ (2005) на Анди Тенант, водещата роля, изключително успешните „Преследване на щастието“ (2006) и „Седем души“ (2007) на Габриеле Мучино, чийто обаятелни герои Крис Гарднър и Бен и мен ме вдъхновиха преди 12 години да напиша възторжени ревюта,но защо реши да се преквалифицира в Луцифер в“Зимна приказка в Ню Йорк“ (2014) на Акива Голдсман и в кахърния, загубил вяра в себе си бизнесмен Хауърд в „Косвена красота“ (2016) на Дейвид Франкел?
Може би смяташе, че се е върнала модата на модерните приказки и по Коледа стават чудеса, а той ще спечели отново безусловната любов на феновете си?
Е, не се получи, не и така, както очакваше…
Не мога да гадая как ще се развива в бъдеще неговата кариера.
Той е суперзвезда, може да избира всеки проект, да влияе на всяка продукция, в която участва, но каква е гаранцията, че магията от времето на „Али“ или „Преследване на щастието“ ще се повтори?
Успя да вдъхне живот и свежест на рисковия научно – популярен проект на Дарън Ароновски „Непознатата планета“ (2018).
А може би Гай Ричи ще се окаже следващия му вдъхновител с неговото предизвикателно фентъзи „Аладин“?
Времето ще покаже.
Смит навлиза в „тази хубава зряла възраст“, става на 50 и от него почитателите му ще очакват нови предизвикателства и силни и незабравими екранни изяви.
Те са в правото си , а и самият Уил знае, че е така и че не бива да ги разочарова.
А отново с талант, хъс и чар да докаже, че е №1 и вещ майстор на блоксбасткъра за милиони, гледан с интерес и коментиран настървено и обстойно.
До нови срещи, Уил!
Успех и дано не ни разочароваш!
Борислав Гърдев
