Завършекът на една трилогия
На 13 октомври 2022 г.в клуб „Журналист“ в София се състоя
премиерата на новия роман на Благомира Халачева „Изкуплението“.
С него приключва трилогията „Мария Магдалена“ – 2020 – 2022
г.
Подобно на „Деца на греха“ и „Капани за любов и власт“ тя
може да се чете като самостоятелен роман, но е необходимо читателят да познава
първите две книги, защото в заключителната се развързват всички възли,
основните сюжетни линии получават своя естествен завършек, а героите, преживели
куп перипетии и метаморфози, навлизат в нов етап от своето развитие.
За да се осмисли и разбере адекватно романът читателят
трябва да е запознат с творческото развитие на Халачева, да е свикнал с
натюрела й, с нейните специфични изразни средства и изказ.
При нея има няколко основни маркера, нейна запазена марка, с
които всеки трябва да се съобразява.
Авторката предпочита по – сложен тип писане, не такъв
лековат, като при Венета Райкова, който е своебразен микс от пет съществени
пласта, характерни за всяка нейна книга.
Теологично – философският е най – ценен и съществен,
историко – документалният, към който също се отнася с необходимата сериозност,
икономическият, патриотичният с култа й към България и нашия народ,натоварен с
особен код и мисията му за света и атрактивният, към който винаги посяга,
когато усети, че трябва да задържи и поддържа читателското внимание.
Образно казано тя иска в изказа си да е на нивото на
философите – провиденциалисти –от Христос и апостол Павел до Нострадамус, на
майсторите на хрониките като Симеон Радев, на финансовите експерти от ранга на
Григор Лилов и то при критичния прочит на плана Ран – Ът, на непредубедените
патриоти като Петър Константинов и на създателите на най – интересните саги у
нас като Христо Калчев, Александър Томов и Богдан Русев.
Халачева търси и индиректна връзка със своите послания от
предните си книги.Челият „Осем секунди“ веднага ще открие драмата на другата
важна и съдбоносна за нас кризисна година,каквато бе 1997 …
В трилогията умело са описани първите три най – важни години
на прехода ни – 1990 – 1992 г., които определиха развитието на България по този
уродлив олигархичен модел, по който тя се развива и до сега.
При това като процес, разгръщащ се пред очите ни като
филмова лента, ден по ден, седмица по седмица, месец след месец, в рамките на
една календарна година.
Това е труден и примамлив модел за следване, който е
подвластен само на големите майстори като Симеон Радев и неговите „Строители на
съвременна България“ (1911
-1935).
Знам какво е значението на тази 1992 г. за страната
ни.Тогава тя имаше шанс да се измъкне от своето минало и да тръгне по
европейски път на развитие, а вместо това потъна в блатото на мутренския
капитализъм, който неотклонно я превърна в тресяща се от перманентни кризи
държава.
Тогава хората все още се надяваха на по – добър живот, бяха
в плен на страсти, илюзии и мечти…
Точно този аспект присъства и в „Изкуплението“ и най – вече
в съдбата на главните героини – Наталия и Мария Магдалена, двете страни на
медала, тъмната и светлата страна на живота, съперничките, които намират сили
да се помирят и заработят заедно, образувайки интимния четириъгълник с Петър
Радованов и доктор Тони Георгиев.
Логично и двете изминават сходен етап на развитие,
достигайки до вярата и Бога.
При Мария Магдалена това е прозрение, докато при Наталия е
по – скоро изкупление.
Интересно развитие получават и детските образи в сагата –
Гергана е все още в младенческа възраст като плод на любовта на Тони и Маги,
докато Мишо и Ксения все повече се обвързват, ако и да са само 12 годишни…
Съвсем в традициите на подобни саги, чието действие прескача
от Париж и Кайро до София и Смолян, да дойде и развръзката, въпреки че и при
нея авторката ни поднася изненада – Радованов – алтер егото е убит от
конкуренти, но дали е така, след като малко по – късно Наталия го среща в
Египет, в обкръжението на уж мъртвия си баща, с когото са членове на могъща
тайна благотворителна организация, направляваща света.
Какво е това – видение, мечта, сън, пътуване в царството на
сенките – Халачева оставя всеки от нас сам да си отговори и сам да затвори
сагата, защото за нея е било по – важно да акцентира на възкресението на
Наталия.
То настъпва естествено, след обръщането й към Бога , в
манастира „Покров на Света Богородица“ и след като Бог чува молитвите на
монахините , за да спаси душата на тази страдалка.
Доволен съм, че авторката се съгласи с предложеното от мен
заглавие на романа, което смятам, че в най -пълна степен определя облика на
завършващата част от трилогията.
С трилогията „Мария Магдалена“ приключва важен етап от
развитието на Благомира Хлачева.
Тя сваля от гърба си тежък товар, носен от нея повече от 30
години , за да поеме към създаването на следващата си дилогия „Адвокат на
съдбата“.
Очакваме я през следващата година , а дотогава нека потънем
в света на трилогията „Мария Магдалена“.
Борислав Гърдев
Благомира Халачева, „Изкуплението“, роман, 2022 , 315 стр.,
изд.“Ням свят“, Плевен
На 13 октомври 2022 г.в клуб „Журналист“ в София се състоя
премиерата на новия роман на Благомира Халачева „Изкуплението“.
С него приключва трилогията „Мария Магдалена“ – 2020 – 2022
г.
Подобно на „Деца на греха“ и „Капани за любов и власт“ тя
може да се чете като самостоятелен роман, но е необходимо читателят да познава
първите две книги, защото в заключителната се развързват всички възли,
основните сюжетни линии получават своя естествен завършек, а героите, преживели
куп перипетии и метаморфози, навлизат в нов етап от своето развитие.
За да се осмисли и разбере адекватно романът читателят
трябва да е запознат с творческото развитие на Халачева, да е свикнал с
натюрела й, с нейните специфични изразни средства и изказ.
При нея има няколко основни маркера, нейна запазена марка, с
които всеки трябва да се съобразява.
Авторката предпочита по – сложен тип писане, не такъв
лековат, като при Венета Райкова, който е своебразен микс от пет съществени
пласта, характерни за всяка нейна книга.
Теологично – философският е най – ценен и съществен,
историко – документалният, към който също се отнася с необходимата сериозност,
икономическият, патриотичният с култа й към България и нашия народ,натоварен с
особен код и мисията му за света и атрактивният, към който винаги посяга,
когато усети, че трябва да задържи и поддържа читателското внимание.
Образно казано тя иска в изказа си да е на нивото на
философите – провиденциалисти –от Христос и апостол Павел до Нострадамус, на
майсторите на хрониките като Симеон Радев, на финансовите експерти от ранга на
Григор Лилов и то при критичния прочит на плана Ран – Ът, на непредубедените
патриоти като Петър Константинов и на създателите на най – интересните саги у
нас като Христо Калчев, Александър Томов и Богдан Русев.
Халачева търси и индиректна връзка със своите послания от
предните си книги.Челият „Осем секунди“ веднага ще открие драмата на другата
важна и съдбоносна за нас кризисна година,каквато бе 1997 …
В трилогията умело са описани първите три най – важни години
на прехода ни – 1990 – 1992 г., които определиха развитието на България по този
уродлив олигархичен модел, по който тя се развива и до сега.
При това като процес, разгръщащ се пред очите ни като
филмова лента, ден по ден, седмица по седмица, месец след месец, в рамките на
една календарна година.
Това е труден и примамлив модел за следване, който е
подвластен само на големите майстори като Симеон Радев и неговите „Строители на
съвременна България“ (1911
-1935).
Знам какво е значението на тази 1992 г. за страната
ни.Тогава тя имаше шанс да се измъкне от своето минало и да тръгне по
европейски път на развитие, а вместо това потъна в блатото на мутренския
капитализъм, който неотклонно я превърна в тресяща се от перманентни кризи
държава.
Тогава хората все още се надяваха на по – добър живот, бяха
в плен на страсти, илюзии и мечти…
Точно този аспект присъства и в „Изкуплението“ и най – вече
в съдбата на главните героини – Наталия и Мария Магдалена, двете страни на
медала, тъмната и светлата страна на живота, съперничките, които намират сили
да се помирят и заработят заедно, образувайки интимния четириъгълник с Петър
Радованов и доктор Тони Георгиев.
Логично и двете изминават сходен етап на развитие,
достигайки до вярата и Бога.
При Мария Магдалена това е прозрение, докато при Наталия е
по – скоро изкупление.
Интересно развитие получават и детските образи в сагата –
Гергана е все още в младенческа възраст като плод на любовта на Тони и Маги,
докато Мишо и Ксения все повече се обвързват, ако и да са само 12 годишни…
Съвсем в традициите на подобни саги, чието действие прескача
от Париж и Кайро до София и Смолян, да дойде и развръзката, въпреки че и при
нея авторката ни поднася изненада – Радованов – алтер егото е убит от
конкуренти, но дали е така, след като малко по – късно Наталия го среща в
Египет, в обкръжението на уж мъртвия си баща, с когото са членове на могъща
тайна благотворителна организация, направляваща света.
Какво е това – видение, мечта, сън, пътуване в царството на
сенките – Халачева оставя всеки от нас сам да си отговори и сам да затвори
сагата, защото за нея е било по – важно да акцентира на възкресението на
Наталия.
То настъпва естествено, след обръщането й към Бога , в
манастира „Покров на Света Богородица“ и след като Бог чува молитвите на
монахините , за да спаси душата на тази страдалка.
Доволен съм, че авторката се съгласи с предложеното от мен
заглавие на романа, което смятам, че в най -пълна степен определя облика на
завършващата част от трилогията.
С трилогията „Мария Магдалена“ приключва важен етап от
развитието на Благомира Хлачева.
Тя сваля от гърба си тежък товар, носен от нея повече от 30
години , за да поеме към създаването на следващата си дилогия „Адвокат на
съдбата“.
Очакваме я през следващата година , а дотогава нека потънем
в света на трилогията „Мария Магдалена“.
Борислав Гърдев
Благомира Халачева, „Изкуплението“, роман, 2022 , 315 стр.,
изд.“Ням свят“, Плевен
