|
На
29 август се навършват 100 години от рождението на сър Ричард Атънбъро.
Още един от най-големите в света на
киното, от неговите класици, празнува достолепна годишнина.
А това е неизменно доказателство за
житейския кръговрат и приемствеността в целулоидния свят, където ученикът и
последователят на Чаплин и Лийн трябва да преживее собствената си
канонизация, предавайки щафетата на идващите след него Хю Хъдзън, Кенет
Брана, Майк Ли, Ролан Жофе, Алън Паркър...
Роденият в Кеймрбидж Ричард завършва
Кралската академия за драматично изкуство и 19 годишен дебютира на големия
екран в класическата драма на Дейвид Лийн и Ноел Кауард „...в който
служим”(1942), разкриваща героизма и саможертвата на английските войници в
най-трудния период от Втората световна война.
Този знаменателен дебют трасира успешния
път на актьора и режисьора Атънбъро.
Той работи с еднаква амбиция в театъра -
най-дълго играната без прекъсване от 1952 г. постановка „Мишеловката” по
Агата Кристи и в киното, където предимно в епизодични, но запомнящи се изяви
подпомага такива известни творби като „Последният човек” (1949), „Братя по
право” (1957), „Голямото бягство”(1962), ”Оръжие за Батази” (1964), „Полетът
на феникса” (1965), „Доктор Дулитъл” (1967), „Пясъчните камъчета” (1967),
„Дейвид Копърфилд” (1970), „Розовата пъпка” (1975), „Човешкият фактор”
(1979), „Доктор М.” (1989), „Джурасик парк” (1993), „Хамлет” (1996),
„Изгубеният свят” (1997), „Елизабет” (1998), „Обучавани деца” (2000).
С последните си роли, а също и с
интерпретацията си на Дядо Коледа във „Вярвай в чудеса” (1994) Атънбъро разчупва
стереотипа на характерния за него персонаж, вариращ с малки изменения в над
70 филма - на военен, аристократ или на типичен старомоден джентълмен,
доказвайки, че е един от най-добрите поддържащи актьори на нашето време.
Ричард Атънбъро е художник с изявено
гражданско съзнание.
Той защитава либералните ценности и
най-вече в битността си на продуцент във фирмата „Байвър филмс”, създадена от
него и Брайън Форбс - „Гневна тишина” (1959) и „Мъжко общество” (1960) и
режисьор, осмислящ както актуалните проблеми на английското общество, така и
универсалните въпроси за жестокото безсмислие на войната и за свободата на
човешкия избор, с които печели симпатиите на публиката по света.
Защото като постановчик Атънбъро
продължава традициите, завещани от Чаплин и Лийн, да снима като англичанин с
американски пари мащабни и завладяващи платна със звезди от ранга на Антъни
Хопкинс, Саймън Уорд, Бен Кингсли,Дензъл Уошингтън, Робълт Дауни младши,
Сандра Бълок, Пиърс Броснан , Шърли Маклейн и Кристофър Плъмър, които
изтъкват както величието на британския творчески дух, така и виталната
природа на филмовия спектакъл, създаден по утвърдените холивудски рецепти.
Точно по тази причина филмите на Атънбъро
се радват на широка популярност независимо дали са антивоенна сатира - „О,
каква прекрасна война!” (1970) или сага „Един мост повече” (1977), мюзикъл -
„Рефрен за хора”(1985), екранизация на литературна класика -
„Магьосникът”(1979) по новелата на Стефан Цвайг „Играчът на шах”, мелодрама -
„Сенчестата страна” (1993), майсторски поставени биографии като „Младият
Уинстън” (1972), „Ганди” (1982), „Вик за свобода” (1987), „Майка Тереза”
(1991, документален), „Чаплин” (1992), „Любов и война” (1996), „Сивата
кукумявка” (1999) и чисти драми като „Затворен кръг” (2007)...
Именно биографичните опуси донасят
световната слава на Атънбъро, Оскар за режисура за „Ганди”, признание и
уважение сред специалистите, доловили приемствеността между големите майстори
на британското кино и делото на най-значимия му представител и
дългогодишен президент на Британската филмова академия Ричард Атънбъро.
Може би мнозина от почитателите му ще го
обвинят в излишен комерсиализъм, натяквайки за участията му в динозавърските
екшъни на Стивън Спилбърг, вероятно и някои от феновете му са останали
разочаровани от протяжните му и сълзливи мелодрами „Сенчестата страна” и
„Любов и война”, които и ако и заснети с необходимата вещина си остават под
нивото на неговия щедър талант.
Но дори и тези неизбежни компромиси не намаляват
величието на знаменития кинематографист,отишъл си от този свят на 24 август
2014 г.
|
