Как споразумението в Осло роди един от най - добрите израелски трилъри

 

Как споразумението в Осло роди един от най – добрите израелски

трилъри

 

„Подстрекателство“ (2019) на Ярон Зилберман е майсторски направен психологически трилър, разказващ за годината, в която е убит израелския премиер Ицхак Рабин, след като е започнал мирен процес с палестинците , но от гледна точка на атентатора Игал Амир,превъплътен с много плам от Йехуда Нахари Халеви.

Зилберман проследява внимателно неговия живот, развитието му в обкръжението на религиозни йеменски евреи, изграждането на неговите възгледи, следването  в университета.

Амир  е дълбоко засегнат след сключеното  споразумение в Осло, подписано във Вашингтон на 13 септември 1993 г., с което се дава автономия на палестинците в ивицата Газа.

За Амир това е национално предателство и виновникът – Рабин, трябва да бъде наказан.

Заедно с приятеля си Дрор Адани – Долев Охана и брат му Хагай – Йоав Леви подготвя атентат срещу Рабин.

Два пъти не успява ,но на 4 ноември 1995 г. все пак причаква и застрелва премиера на паркинг в Тел Авив, след приключване на поредния митинг в полза на мира.

За покушението Амир използва пистолет Baretta 84 F, с който е заловен на местопрестъплението.

Амир получава присъда доживотен затвор и не се разкайва за постъпката си, смятайки че по неговите думи изпълнява завета на равините.

Постановчикът Зилберман, който е и един от сценаристите, заедно с Яир Хизми и Рон Лешем, подхожда към темата отговорно и внимателно .

Израелско – арабският конфликт той ще разработи и в драматичния си сериал от 2020 г.“Долината на сълзите“, разказващ за войната от Йом Кипур  -  6 – 25 октомври  1973 г.

В „Подстрекателство“ обаче не става дума за национално единство пред общия враг, а за разлом, противопоставяне вътре в обществото, за нежеланието на ултраортодоксалните евреи да приемат променящата се ситуация  в Близкия Изток, която неминуемо ще доведе до мир и разбирателство с палестинците.

Амир във великолепната интерпретация на Йехуда Нахари Халеви е точно такъв консервативен младеж, иначе амбициозен и динамичен, но не желаещ да се взема нещо от свещената еврейска земя, като при него всяка промяна на статуквото означава предателство към  повелите на предците, което трябва да се накаже подобаващо.

Халеви разкрива убедително търсенията и заблудите на своя млад герой, иначе симпатичен, но с отровена  душа, който като истински Мефистофел , творейки зло, смята, че помага на народа си.

Атентатът във филма е пресъздаден с необходимия драматизъм и при наличието на впечатляваща масовка, Зилберман е използвал мотивирано и внимателно селектирани документални кадри, създавайки силен и впечатляващ филм, една от най – добрите и коректно направени израелски  кинотворби, пресъздали отговорно и завладяващо срамна и драматична страница от историята на еврейската държава.

Борислав Гърдев

„Подстрекателство“, 2019, 123 мин., съсц. и реж.Ярон Зилберман

Филмът може да се гледа на kinoflux.org

 

"Времеубежище"! "Времеубежище!"

 

        Времеубежище! Времеубежище!

 

23 май 2023.Награда „Букър“ за най – добър роман, издаден на английски език в превод на Анжела Родел. След отличието „Стрега“ от 2021 г. и превода на Джузепе дел Агата.

Георги Господинов класик, автор на бестселъри от европейска класа.

Медиатор, хипнотизатор, версификатор, манипулатор, импровизатор.

Букър“? А защо не „Нобел“?

Сега „Букър“ и "Христо Г.Данов" - на 16 юни, а после и Нобеловата премия – да не бързаме, крачка по крачка.

Радост, гордост, щастие.

И ний сме дали нещо на света!

Още помня фрагмента с малката Хилде от 1944 г. и кървящата крава, ударена в задницата от войнишки шрапнел…

Преиздания, лавиците на книжарниците , пълни с книгата, народът масово, истерично купува.

Реклама, медиен шум, интервюта, обяснения, хвалби.

Безкомпромисен роман.Голям европейски роман.Изключително и смело писане.

Смело?

Гаустин е главният герой, алтер егото на автора.Къде без него?

Той взема нещата в свои ръце и чрез него ще се опитаме да разберем света от вчера и утре.

За дома и клиниката в него .За паметта и нейната липса.

Гаустин с лекота прекосява времевите граници и изпълнява мечтата си да лекува чрез минало.

В клиниката си, превърнала се в убежище за загубилите своята памет.

Носталгия, ретро импулси?

Модерна емпатия от висш порядък.

Мечта или мания? А защо не и двете, когато залогът е клиниката, а след това и континента …

Европа?

Еха…

Времеубежище като живот във възстановка.

Защо да се учудваме , че ще маршируваме пред мавзолея на вожда и учителя на българския народ Димитров, ще сме свидетели на въстание – Априлското? – в Борисовата градина и ще видим как се обучават статисти за революции, каквото и да означава това…

И да сме наясно – романът не е само и единствено софийски.

Действието се развива и в Цюрих, Виена, Сараево, Ню Йорк, а смешното и трагичното вървят ръка за ръка.

Чете се с любопитство  и напрегнато очакване.

А аз къде съм? Къде е драмата в живота ми?

Как къде – в романа!

Търси и открий! Не е толкова трудно.

Щом европейците са го разбрали, ще го осмислиш и ти.

Дали?

Или отново ще възкликнеш като героя на Алеко – „Европейци сме ний, ама все не сме  дотам“

Времеубежище, времеубежище…

Класика в жанра, панаир на суетата или дъвка за балончета?

Надежда и утеха или цветен спомен на греха?

За да доизследвам феномена „Господинов“ ще  си купя промоционалното издание от трите му романа от 1999, 2011 и 2020 г. за 51 лева от „Ozone.bg.“

Защо не? Какво му плащаш, пък и ще имам комплект от класически текстове, чието значение и цена с годините ще растат.

Поне това е ясно…

Борислав Гърдев

 

 

                                                                                                                                                   Носталгично за „Лятото на Авия“

 

Пазя незабравим спомен от този филм.

За мен бе едно от събитията на третата световна  кинопанорама през 1989 г.

„Лятото на Авия“ го гледах във Варна във фестивалния дворец.И само, който е бил залата, може да потвърди какво е усещането да видиш за първи път израелски филм в България, чиято премиера е била на 15 юли 1988 г.

Да следиш кинотворба от страна, с която нямахме дипломатически отношения…

35 години от тогава.

Заслугата за селекцията и присъствието на това класическо заглавие на Ели Коен е безспорно на Людмил Стайков, тогавашният генерален директор на ТСО„Българска кинематография“,вдъхновителят на кинопанорамата.

Тръгнах за прожекцията с любопитство и смесени чувства…

Какво да очаквам от израелски филм? Та аз не знаех нищо за тамошното кино – тогава в България по – известна като кинодържава бе Сенегал с нейния гений Сембен Осман…

А творбата на Ели Коен се оказа една от най – приятните изненади на феста.

Стегнат, емоционален, човешки филм, направен професионално безупречно и вдъхновено.

Главната героиня Авия – Кайпу Коен се оказа прелестно момиче, израсло в сиропиталище, без баща, загинал във войната.

Вече поотраснала, преживява нова травма – майка й Хеня, участничка в съпротивата, оцеляла в Холокоста, е настанена в психиатрична клиника, а дъщеря й отново попада в интернат.

Хеня взема Авия за лятна ваканция при семейство Ханс, техен съсед и девойката си въобразява, че Макс Ханс  - Ели Коен е нейният баща, който, разбира се, не е загинал във Втората световна война.

След това грубата реалност нанася своите корективи – семейство Ханс си тръгва, а в главата на Хеня Александрович – Гия Алмагор отново започват да тракат влаковете на смъртта…

Сюжетът, дело на Ели Коен, Гия Алмагор и Хаим Бузагло , илюстрира живота в една крехка, чуплива и болезнена епоха, непосредствено след Втората световна война и малко след създаването на държавата Израел.

Коен има и най – голяма заслуга да представи деликатно, фино и убедително тогавашният живот, изграден върху трайната болка на хората,преживели ужаса на върховното стълкновение, но намерили упование в света на фантазията и сила да продължат да живеят.

Не трябва да се забравя, че историята е автентична, че всъщност това са преживелиците на звездата на филма Гилма Алмагор  („Ел Дорадо“, 1966, „Мюнхен“, 2005), които първо са превърнати в пиеса, станала национална класика и включена в училищната програма, преиздадена 30 пъти и преведена на много езици, преди Ели Коен да я превърне във вдъхновена и незабравима кинодрама.

Не случайно на Берлинския кинофестивал през 1989 г. Кайпу Коен и Гиа Алмагор печелят наградата „Сребърна мечка“ за най – добра главна женска роля, а във Валядолид през същата година Ели Коен получава наградата за най – добър филм  „Златен шип“.

Според мен наградите са съвсем заслужени и не случайно след прожекцията във Варна публиката го изпрати с искрени аплодисменти, тогава, малко след 10 ноември 1989 г.

Бяхме впечатлени от семплата, но майсторски поднесена и завладяващо човешка драма, от уверената режисура на Ели Коен, бъдещият постановчик на „Исус“ от 1976 г, от нежната и прочувствена музика на Шем -  Том  Леви, който ще сътрудничи на Коен и при работата върху „Рутенберг“ , 2003,  и от прекрасната игра на триото Кайпу Коен ( Тя ще се снима при   Коен и в драмата му „Под дървото“, 1994), Гия Алмагор и Ели Коен.

Излязох от салона вдъхновен и в приповдигнато настроение, доволен, че съм гледал класика от непозната ми  дотогава кинематография.

За пореден път се убедих, че светът наистина е малък.

Борислав Гърдев

„Лятото на Авия“, 1988, 95 мин., сц. Гия Алмагор, Хаим Бузагло и Ели Коен, реж.Ели Коен.

Филмът може да се гледа на livecinema.net