Сериали по време на криза
Криза .Пандемия.Извънредно положение.
„Заедно под карантина“ – зове от еп.35 на сезон 9 на 7
май 2020 г.вечният и несвършващ
суперсериал „Откраднат живот“ с режисьор Яна Титова, яхнал в движение вълната
на общественото внимание…
Няма филмови и театрални премиери, а по социалните мрежи по
милост ни пускат за празниците „претоплени манджи“ – видеозаписи на стари
постановки, които някога са получавали награди и са се смятали едва ли не за
шедьоври, а днес се гледат с усилие и досада.
Справка „Калигула“ (2008) на
Явор Гърдев и „Когато дъждът спря да вали“ (2013) на
Зорница София Попганчева.
Къде е спасението?
Естествено в сериалите, доколкото ги има в приемлив вид по
тракерите и телевизионните канали.
И това доживяхме – да гледаме серийни филми като арестувани.
Спирам вниманието си върху четири такива, направени по
новите стандарти – накъсани на части по 6, 8, 10 и 20 минути и предназначени за
смартфони и джиесеми.
Не коментирам дали това е съдбата на тв филмова продукция и
точно по такъв ли начин тя трябва да се разпространява.
След като вече образците са налице и се налагат във водещите
кинометрополии – дали ни харесва или не – това е вече не бъдещето, а настоящето ни.
Днес консуматорът, зрителят е атакуван ежеминутно от
различни медии и информационни източници.
Той е изтормозен, изнервен, няма достатъчно време и не
винаги разполага със сигурни доходи.
Защо да не му предложим ново зрелище – минисериал по
смартфона ?
Ще го накълцаме
на фрагменти и ще му ги пускаме
„на час по лъжичка“.
Ако му хареса , ще го
изгледа целия .
Разбира се , всеки епизод ще се съпровожда с минимум три рекламни вставки за покриване
на разходите и ще се направи нужната разгласа.
Така цикъл от пълнометражни филми по „History channel“ се събира компактно.
Досущ както ни обясняваха преди 45 години каква била задачата на водещия на
информационната емисия в САЩ в 20, 00 часа по
CBS – да вмести
цялата информация на „Ню Йорк таймс“ на гърба на пощенска марка.
Нищо ново под слънцето…
Струва ли си?
Да, ако гледаме „1968 digital“(2019), „Свобода за Рейшон“ (2020)или „Най – опасната игра“(2020).
Съществува и друг вариант –
шест части по 20 минути, какъвто е случаят със ситкома „Разузнаване“ (2020).
„1968 digital“ (качване на поредицата на 5
февруари 2019) е
амбициозен и смел проект, дело на Михаил Зигар и Тимур Бекмамбетов.
Зигар го познавам като автор на бестселърите“
Путин.Неизбежните войни“ (2015) и „Империята трябва да
умре“ (2018), а Тимур Бекмамбетов е сред
най – популярните руски режисьори,създателят на „Нощен патрул“ (2004),“Дневен патрул“(2006), „Неуловим“ (2008),„Елхички `1914“ (2014) ,„Бен Хур“(2016) и „Профил“ (2018).
Двамата са обединили усилията си и са направили авангарден сериал, обхващащ най – важните
събития от 1968 г., преглеждайки хиляди метри филмов и видеоматериал и
запознавайки се с теченията на водещи вестници и списания по света.
Замисълът е поднесен ефектно и атрактивно – върху екран на
смартфон, изпълнен с уникални кадри и придружен с язвителни и хапливи есемеси, допълващи
и осмислящи случващото се по света.
А защо 1968 г.?
Според авторите, това е „годината, от която започва всичко“,
въпреки че замисълът носи провокативното
заглавие „История на бъдещето“.
За Зигар и Бекмамбетов 1968 г. е наистина възлова, съществена
и основополагаща.
Тогава тръгва технологичната революция, човек се готви да
стъпи на Луната, жените и чернокожите се борят за своите права, студентите
въстават срещу ограниченията на еснафските порядки, Джеймс Браун , „Доорс“ и
„Бийтълс“ достигат пика на популярността си,Елизабет Тейлър иска да снима в
Москва „Синята птица“ по Метерлинг,Солженицин пише „В първия кръг“ и „Раковото
отделение“, Висоцки изживява голямата си любов с Марина Влади, в Прага се мъчат
да градят социализъм с човешко лице, в Хавана тръгват по отъпканата пътека на
Ленин и Сталин и дори изнасят революция в Боливия, Виетнам се бори с
американския си противник под ръководството на Хо Ши Мин и ген.Во Диен Зяп,
Уолтър Кронкайт призовава за спиране на военните действия в югоизточна Азия,избухва
сексуалната революция,Кристиан Диор твори мода за обикновения гражданин, Мао
надвива партийните си врагове и слага край на прословутата Културна революция,
а де Гол и Линдън Джонсън изкарват последните си месеци във властта.
Признава си, че изгледах 40 – те епизода на един дъх.
Получил се е строен и интересен разказ, свидетелство на
човешките усилия през една година, когато наистина се случват много важи неща, вземат се съдбоносни решения –
нахлуването в Чехословакия на 21 август 1968 г.,правят се дръзки експерименти – подводната одисея на Жак – Ив Кусто,
а дори богатите и известните плачат – Анди Уорхол преживява покушение, а Джанис
Джоплин затъва в своята наркотична зависимост.
Убити са Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, докато папа
Павел VI е подложен на
ожесточени критики заради съпротивата му срещу женските амбиции да се абортира, когато дамите сами пожелаят.
Завиждам на Зигар, че е намерил подкрепа в лицето на „Алфа
банк“ и на такъв мастит продуцент и
постановчик като Бекмамбетов и е успял да осъществи на завидна висота своя смел
и амбициозен проект.
Естествено, при внимателно гледане, ще се открият и липси – няма отделен епизод за „Ролинг
стоунс“ например,а групата през 1968
издава албума „Просешки банкет“, докато
събитията в Индия са само маркирани с идването на власт на Индира Ганди през
1966 г.
В епизода за Пражката пролет исках да видя награждаването на
Иржи Менцел с „Оскар“ за най – добър
чуждоезиков филм, получен за неговия шедьовър „Строго охранявани влакове“.
Церемонията от 10 април 1968 г. я има в мрежата, намерих
частта, която ме интересуваше и видях моя любим режисьор да излиза на сцената,
леко наклонен и притеснен и да произнася
храбро и бързо своето предварително приготвено изречение на английски език.
Отсъстват най –
важните филми на 1968 г. – от „Ромео и Жулиета“ и „Имало едно време на Запад“
до „Булит“, „Чарли“ , „Теорема“ и „Смешното момиче“.
Зигар и Бекмамбетов си имат свой фаворит – „Нощта на живите
мъртви“ на Джордж Ромеро и му посвещават цял епизод – това е техният избор и е
въпрос на принцип дали ще се съгласиш с него или не.
Имах нужда от още един епизод – за президентската надпревара
в САЩ през 1968 г., за дуела между Хюбърт Хъмфри и Ричард Никсън.
Наложи се да изгледам
речи те им при приемането на номинациите
от техните партии – на Хъмфри в Чикаго на 21 август 1968 г. от
Демократическата партия и на Никсън в Маями на 6 август от Републиканската
партия.
От дистанцията на времето е любопитно да проследиш техните
изяви и да разбереш защо побеждава Никсън.
Хъмфри е зализан, благ, наперен, като типичен вашингтонски
бюрократ, той произнася напевно общи фрази, докато 25 минутната реч на
Никсън е образец на проникновена,
бляскава и добре премислена риторика.
Никсън говори с плам и силна вътрешна убеденост, той
вдъхновява 20 000 делегати в залата с амбициозната си задача неговата
администрация да държи връзка с хората, да наблегне на проблемите на черна
Америка, да не забрави подрастващите и младежите, независимо дали са мексиканци, италианци или
поляци по произход,да се грижи за трудещите се , да възроди американската
мечта, за да бъде САЩ велика страна, уважавана и харесвана по света.
Господи, това са думи, произнесени в разгара на виетнамската
война, за която Никсън също говори с убеденост, че ще приключи, знаейки добре,
че върху плещите му се стоварва бреме, наследено от администрацията на
демократите, но той не бяга от отговорност и е готов за всяко
предизвикателство.
А увереността и непоколебимостта му импонират залата, която
изпраща речта му с две минутни ръкопляскания…
Ще попитате – къде сме ние в многоцветния пъзел на Зигар и
Бекмамбетов?
Няма ни, за България не се споменава нищо – дори и заради
инвазията ни в Чехословакия.
Все едно не е имало IX Международен фестивал на младежта и студентите в София от 28
юли до 6 август 1968 г.,на който дори се чакат да пеят „Бийтълс“, сякаш всичко
у нас е мъртвило, незаслужаващо минимално внимание.
Дали това е закъсняла негативна реакция на бившия Голям брат
или е просто досаден пропуск?...
Изгледах два американски
екшъна .
„Свобода за Рейшон“( финал на 29 април
2020) e от 15 части с
времетраене от 6 до 10 минути.
Ако и да изглежда семпла история без претенции, дело на опитния Сет Ман – „Елементарно, Уотсън!“ (2018), той разчита основно на силния
сценарий на Марк Маурино , създаден по действителен случай и на впечатляващия
актьорски дует между Стивън Джеймс и Лорънс Фишбърн.
Джеймс го знаем основно от „Надпревара“ (2016)на Стивън Хопкинс, където ни грабна със сърцатата си изява на
легендарния лекоатлет Джеси Оуенс.
В сериала е ветеранът от Ирак Рейшон , забъркан в странна
наркоафера с бивш събрат по съдба от
морската пехота, който отчаяно се стреми да защити своята правда, барикадиран с
жена си и сина си в празна сграда в Ню Орлиънс.
Той приема да преговаря само с ветерана полицай лейтенант
Стивън Понси – Лорънс Фишбърн.
Дебатите тръгват успешно, Рейшон се съгласява да пусне
семейството си, но остава сам в апартамента,правилно предугаждайки, че го грози
опасност.
Уви, в този сериал правдата не тържествува – хората от SWAT желаят бързо приключване
на случая, предизвикал опасна обществена реакция и медийна шумотевица.
Тихомълком е извикан снайперист, като целта е ясна –
виновникът да бъде убит, а семейството му съхранено…
Ужасният обрат разстройва до дъно ветерана Понси, който дори
си хвърля полицейската значка.
Той осъзнава, че е използван и че не е успял да удържи на
дадената си дума.
Единствено съчувствието на сина му го закрепва на
повърхността ,а Лорънс Фишбърн ни
поднася върхово
актьорско постижение, напомнящо ни за най – добрите му дни в „Матрицата“ (2003), „Корени“ (2016), „Джон Уик - 2“ (2017).
Удоволствие е да го наблюдаваш как се старае да помогне, ако
и да има вид на уморена и стара мечка и колко е унизен, след като разбира, че е
употребен нечистоплътно.
Освен всичко друго ангажиментът му с този сериал е проява и
гражданска доблест, тъй като той е насочен срещу полицейското насилие в САЩ, а
както разбираме от финалните надписи „случаят "Рейншон“ не е изключение, а
един от десетките, поставящи под съмнение ефективността в действията на
правоохранителните органи в страна, сочена и досега за символ на демокрацията…
„Най – опасната игра“на реж.Фил Ейбрахам е филм от 150
минути, нарязан на 15 десетминутни серии,
с финал на 22 април, при това опасно напомнящ прочутия роман на Стивън Кинг
от 1983 г. „Бягащият мъж“. (Докато
ние с умиление си спомняме за първия ни уеб сериал на Камен Коларов „Пъзел : Похитени“,
излъчен на 3 октомври 2018 г. и разделен на 10 части по 10 минути…)
Всъщност става дума за смъртоносно преследване на доброволец
с финансови проблеми, съгласил се на най – опасното приключение в живота му, от
което ще оцелее с много усилия и късмет.
За да държи в постоянно напрежение зрителя сценаристите Скот
Елдър, Джош Хармън, Ричард Конъл и Ник Сантора и постановчикът Фил Ейбрахам
залагат на безкрайния екшън, на гонката, на схватките и най – вече на
целеустремеността и устойчивостта в характера на главния герой Додж - Лиам Хемсуърт, успял да финишира невредим
,макар и наранен, да спаси своята жена – Вал – Сара Гейдън и да докаже на
създателя на шоуто Майлс – Кристоф Валц, че е най – добрият играч, че е непобедим
и несломим, защото има кауза и не се бои
от жестоките препятствия пред себе си.
Финалът на сериала е
много любопитен – Додж оживява като победител, но на хоризонта се задава
следващият мераклия за кървавото зрелище и шоуто трябва да продължи…
„Разузнаване“ – премиера на 21 февруари 2020 - предлага горчиво – ироничен поглед към
света на тайните служби, занимаващи се с електронната престъпност. На високо
ниво и при сътрудничеството на представители на съюзниците САЩ и Великобритания.
Само че в лъскавия лондонски офис на правителствения Център
за връзка с правителството, отдел „Кибер безопасност“ , нищо не е такова ,
каквото изглежда или би трябвало да бъде.
Особено след пристигането на американската подкрепа Джери
Бернщайн, оказал се надут дърдорко и с неприсъщо самочувствие, тъй като всъщност
е изгонен от АНС, а впоследствие и преследван за издаване на държавна тайна.
Забавното е, че този нещастник и откровено некомпетентен
агент бързо спечелва симпатиите на своите британски колеги, проваля се на
полиграфа, но се старае да работи в екип, да се бори с престъпността, да се
влюби в своя колежка и дори да предлага
нестандартни методи и способи за повишаване ефективността в дейността на
службата.
Точно за това и английските съратници му помагат с
импровизираната гей сватба между него и Джоузеф Харис, облекчавайки доколкото е
възможно неговата печална участ в бъдеще.
Ситкомът е забавен и много смешен, гледа се с удоволствие,
съществен негов плюс е химията и доброто взаимодействие между звездата Дейвид
Шуимър – Бернщайн и Ник Мохамед – Джоузеф Харис, който е и един от сценаристите
, заедно с Андрю Елард.
Режисьорът Мат Липси демонстрира проверен вкус към качествената
комедия и допринася за доброто ни настроение с натрупания в миналото опит със
сериалите „Малка Британия“ (2006) и „Това е Джинси“ (2014).
Без да е със свръх амбиции „Разузнаване“ печели с лекота зрителските симпатии и закономерно се насочва
към своя втори сезон…
Връщайки се към нашите географски ширини правя бърз преглед
на пет нашумели сериала - в Италия,
Франция и в бившия соцлагер – Сърбия, Русия
и у нас.
„Новият папа“
(гледан на 11 и
12 април 2020) на Паоло Сорентино е продължение
на неговия нашумял сериен филм от преди четири години „Младият папа“.
Още слоганът му впечатлява –
„Двама папи.Един Ватикан.Предстои свещена война“, както и изящно написаният и
пълен с тънък хумор и впечатляващи обобщения за съвременния живот сценарий, дело на Стефано Бисе, Умберто
Контарело и Паоло Сорентино.
Внушителен и на висота е и
актьорският състав, в който блестят имена като Джуд Лоу – Лени Белардо, Джон
Малкович – сър Джон Бренъкс, Сесилия де Франс – Софи Дюбоа, Людовин Сение –
Ещер Орби,Силвио Орландо – кардинал Анджело Войело, Хенри Гудман – Дани, Даян
Кийтън – сестра Мери, както и Шарън
Стоун и Мерилин Менсън, имащи силни и
запомняща се камео изяви.
Десетте епизода изтичат неусетно,
особено, ако се гледат последователно, но по важното е, че те оставят трайни
следи в съзнанието ни.
Защото поредицата не е
екстравагантна сатира на нравите във Ватикана, нито извратена фантастика.
Тази наистина гениално конструирана
и експонирана творба обсъжда въпросите за силата на вярата и за страха от
загубата и самотата в напрегнатия ни ден.
Разпадът на обществото и пълната
безсмисленост на днешните лидери, които не могат да гарантират сигурността от терористични атаки и свеждат прословутата
демокрация до измама, се осмива по ефектно – артистичен начин.
А къде е Бог? И кой трябва да
управлява Светия престол в условията на привидно неразрешима и абсурдна институционална криза?
Това са въпроси, които измъчват
всички герои в продукцията.
Сериалът трябва да се гледа поне
два пъти.Той провокира и забавлява.
Кара ни да търсим житейските
истини, да не се предоверяваме на
авторитети и да отстояваме собствената си позиция.
Освен всичко друго е заснет прекрасно
от Лука Бигаци и е не само пиршество за очите, но и за разума ни.
Не знам дали ще има
продължение.През декември 2019 г. операторът Бегаци призна, че е изтощен от
сгъстения цикъл на работа по проект , струващ 40 милиона евро и се закани
никога повече да не снима сериали…
Петият сезон на „Бюро за легенди“
– 6 април – 4 май 2020, с режисьори Ерик Рошант, Матийо Касовиц и Жак Одиар,
предложи достатъчно напрегнат сюжет и силни емоции.
Не съм сигурен дали това ще е
финалът на сагата – заговори се за закриването на бюрото, но ми бе любопитно да
проследя съдбата на Гийом Малотру – Грубиянинът / Павел в яркото изпълнение на
Матийо Касовиц, иначе чудесен професионалист,но вечно разпънат между Франция и
Русия и техните специални служби, свой сред чужди, чужд сред свои, независимо
дали е в Сирия или в Москва, дали се бори с терористи или флиртува с руския си
началник Карлов – Алексей Горбунов.
В последния десети епизод на
сезона се появява и нашият Захари Бахаров в ролята на Анатолий Хлебников,
доказвайки за пореден път , че е неоценим като майстор на важни епизодични
роли, вкл. в западни продукции, а финалните надписи, маркиращи посвещението на
екипа „ в памет на звукорежисьора Марк Ангелс,починал на 54 г. от корона вирус
на 9 април 2020 г.“грубо и директно напомнят на зрителя, че докато той се е
забавлявал с прочутата тв драма, човек от екипа си е отишъл от този свят,
покосен от връхлетялата ни пандемия…
„Южен вятър“ на Милош Аврамович бе най – популярният сръбски
филм за 2018 г., който гледах на 10 януари 2019 г. и за когото написах възторжено ревю.
Какво бе учудването ми като разбрах, че Аврамович и
съсценаристът му Петър Михайлович са разработили сериал, в който готовият филм
присъства в първите четири епизода, а след това историята е доразвита с нови 10
епизода .
Излъчването започна на 10 януари и приключи навръх Великден
– 19 април 2020 г.
Всяка серия се качваше на другия ден след показването й в
мрежата и ,тъй като нямам проблем с езика, не ми бе трудно да я изгледам с
нетърпение и голямо желание.
Съгласен съм с мнението на доста потребители, че този
сериал, иначе направен с много ентусиазъм и солидно финансиране, е пълен с
клишета, че той отчита постигнатото в Русия – „Бригада“ (2002) на Алексей Сидоров и у нас – „Под прикритие“ (2016) на Димитър Митовски и Виктор Божинов.
Това е и неизбежно – трудно се открива в развлекателния
бизнес топлата вода.
Но на мен въпреки това ми бе интересно с „Южен вятър“.
Проследих напрегнатата интрига, видях и героизацията, и
романтизацията на бандитите, иначе по
нищо не различаващи се от хората на
властта, които уж трябва да ги озаптяват, бях ням свидетел на сделките и
схемите им и накрая съпреживях големия финал.
В него всичко си дойде на мястото – ненужният конкурент - Василие Тирашинович - Байо –Любомир
Бандович бе убит от Червения – Александър Барчек – старият и проверен партиен
кадър, който предаде щафетата по търговията с боливийския наркотик на Петър
Мараш – Милош Бикович, утвърдил се пред очите ни като новия Кръстник на
сръбската мафия.
Това бе най – логичният ход, след като менторът му Царят –
Предраг Мики Манойлович загуби жена си – Даниела Михайлович и реши да се
оттегли.
Мараш осребри успеха си с луксозна къща и още по – шикозен
джип, екссъпругата му София – Йована Стойкович предвидливо се прибра при него,
Царят се сгромоляса величествено и
безжизнено до масата на верандата си в стил „Марлон Брандо“ от „Кръстникът“ (1972), а симпатичният мафиотски посредник
Чезаре Лукарди – Паскуале Еспозито върна
на патрона си сумата от 400 000 евро, след което дрогата можеше вече
свободно да превзема балканския пазар.
В „Южен вятър 2“ има и стабилна „българска връзка“.
Нещо, за което знаехме още от филма от преди две години.
Българският гангстер Димитър Митевски в страховитото изпълнение на Христо Шопов
и неговата дясна ръка Бойко – Александър Сано, без да забравяме Иван Костадинов
– българинът, бяха достойни конкуренти и в измамата на сръбските си авери, но,
логично, накрая загинаха със смъртта на храбрите ,при устроената им засада –
Димитър, докато се опитва да прескочи телената ограда, а Бойко, издъхнал с
наръгана в лявото му око отвертка…
Както се казва – чисти сметки и без конкуренция от опасните
и непредвидими българи.
„Южен вятър 2“ е направен професионално безупречно,
съспенсът е неспирен , актьорските изяви – особено на Милош Бикович, Мики Манойлович и Алексдандър Барчек са на завидна висота, специално внимание
заслужава музиката на Александър Ранджелович и особено песента „Пази се“, превърнала се в
безапелационен хит и затова не се изненадах, че от RTS1 са замислили нов сезон на сериала.
Явно и при западните ни съседи апетитът идва с яденето.
Русия ме изненада приятно с 16 сериен боевик „Рикошет“ – 6 – 16 април 2020.
Над сценария са работили шест души – Денис Карышев, Родион
Белецкий, Александър Турбин,Анна Графкова, Валерия Подорожнова и Вячеслав
Кирилов, а като режисьори са се подписали Денис Карышев и Вячеслав Кирилов.
Всички те са под шапката на генералните продуценти Тимур
Вайнщайн, Рафаел Минасбекян и най – вече Джанек Файзиев.
Той е истинският господар на шоуто.Той знае какво иска
публиката и умее да й го поднесе по подобаващ начин – споменавам само „Консултантът“
(2016), „Мъртъв на 99 %“ (2016),“На лов за дявола“ (2017),
„Крепостта Бадабер“(2018), „Консултантът 2 „ (2018), „Пазачът на фара“ (2019) и „Тримата капитани“ (2020).
В конкретния случай Файзиев използва умело устойчивостта на
два архетипа, доказали своята ефективност .
Артьом се завръща в
родния си Анинск под чуждото име Денис и с намерението да прави бизнес като почетен
олигарх.
Оказва се, че на всяка крачка го преследва миналото му
отпреди 22 години, когато тържествено е погребан и той точно като граф Монте Кристо , но в
суровите руски провинциални условия, трябва да оцелява и раздава правосъдие –
повече с куршуми и летящи трупове , отколкото с ритници и лично убеждаване.
Не крия, че на моменти епосът ми напомняше „Възмездие“ (2018)на Давид Ткебучава и Михаил Кабанов, но
явно такава е действителността в необятната страна, където провинцията е стегната
в менгемето на местни феодали и обслужваща ги власт, а за да се промени
статуквото непременно трябва да се появи самотен храбрец, който да раздава
правосъдие.
Като, разбира се, на финала като „бог на машината“ ще се яви
в добавка очакваният добър човек – шефът
на полицията Ремизов – Сергей Чудаков, изпратен от Москва, който, заедно с
Денис – Артьом Волков - Александър
Устюгов и Павел – Пьотр Риков, любимият на сестра му Вероника - Виктория
Заболотная, ще възстанови правдата в малкото, но перспективно руско градче.
Сериалът ми хареса като драматургична конструкция.
За някои той може да се стори ненужно разтеглен, но ме
впечатли детайлната разработка на
образите и адекватното усвояване на сюжета, подчинено на вътрешната логика и
правдоподобност, вкл. и с неизбежното елиминиране на монтирания местен олигарх
Седой, със само един гаф – необяснимото и останало без последствия
освобождаване на Павел от Денис от скривалището, подготвено от Тимур –
Константин Адаев.
„Рикошет“ ми допадна и с майсторската си режисура ,и с отличната
актьорска игра, която, колкото и да е малко вероятно за сериал , смесица от
мелодрама и кървав екшън,звучи правдиво и убедително.
Най – запомнящи са интепретациите на Александър Устюгов –
Артьом Волков, Сергей Шнирьов –
Константин Седой,Константин Адаев – зловещият Тимур , Юрий Тарасов – Гонзо и ,разбира
се, на Екатерина Волкова, създала подкупващо искрен и емоционално въздействащ
образ на сляпата Кира, разкъсвана в чувствата си между Седой и Артьом.
Ще допълня, че не съм голям фен на сериалите, пускани но
НТВ,тъй като ги смятам за спекулативни и евтино направени, но с „Рикошет“
положението е коренно различно.
Работено е здраво и умело, създаден е силен и впечатляващ
продукт, който, не се стеснявам да го кажа - е на нивото на „Бригада“.
Тъй че най – вероятно, отчитайки и зрителските оценки и
нагласи, сме в очакване на втори сезон .
Отлично свършена работа от Файзиев и неговият екип!
В България като последна радост ми остана гледането на новия
и толкова хвален сериал, излъчен по НОВА тв „Ягодова луна“ - 25 февруари – 12 май 2020.
Сценарият е дело на Милена Фучеджиева и Елена Иванова, а
режисьори на 12 – те епизода са Зоран Петровски, Димитър Гочев и Асен Блатечки.
Поредицата е направена със замах, съчетавайки в себе си
пожарникарска драма, мелодрама и изобличителен поглед към безпардонните
кукловоди, все още чувстващи се господари у нас и направляващи съдбата ни.
Сериалът носи духа и атрактивното мислене на сценаристката
Милена Фучеджиева, която натрупа опит със „Седем часа разлика“ (2012) и най – вече в сътрудничество с Елена
Иванова при реализацията на „Пътят на честта“ (2019).
Режисьорите умело следват находките, динамиката и добре
разработената образна система в драматургията и ни предлагат динамичен и
смислен филм, който едновременно развлича и неусетно ни подтиква да се замислим.
Как трябва да живеем в този свят, къде свършва границата на
компромиса, дали преследването на успеха и личния просперитет трябва да е с
цената на всичко, колко са важни парите и общественото внимание, за да бъде
всеки от нас щастлив и удовлетворен от своя живот?
В поредицата са събрани накуп най – известните и актуални
артистични имена в България, които според възможностите си създават интересни и
интригуващи образи.
От Асен Блатечки -
полковник Любо Божинов и Александър Сано – Георги Джамбазов до Христо Мутафчиев
– Ангел Генчев , Димо Алексиев – Боян Генчев , Стефка Янорова – Светла
Джамбазова,Радина Боршош - Рая Божинова
, Любомира Башева – Лизи и Невена Бозукова – Цвета.Не може да се мине без дежурното присъствие на Ивайло
Захариев, появяващ се в ретроспекциите като Димитър Джамбазов – бащата на
Георги.
Сериите текат неусетно, въпреки подозренията, че създателите
им прекалено много са се учили от „Пожарникарите от Чикаго“на Майкъл Бранд и Дерек Хаас, чийто осми сезон започна да се
излъчва на 25 септември 2019 г.
Режисурата не блести с нещо оригинално , но и тримата
постановчици са опитни професионалисти и
знаят как да задържат зрителското внимание, въпреки че в мен остава вкуса на
нещо познато и вече гледано.
Те казвам, че „Ягодова луна“ е копие под индиго на „Пътят на
честта“, но имам чувството за добре премислени ни хватки, познати от
драматургията на Фучеджиева и Иванова–
като замяната на незаконни търговци през сръбската граница по време на
ембаргото с колеги – пожарникари , абсолютните злодеи, приличащи си като две
капки вода – Киро Християнина – Веселин Плачков
и Боян Генчев – Димо Алексиев и
конфликтуващите семейства Джамбазови и
Генчеви са най – малките от констатираните слабости.
В добавка натрупаните проблеми оформят пъзел, който,
естествено, експлодира в буквалния смисъл на думата на финала на 12 епизод със
смъртта на Алекс - Ваня Джаферович,
подготвяйки ни за следващ сезон…
Приключвам прегледа си
на 13 май, съвпадащ с края на извънредното положение и
въвеждането на извънредна епидемична
обстановка в България.
Търся символика за случващото се по света и у нас и се сещам
само за заглавието на един важен филм на Рангел Вълчанов от 1988 г. – „А сега
накъде?“
Борислав Гърдев
