Почит към една легенда
Филмът „Голда“ е посветен на 125 годишнината от рождението
на видния израелски лидер и на 50 г.от войната от Йом Кипур – 6-25 октомври
1973 г.
Сценаристът Никълъс Мартин - „Убийства в Мидсъмър“ ,2009 и постановчикът
Гай Натив, носител на „Оскар“ за най – добър късометражен филм за 2019 г. - „Кожата“, фокусират основно вниманието си
върху показанията на премиера на Израел пред комисията „Агранат“, където Меир
във вид на ретроспекция излага своята позиция и визия за войната, подчертавайки
ясно, че е имала информация от разузнаването за готвената египетска атака, но
не е искала изпреварващ удар, за не бъде обвинена в агресия.
Заради тази колебливост, а може би и високомерие, Израел
заплаща висока цена, въпреки че излиза победител в конфликта.
Голда Меир също поема своята отговорност и въпреки че е
оправдана за действията си от комисията подава оставка като премиер на 11 април
1974 г.
Изграден изцяло на документална основа , но с очакваната симпатия към
действията на израелския управляващ елит, Натив търси упорито преди всичко човешкото
измерение на драмата.
Той иска да види как страданието и свръхнапрежението влияе
на една силна и непоколебима личност да взема съдбоносни решения, храчейки кръв
в мивката – не забравяме за лимфомата на Меир, показвайки и нейната уязвимост,
и белезите от измивалите години, които набраздяват лицето й като на индиански
шаман, и сблъсъка със суровата военно – временна реалност, свързана с жертви,
разруха, зов за помощ и неизбежното обръщане към верния съюзник САЩ, който ще
достави чрез държавния секретар Кисинджър тъй необходимите самолети „Фантом“ в
най – критичния момент.
И всъщност изстраданата победа на държавата Израел се оказва
ключ към мира в Близкия изток, чиято еманация е мирния договор между Египет и
Израел , сключен в Кемп Дейвид на 13 септември
1978 г.
Гледал съм сериалът „Жена на име Голда“ отпреди 41 години на Алън Гибсън с
Ингрид Бергман в главната роля.
Смятам, че оттогава е минало достатъчно време за появата на
настоящия филм, който ще е любопитен и интересен преди всичко за младото
поколение.
Аз лично добре помня войната и нейното отразяване по БНТ, не
съм –забравил как еуфорията в началото от египетските победи постепенно
заглъхна и премина в минорно настроение, когато огънят бе прекратен.
Проследих с интерес и внимание постановката на Гай Натив.
Той си е свършил работата според своите възможности.
Хелън Мирън полага похвални усилия да предаде дълбочина и
проникновение на своя образ.
Личи си, че се старае, не навсякъде й се получава, харизмата
на Голда Меир така и не добива очакваната плътност,но според мен сцената с
вечерята с борш с Кисинджър в личния й дом е модерна класика извън всяко
съмнение.
Лив Шрайбер е неотразим като доктор Хенри Кисинджър –
сдържан, обран, пресметлив, прагматик до мозъка на костите – „аз съм първо
американец, след това държавен секретар и накрая евреин“ и е много по –
убедителен от Пол Сорвино, наложен от Оливър Стоун в „Никсън“ от 1995 г., а от
обкръжението на министър – председателя откроявам най – вече Рами Хойбергер
като ген.Моше Даян, може би защото добре го помня като Йозеф Бау от „Списъкът
на Шиндлер“ ,1993 на Спилбърг и Охад Нолер – ген.Ариел Шарон, командосът от
„Мюнхен“ ,2005 на същия Стивън Спилбърг.
Премерен и умерено критичен, „Голда“ на Гай Натив е ценен
филмов документ и достатъчно обективно изследване на ролята на личността в
историята и голямата политика, за да отделим необходимите му 100 минути.
Борислав Гърдев
„Голда“, 2023, 100 мин., реж. Гай Натив, производство
„Ембанкмент Филмс“, „Хианло“, „Мейвън Скрийн Медиа“
