Спомен за Монти

 

В памет на  един от холивудските идоли Едуард Монгомъри Клифт – красавец и рядък талант сред колегите от своето поколение.

Той се ражда в Омаха, щата Небраска на 17 октомври 1920 г., на същото място, където след по – малко от  четири  години , на 3 април 1924 г. , ще се появи на белия свят големият Марлон Брандо.

Монти е с лице на ангел и фигура на гръцки бог – изключително привлекателен и талантлив.

През 1933 година започва работа на професионална сцена.На следващата година е вече на Бродуей!

От младостта си артистът е чувствителен и раним.Престава да усеща своята душевна  хармоничност, като си внушава, че цял живот ще бъде аутсайдер.

Сексът с жени за него си остава  табу, нещо отвратително и забранено.

Клифт от малък търси мъжките ласки и  никога не е привличан от момичета и девойки.

Сега това е нормално  за родината му, но преди години е било срамна и коварна тайна.

Мъжете преследват Клифт от неговата младост, звънят му, правят му любовни обяснения, карат го да се черви и да се чувства неудобно.

Талантът през 1945 г. е вече по думите на знаменития драматург и гей Тенеси Уйлямс „многообещаващият млад актьор на Бродуей”.

Той играе в постановката на неговата пиеса „Ти се докосна до мен”(1945), а също в "Майката" (1939), "Там не трябваше да има нощ" (1940),"От тигана" (1941), „Кожата по нашите зъби” (1942) , „Нашият град”(1944), "Чайка" (1954).

Успехът е зашеметяващ, умопомрачителен, повторен през 1947 г. само от Марлон Брандо, с когото двамата не се понасят, въпреки че по справедливата оценка на Уйлямс „своята кариера Брандо до голяма степен дължи на ужасното, проточило се с години , саморазрушение на Монти.”

През 1948 г. Клифт с ослепителната си усмивка и възхитителна упоритост покорява и Холивуд.

Знаменитият педагог и постановчик Елиа Казан дава безценна помощ на търсача на слава – научава го да разкрива характерите на образите, които играе, да ги изследва основно, за  да бъде с тях едно цяло.

1948 г. е ознаменувана с големия успех на първите два филма, в които участва  – „Издирването” на Фред Зинеман ( в ролята на Ралф Стивънсън) и „Червената река” на Хауард Хокс (в образа на  Матю Гарт).

На следващата година печели овациите в прочутата екранизация по Хенри Джеймс на Уйлям Уайлър „Наследницата” (Морис Таунсенд), а през 1950 г. е водеща звезда в „Големият асансьор”(като Дани Макълоу) на Джордж Сийтън.

През 1951, 1957 и 1959 г. Клифт си партнира с Лиз Тейлър в прочутите филми „Място под слънцето” на Джордж Стивънс , „Окръг Рейнтри“ на Едуард Дмитрик  и „Внезапно, през  миналото лято” на Джоузеф Манкенич.

Много любопитни са и трите роли – на агресивния аутсайдер Джордж Истман, стремящ се към уредения живот на богатата средна класа с цената на убийство, на аболациониста Джон Шонъси, борещ се докрай за спасяване на любимата му  Сузана Дрейк - Тейлър  и на младия поет Себастиян, използван от майка  (Катрин Хепбърн) и братовчедка  (Елизабет Тейлър)  за примамка на младежи и юноши.

Себастиян – Клифт дава израз на своите страсти, наслаждавайки им  се докрай, като за този си извратен хедонизъм след това заплаща с живота си.

За Клифт „Внезапно, през миналото лято” е рискован експеримент, сравним с  „Последното танго в Париж” (1972) на Бернардо Бертолучи за Брандо.

През цялото си най – активно творческо десетилетие той старателно крие своята тайна, което жестоко го измъчва и тормози.

Марлон Брандо знае за гей - комплексите му и издевателства над него в иначе великолепния им дует в „Младите лъвове”(1958) на Едуард Дмитрик.

Клифт има щастието да се снима при Хичкок във фройдистката му драма „Аз  изповядвам”(1952) като отец Уйлям Лоугън, да съедини американската мелодрама а ла Труман Капоути с италианския неореализъм на Виторио де Сика, партнирайки на великата Дженифър Джоунс в „Гара „Термини”(1953) , в който е  неузнаваем като Джовани Дориа и да разкрие огромния си талант като войника Приуит в прочутата военна драма  „Оттук до вечността”(1953) на Фред Зинеман , покорила с въздействената си сила публиката в целия свят и като Артър Фийлдс в шпионската драма на Робърт Сьодмак "Берлинският пламък" (1954).

След неочаквана тригодишна пауза Монтгомъри  Клифт  доказва класата си в  „Самотни сърца” (1958) на Винсънт Донахю ( Адам Уайт) .

Любопитна е работата на Клифт при друг велик холивудски постановчик Джон Хюстън.

Двамата снимат три филма и наистина може да се говори за пълноценно сътрудничество между тях.

Силен е както уестърнът „Дивата река”(1960) с неговата интерпретация на Чък Глоувър, така и психологическата каубойска драма „Непригодните”(1961) по сценарий на Артър Милър, добила култов статус, тъй като се оказва последната изява на легендите Мерилин Монро и Кларк Гейбъл, в която той блести като Пърси Холанд,  а като черешката на тортата добавяме дръзката биография „Фройд : тайната страст”(1962), роля – мечта за Клифт, на която той отдава десет години от своя живот.

Добре  е да се знае, че Хюстън все пак хваща Монти Клифт с негов любовник в спалнята по време на снимките на „Непригодните”.

Знаменитият постановчик не подозира за нетрадиционната сексуална ориентация на звездата.

Той е традиционалист, ненавиждащ гейовете.И ако не е била спонтанната детска реакция на прелюбодееца Клифт да се разреве като малко дете, хванато на местопрестъплението, надали тяхното сътрудничество е щяло  да продължи така успешно.

През 1961 г. Монгомъри Клифт работи под режисурата на Стенли Креймър в антифашистката драма „Присъдата в Нюрнберг”, изигравайки филигранно жертвата на нацисткия режим Рудолф Петерсен.

На 20 януари 1963 г. гостува в популярната тв игра "Коя е моята линия?", а на 23 април 1965 г.  чете откъси от творчеството на Фокнър в тв филм на Дон Хоран "Мисисипи на Уйлям Фокнър"...

След това  ще се снима за последно в трилъра „Шпионите”(1966) на Раул Леви, където се подвизава като проф.Джеймс Бауър.

Навършвайки 40 години, Клифт се превръща в развалина, тровен допълнително от алкохол, наркотици и случайни връзки.

Личният му  лекар Уйлям Силвърбъг полага големи грижи за него, наричайки го „моят принц”, но резултатите от лечението са далеч от очакваните.

Монти бавно угасва. Може ли са да го спасят неговите сексуални партньори и киномагнатите, давайки му нови и интересни роли на чувствителни и уязвими мъже, но и едните,  и другите го игнорират.

За тях той вече не съществува.

Единствената опора за Клифт пред онези далечни години си остава Лиз Тейлър.

Тя се опитва да го върне към живота , като след преживяната  ужасна автомобилна катастрофа при снимането на „Окръг Рейнтри“ по цели дни стои до него, увещавайки го да не се отчайва и да продължава да вярва в своята съдба.

Чудото настъпва  през лятото на 1966 г., когато тя отива да снима с Франко Дзефирели   екранизацията по Шекспир „Укротяването на опърничавата”, а Клифт получава примамливо предложение – отново от Джон Хюстън – да играе гея – майор Пендъртън в драмата „Отражение в едно златно око” като неин партньор!

За снимките обаче Монтгомъри  Клифт е прекалено слаб.Ролята е поета от ненавиждания от него Марлон Брандо.

На 23 юли 1966 г. Клифт умира.Страшната вест настига Лиз Тейлър в Италия. Тя е потресена и смазана.

В деня на погребението на Монтгомъри Клифт, при снимането на една от сцените си, Тейлър заплаква.

При това – не според изискването на сценария.

Така най – близкият човек на тази изстрадала и  талантлива звезда се разделя с нея, осъзнавайки значимостта й  на големия екран.

Постигнатото е  непреходно, останало като скъп завет за следващите поколения ценители на седмото изкуство.

Борислав Гърдев

Александър Малинов

 

 

             Безпристрастно за „Ботев“               на Максим Генчев

 

За моето поколение филмите за Ботев са повод за размисъл, спомени и неизбежна база за сравнение.

Естествено, след  като гледах творбата на Максим Генчев ,се сетих за охуления на времето, а след това величан епос на Никола Корабов „Свобода или смърт“ (1968).

И какво се оказва?

Корабов и сценаристът му ,маститият писател Васил Попов,са подходили прекалено предпазливо и дори страхливо към темата.

В техния филм липсва разколът в революционното ни движение, както и сложните и нелицеприятни отношения на Ботев и Каравелов.

А за куриозният начин по финансирането на четата с така наречената лоената афера , приключила на 13 януари 1876 г. и за измамата на Стоян Заимов към четниците ,дори не е намекнато.

Всичко тръгва от превземането на „Радецки“ и приключва като легенда със смъртта на Ботев  привечер на 20 май 1876 г. от неизвестен куршум, пратен от незнаен враг.

Проблемът с филма на Корабов бе в неговия контекст.

Сниман и завършен през крамолната 1968 г. той неизбежно и  ненатрапчиво засяга свръхважната тема за отношението на интелигента  към народа – поетът – революционер Ботев тръгнал да освобождава народа си, който не го разбира и го изоставя.

Ето заради този акцент филмът бе навремето остракиран, а не поради играта на Милен Пенев, който се справи прилично и в добавка имаше поразителна прилика със своя герой.

Как стоят нещата сега, през 2022 г.?

За „Свобода или смърт“ навремето имаше щедро финансиране, политбюро на управляващата партия лично гледа заснемането на сцената със слизането на четата на козлодуйския бряг, а лентата събра близо 1200 000 зрители, което си беше рекорд за най – сушавата откъм зрители за нашето кино година.

„Ботев“ на Максим Генчев си е напълно семейно – приятелско начинание.

Генчев и „Дема филм“ осигуряват сами финансирането ,подкрепя ги и кметът на Калофер  Румен Стоянов,постановчикът, който е и сценарист и продуцент разчита на вярната си съратница Десислава Ковачева, с която направи „Дякон Левский“ (2015) и която тук е и съсцеинарист, а в режисурата помага Матей Генчев.

За довършването на творбата съдейства и БНТ, което е важен знак, че ръководството на обществената ни телевизия е преценило, че проектът си струва и е редно да бъде подкрепен.

Гледах „Ботев“ с голямо внимание, помнейки канонадите около „Дякон Левский“.

Сега Генчев е обран, стегнат, мотивиран, сценарият му фиксира най – важните събития от последната година от живота на Ботев, без да заобикаля нито един от известните ни щекотливи проблеми, режисурата като цяло е стабилна, като най – очевиден е напредъкът при монтажа – за 140 минути екранно време не установих с едно -  единствено изключение – сцената с гайдаря на хълм, нищо излишно, ненужно или немотивирано поднесено.

Има, разбира се, и волности  - Ботев разговаря на кораба „Радецки“ с капитан Енглендер – Иван Николов на български, като се знае, че диалогът е бил на френски, както е във филма на Корабов, но те са простими.В диалога  са вкарани откъси от стихове, статии и писма на Христо Ботев, привидно волно , но винаги обслужващи ефективно  съответния епизод…

Като цяло Генчев и Ковачева са се придържали стриктно към достоверността на поднесената история, като според мен съвсем съзнателно са заложили на черкезката следа в убийството на войводата, тъй като не са искали да влизат в тресавището на полемиките и догадките дали смъртта на гения не е дело на човек от щаба на четата, тоест от най – близкото му обкръжение.

Точно и затова Никола Обретенов  - Матей Генчев мъкне на гърба си към върха на планинското било тежко ранения Апостолов – Боян Фъцов....

Хареса ми и подходът на Максим  Генчев при реализацията и експозицията на сраженията на Милин камък и Околчица – с много динамика, пушечна стрелба и екшън, както и трябва да бъде в подобен филм, като заслугата е и на оператора Христо Генков („Дякон Левсий“),а не битката да се представя протяжно и натруфено, както бе при Корабов.

Любопитен е и начинът, по който  Максим Генчев при разкриване образа и драмата на Ботев.

Още в увода е посочено, че Ботев е първо поет, след това учител и вестникар и накрая революционер.

В интерпретацията на Деян Жеков Ботев е преди всич
ко искрен, напорист, смел и любящ съпруг, който не ламти за слава, мечтае да бъде  учител и по принуда става войвода на чета, въпреки че веднага след пристигането в Козлодуй възлага ръководството й на Никола Войновски – Александър Иванов.

Целта е прозрачно ясна – във военната единица той отстъпва на професионалиста, тъй като иска да е равен, а не  изведен напред спрямо своите другари.

Умело е показана на екрана и къде е силата му в походите и сраженията – в неговата храброст и в умението да  нахъсва четниците за борба и саможертва.

Не коментирам дали това е най – удачния избор за образа на Христо Ботев, след като Максим Генчев го е избрал, значи му е повярвал, независимо от скромния му екранен опит от „Американска нощ“ (2021) на Алесио Дела Вале.

На мен ми допадна приземеността и хуманизма в артистичната интерпретация, желанието на Жеков да покаже преди всичко човешката драма на Ботев, а не да го прави свръх герой на пиедестал.

И като засягам темата за актьорския подбор отбелязвам с удовлетворение, че като цяло той е на ниво.

Остава  в съзнанието ни одухотворения портрет на митрополит Панарет Рашев на Георги Кадурин, Владимир Солаков, когото помним от „Пътят на честта 2“ (2021) на Виктор Божинов е убедителен като меркантилния и уязвим Любен Каравелов, колоритен е Петьо Цеков ( „Пътят на честта“ ,2019) като префекта, добра изява има Максим Генчев като спекуланта Симов, стабилни са и Матей Генчев („На педя от земята“, 2016) като Никола Обретенов и Николай Априлов като  Младен Скачоков.

Някогашният Левски Веселин Плачков открадва шоуто с петминутната си експанзивна изява на Бенковски, а най - приятната изненада е одухотвореното и ефирно излъчване на Неда Спасова (“Останалото е пепел“, 2020, „Откраднат живот“,2021) като Венета Ботева.

Специални комплименти заслужава Николай Илиев , създал силен и убедителен персонаж в лицето на черкезкия  водач Джамбол, убиецът на Ботев.

Зная, че Илиев има много недоброжелатели, които не го харесват  като режисьор, а още по- малко като актьор.

Бих им препоръчал да го гледат в тази му неблагодарна и тежка да реализация роля и да видя дали ще си променят мнението за неговите качества и възможности.

Докато течаха финалните надписи обърнах внимание и на удачно използваната музика на Добромир Кисьов, която, без да е нещо бомбастично или ненужно патриотарски фрапиращо, създава необходимия фон за адекватното протичане на  кинодрамата.

В заключение посочвам, че с всичките си знайни и незнайни кусури „Ботев“ е най – стойностният филм в биографията на Максим Генчев.

Явно, ако и да е чепат характер, той си е взел поука от баталиите около „Дякон Левский“ и този път с повече амбиция,увереност и съобразителност е създал продукт, който ще допадне на зрителите.

Съдя по себе си и реакциите в киносалона, в който бях – средна посещаемост – но не от двама души и добронамереност в коментарите при излизането от него.А в добавка се сещам и да хубавите думи на вицепрезидента  Илияна Йотова в писмото си от 2 март 2022 г. до Генчев ,  Ковачева и екипа на продукцията, в което посочва, че „успехът е достижим само с общи усилия“, за да могат „ и днес малките хора да вършат големите работи!“

Борислав Гърдев

„Ботев“, 2022, 140 мин., „Дема филм“, БНТ, сценарист, заедно с Десислава Ковачева и режисьор,съвместно с Матей Генчев, Максим Генчев