Костов
Роден е на 23 декември 1949 г. в София.Завършва ВИИ през
1974 г. и математика в СУ през 1979 г. Проф.д– р в катедра”Теория на пазарното
стопанство” на Стопанския факултет към Техническия университет.
Мистър икономикс за 1993 г. Автор на книги.
Лидер на СДС от 1994 до 2001, когато променя статута на
организацията от коалиция в партия – 1998 г. и на ДСБ от 2004 до 2013 г.
Народен представител от 10 юни 1990 г. до 12 май 2013 г.,
съпредседател на „Синята коалиция“до 13 май 2013 г.
Финансов министър в правителствата на Димитър Попов и Филип
Димитров – 20 декември 1990 – 30 декември1992 г., премиер 21 май 1997 – 24 юли 2001
г.
За него Жельо Желев казва, че най – добре си е изиграл
картите по времето на прехода.
Това е ценно признание за бившия лидер на СДС, недолюбван от
Костов и наречен от него „политическа пачавра”.
За Доган Костов е проклятието на прехода ни, както за Иван Костов
Ахмед Доган е проклятието на България.
А за мен те са като скачени съдове, не могат един без друг.
Без тях политиката ни би била съвсем скучна, вяла,
еднообразна.
Костов и Доган са политическите ветерани на България.
Двамата се съревновават от 1990 г.От изборите за 7 ВНС на 10
юни.
Костов се оттегли на 13 май 2013 г., Доган все още
направлява ДПС „зад кадър“.
Иван Костов тръгна от полемични статии в сп.”Отечество” –
„Анатомия на илюзиите” от 11 юли 1989 г.
и „Работническо дело” – „Никаква
отсрочка”, 30 ноември 1989 г., Желев ползваше вестник „Култура”.
Въпрос на манталитет и предпочитание - друго си е да те печатат в официозите.
Затова по – късно той ще ползва пълноценно трибуната на
„Демокрация” и на своето списание „Разум”.
На кръглата маса - 3
януари – 14 май 1990 г. е платен консултант на КНСБ, но все пак участва в
заседанията й.
Предлага си услугите и на СДС, но срещу заплащане.Не се приемат.
Оттогава явно проявява прословутия си прагматизъм.
А на изборите за 7 ВНС на 10 юни 1990 г. все пак става син
депутат от Пловдив като пети в пропорционалната листа.Без да членува в някоя от
органицзациите в СДС.
Когато влиза в кабинета на Димитър Попов Соломон Паси се
изцепва, че е предложен и подкрепен от неговата Зелена партия.Спомня ли си това
сега бившият ни външен министър ?
Прави добро впечатление на финансист още като шеф на
Икономическата комисия във ВНС и като министър, особено след като овладява инфлацията, постига икономическа
стабилност и стартира процеса на приватизация у нас.
Но не осъществява парична реформа.Защо ли?
Осигурява си мандат за 36 ОНС като не подписва приетата на
12 юли 1991 г. конституция, а по – късно обвинява често опонентите си в
нарушение на основния закон на страната...
При Филип Димитров е вече силната фигура в правителството,
гуруто на премиера, до него се допитват всички.
А самият той прави два сериозни гафа – с аферата „Сапио” от 24 март 1992 г. и с изчезналите
пари от нефтения заем на Марк Рич, 4 месеца по – късно.
Опитва се да национализира и имуществото на тоталитарните
партии и в частност на БКП, та карикатуристите във вестник „Дума” го
изобразяваха като стенобитното оръдие на управляващите под лозунга :”Давай
Ваньо, давай Костов!”Намери си имитатори
в родните шоу - програми в лицето на Тончо Токмакчиев.
През 1992 г. му е тежко.
Конфликти с миньорите от „Подкрепа” ,както и с транспортните служители в столицата.Помним
още воплите му, че „това било най – унижаваното правителство на България”...А 6
години по – късно ще употреби още една култова реплика – „Всички сме братовчеди!” – спрямо
шуробаджанащината в СДС...
Излиза чист след издънките си.
На 28 октомври 1992 г. убеждава Филип Димитров да иска вот
на доверие за своя кабинет.
През 1993 – 1994 г. е на сянка.
СДС се самоизяжда, но него никой не го пипа.
Спомням си 18 август 1994 г.Стефан Савов – председател, а
Костов зам . председател на парламентарната група на СДС.Времето на голямото
разцепление преди изборите за 37 ОНС.
Пристигат за консултации при президента Желев ПООТДЕЛНО,
като Костов дори притичва на излизане, за да влезе в лимузината си и да не се
засече със Савов.
Каква предвидливост, какъв инстинкт за оцеляване!
По – късно като лидер на СДС великодушно ще прибере
„Народния съюз” на Савов и Мозер под крилото си, а при погребението на Савов на
10 януари 2000 г. ще се разчувства и ще пророни, че го е чувствал като свой
баща.
Никога демагогията му не е била по - убедителна и ефективна.
Ще стане лидер на СДС на 30 април 1995 г., без да е член на
никоя партия от Съюза.Гаранти ще са му Стефан Софиянски и Едвин Сугарев, които
впоследствие ще съжаляват за жеста си.
Костов разполага с цялостната информация за състоявнето на
страната още на 5 октомври 1996 г.
Идва драмата на 1997 г.
10 януари!
Щурмът на парламента!
Къде е Костов, лидерът на СДС?
Изненадан, той се е покрил в кабинета на Юнал Лютви – зам. –
шефът на 37 ОНС.
А след това Доган ще бабува на коалицията ОДС и ще принуди Иван
Костов да оглави протестите на хората, внушавайки му , че иначе няма да види
премиерския стол.
Костов облича тужурката, слага превръзката на челото си и тръгва по барикадите.
Докато доживее връщането на мандата от Добрев и Първанов на
4 февруари 1997 г. и разбере, че новизбраният син президент Петър Стоянов ще
посочи Стефан Софиянски за служебен премиер.
Замирисва силно на власт.
На 21 май 1997 г.
вече е министър - председател.С абсолютно мнозинство в парламмента, с
комфортната подкрепа на ДПС и Евролевицата.
Цялата власт е в ръцете му – законодателна, изпълнителна,
съдебна, партийна – след превръщането на коалицията СДС в ПАРТИЯ на 15 февруари
1997 г.
Дори президентът е
негов послушник .
Закономерно е по български да се самозабрави.
Да се провали на изпита по реална демокрация.
Коалицията ОДС е само бутафория.
От съюзниците са елиминирани елегантно хората на Александър
Томов, а Доган е свит в ъгъла.
Но ДПС не е забранено, както и не тръгват никакви съдебни
дела срещу виновниците за националната ни катастрофа от 1996 – 1997 г.
Осъществена е бясна приватизация – собственост за 40 млрд. е
раздадена за 900 млн. лева, от които бяха платени едва половината в кеш, а
никой не откри парите от външнотърговските дружества за 1,6 млрд.долара
На 4 септември 2000 г. Георги Първанов – тогава
лидер на БСП, дори ще се изрепчи и ще нарече Костов „идеологът и двигателят на
корупцията и клиентилизма в България”.
Защо ? И по каква причина заканата на Костов от 16 септември
с.г, че ще го съди, си остана само за лична консумация?
А предколедният ремонт на кабинета от 21 декември 1999 г.,
когато сменя половината му състав, минава тихо, кротко и без никакви обяснения.
( Костов не отрича и
слуха, че е искал от главния прокурор Филчев да разследва промишления му
министър Александър Божков...)
Може би заради спорната приватизация, чийто емблеми и досега
си остават БГА „Балкан”, „Кремиковци” и „Нефтохим”.Или заради опита за рекет
над „Мобилтел” и Владимир Грашнов? За неуспялото купуване на „Труд” през 1999
г.?
Вероятно заради задължителните отчисления, които бизнесмените
в страната – справка Майкъл Чорни, отпуснал му 189 000 долара
за фондация „Демокрация” на 7 юни 2001 г. – бяха длъжни да правят, без да
забравят и фондацията на жена му Елена,
носеща гръмкото име „Бъдеще за България”?
Може би заради Григорий Лучански, или заради
кръга „Олимп” на Славчо Христов?
Вероятно поради непрозрачната приватизация на Ефир 2 ,
глътнат от Мърдок?
Или заради сините талибани, които нахлуха в ПАРТИЯТА СДС,
безропотно изпълняваха указанията му, а самите те кадрумаха и се обогатяваха по
места, защото от „Раковски № 134” мантрата
бе пределно ясна – „По – добре с Костов
и в борд, отколкото без Костов извън
борд!”
Сигурно Иван Костов си е въобразявал, че така ще си изгради
СВОЯ номенклатура и СВОЯ имотна класа, която винаги ще му е вярна и ще му
осигурява финансово кампаниите? Това ли научи като слушател в Института за
повишаване на квалификацията в Москва или като част от екипа, привеждащ баланса
на икономиката ни от левове и рубли в долари през 1988 г.?
Може ли е да е бил такъв наивник, или просто е повтарял
грешките на учителя си Андрей Луканов!
Дори Христо Бисеров и Йордан Цонев, които той лансира и
търпя, въпреки че бяха пример за корупция и „неприемливо обогатяване”, му изневериха и
избягаха в ДПС, та какво остава за номенклатурчиците от по – ниско ниво.
А каква партия само
създаде – с многобройни отдели, секретари, охранители, със строго йерархизирана
и централизирана структура – БСП пасти да яде!
Какво стана с тази партия на изборите на 17 юни 2001 г. всички видяха.
Не му помогна дори подкрепата на Европейската народна
партия, чийто представители нарочно заседаваха в София на 15 юни 2001 г., след стартиране преговорите за приемане
в ЕС на 10 декември 1999 г. и в НАТО, след предоставеното от парламента въздушно
пространство на силите на алианса на 4 май 1999 г., както и изпратените с
неговия скъпоценен подпис писма до симпатизанти и съмишленици на синята идея.
Поредното доказателство за това, че Костов е добър
управленец и слаб партиен строител.
Всъщност ликвидацията на „Демокрация” на 1 юли 2002 г. хвърля петно и върху мениджърските му
способности.
А провиденческите му качества бяха бламирани след 6 април
2001 г.
Как не прозря тогава силата на царя, защо го неглижира,
предлагяйки му място в седесарските
листи и насила го вкара в коалиция с ДПС , а след това и с БСП?
Не знаеше ли, че народът, отвратен от далаверите на
апаратчиците му, никога повече няма да го облече във власт?
Същият народ, на който той се обиди, след като подаде
оставка като лидер на СДС на 24 юли 2001
г. и не пожела да му говори 3 години.
Докато не се размърда с отвореното си писмо срещу Милен
Велчев и врътката му с външния дълг от 5
март 2002 г.и не реши да прави СВОЯ проект ДСБ, изсмуквайки всичко по – читаво и податливо на внушение и
управление от СДС?
И не забрави да си присвои дори фондация „Демокрация”, чрез
която прокарваше финансирането на своите семинари , кампании и издания.
С какъв ентусиазъм тръгна граденето на ДСБ между 28 февруари
и 30 май 2004 г.!
Той обиколи цяла България, за да създава структури и да търси съмишленици, досущ както
през 1995 г., когато изправи на крака СДС.
Сключи с избирателите Договор за силна България на 14 май
2005 г., влезе в парламента след изборите на 25 юни с.г., направи си своя
парламентарна група и се почувства удовлетворен.
Забрави караниците си с Едвин Сугарев, пуснал срещу него
изобличителен пасквил малко преди изборите на 19 април 2005 г., недоразуменията
с вестник „Седем”, който започна да го подкрепя безрезервно след като Сугарев
напусна редакцията, а след това стана философ и политолог с публикациите си в кратко просъществувалото – между 2002 и 2008
г. списание с консервативна насоченост „Разум”.Допусна и едно мини – отцепване
– на Димитър Абаджиев, създал недоносчето ЕДП, преди да премине в РЗС на Яне
Янев, а след това и да го напусне.
Същевременно не спираше да гледа към СДС и постоянно доказваше, че той е ИСТИНСКАТА, АВТЕНТИЧНА
десница и опозиция в България.
След разочарованието от Петър Стоянов, който на
президентските избори на 11 и 18 ноември 2001 г. се кандидатира като
независим,той извади съвсем неубедителната кандидатура на Неделчо Беронов на 22
октомври 2006 г., а в София на два пъти
– на 7 октомври 2005 и 28 октомври 2007
г. лансира посочения от него ОБЕДИНЕН десен кандидат за кмет, който независимо
дали се казваше Светослав Гаврийски или Мартин Заимов, бе обречен срещу
словесната риторика, обаянието и
очевадния популизъм на Бойко Борисов.
Бате Бойко отначало бе „мутра” за Костов, както и Костов се
оказа „Гаргамел” в словесния арсенал на ген.Борисов, но през 2008 г. отново
замириса на криза – не със столичния боклук, за него никой не мисли – за
предсрочни избори, за свалянето на Сергей Станишев и о, чудо ГЕРБ, СДС и ДСБ
тръгнаха от 6 септември 2008 г. в съвместна акция да уволняват правителството
на тройната коалиция .
Заговори се дори за обща опозиция, като първообраз на
обединената дясна коалиция, която под ръководството на ЕНП, отново събира
своите непокорни деца, вкарвайки ги в задружното семейство на българската и
европейска десница.
И Костов, независимо от полемиките в партията му, застана до
Мартин Димитров и Бойко Борисов.
На 30 май 2009 г. бабува за създаването на Синята коалиция,
но на 11 юни с.г. се разбра, че общи мажоритарни кандидатури с ГЕРБ на изборите
на 5 юли 2009 г. няма да има.
На изборите за 41 ОНС на 5 юли 2009 г. все пак оцелява и
вкарва 15 депутати в парламента, след като на 7 юни за Европейския парламент е
избрана Надежда Михайлова, допълнена на 30 ноември от съпратиеца чу Светослав
Малинов.
На 14 юли 2009 г. поздравява новия парламентарен шеф Цецка
Цачева с любопитното заключение : „Много неща ще видите, на много приказки ще
се наслушате”...
На 20 юли се разбира,
че синята коалиция няма да подпише меморандума с ГЕРБ, но ще подкрепи кабинета
на Бойко Борисов.На 29 юли 2009 г. Костов оглавява на реципрочен принцип парламентарната
комисия за контрол над ДАНС, два дни след
като е съставено новото правителство на ГЕРБ, успява да
изкопчи примамливи назначения за кадрите си Евдокия Манева, Марин Райков и Константин
Димитров, докато на 15 декември 2009 г. отново подновява атаката си срещу
ДПС...
Както обясняваше Майкъл Шийн, играещ Тони Блеър и
наблюдаващ телевизионното обръщение на
кралица Елизабет Втора – Хелън Мирън по повод смърта на принцеса Даяна Спенсър
в „Калицата”(2006) на
Стивън Фриърс – „Така се оцелява! Какъв блестящ инстинткт за самосъхранение!”
До следващия провал на президентските избори на 30 октомври
2011 г. със злополучния кандидат Румен Христов.
Преди това обаче предвидливо гласува „въздържал се” на вота
на доверие към кабинета на 20 януари 2011 г. с довода – „Даваме силна подкрепа
на ГЕРБ, за да се справи с конгломерата от организирана престъпност и бившата
ДС, но това не означава, че имаме достатъчно аргументи да променим гласа си от
„въздържали се „ на „за”!
А на 2 февруари 2012 г. изненадващо предлага да падне мораториума
въху добива на шистов газ, след като на 11 януари е инициирал приемането на
Декларация , осъждаща възродителния поцес!
Коментарът е излишен.
Иван Костов отдавна е доказал, че за него на първо място е политическата
целесъобразност.
Идват парламентарните избори на 12 май 2013 г.
ДСБ и БДФ – каква коалиция само! – е извън борда.
Следва поредната подадена оставка – на 13 май, този път
завинаги.
Костов се оттегля от политиката, но остава фактор в науката
– оглавява Лабораторията за управление на рискове към НБУ и се съсредоточава
върху изработването на политически анализи и прогнози - в повечето случаи коректно направени и
обективни.
Центърът прекратява съществуването си на 23 декември 2019 г.
Издава и мемоари – „Свидетелства на прехода“ (2019) и "Политиката отвътре" (2022).
Дочаква и 70 годишният си юбилей.
Ще бъде ли смятан за втори Стамболов, оставил траен
отпечатък върху обществено – икономическото развитие на страната ни?
Или ще си остане очерненият демон на България?
Бъдещето ще покаже…
Борислав Гърдев
