Да си спомним за Джоузеф Лео Манкевич
Джоузеф Лео Манкевич е от любимите ми режисьори и продуценти
от старата гвардия на класическия Холивуд.
Винаги гледам с удоволствие неговите филми и се възхищавам
на творческото му умение да е майстор в използването на ретроспекциите, остроумен диалогист и добър ръководител при
работата с талантливи и обичани актьори, които обикновено наричаме суперзвезди.
Роден на 11 февруари 1909 г. в Уилкс – Баре, Пенсилвания,в
семейство с немско – еврейски произход,той завършва Колумбийския университет в
Ню Йорк през 1928 г.
През същата година е нает от „Парамаунт“ за преводач и
американски дистрибутор на немската
фирма „УФА“.
Опитва късмета си
като диалогист и сценарист за „Парамаунт“, а след това мъдро решава да се
пренасочи към продуцирането на пълнометражни филми.
Има остър нюх за зрителските потребности и за качествено
кино и за кратко се утвърждава като перспективен продуцент в „МГМ“ с „Ярост“ (1936) на Фриц Ланг със Спенсър Трейси,
„Филаделфийска история“ (1940)на Джордж Кюкър с Кари Грант
и Катрин Хепблърн, „Жена на годината“ (1942) на Джордж Стивънс със Спенсър Трейси и Катрин Хепбърн …
Вместо овации и признание той напуска „МГМ“ заради спор за
актрисата Джуди Гарланд с боса Луис
Майер и се прехвърля при Дарил Занук в „20 век Фокс“, където и продуцира „Ключовете на царството“(1944) на Джон Стал, в който Грегъри Пек
прави една от първите си значими главни роли на отец Франсис Чизхолм.
Настъпва момента на истината, когато Манкевич решава да се
насочи към режисурата.За 26 години режисира 22 филма, от които един
телевизионен - „Коледа за още една
Коледа“ през 1964 г. и един документален – „Кинг – филмов запис от Монтгомъри
до Мемфис“, с премиера на 24 март 1970 г. и посветен на Движението за
граждански права в САЩ и неговият лидер доктор Мартин Лутър Кинг.Жени се три
пъти и има четири деца.
Натрупал опит, авторитет и престиж, внезапно спира да снима
след 1972 г, независимо че филмите му печелят 21 отличия,вкл. и 4 награди
„Оскар“.
Вероятна причина за прекратяване на кариерата му – страда от
болезнено дерматологично заболяване, водещо до разцепване на върховете на
пръстите му, поради което му се налага често да режисира , маскиран с бели монтажни
ръкавици.
За последно се включва във филмовия бизнес като член на
международното жури на кинофестивала в Берлин през 1983 г.Умира на 5 февруари
1993 от сърдечна недостатъчност в Бедфорд, Ню Йорк.
Гледал съм по – голяма част от неговите филми .
В тях е налице преди всичко солиден професионализъм от
постановъчна гледна точка, вкус към добре разказаната история, към ярките и
правдиви характери.
Трудно е да посоча слаб негов филм, тъй като тези, които съм
видял са всичките на високо ниво.
Снимал е в различни жанрове – драми – „Писмо до три съпруги“( 1949), „Всичко за Ева“(1950),“Хората ще говорят“ (1951),„Внезапно,
през миналото лято“ (1959), комедии – „Гърненце с мед“
(1967), мюзикъли – „Момчета и кукли“ (1955),мелодрами – „Босоногата графиня“(1954),трилъри – „Бягство“(1948),“Пет пръста“ (1952), уестърни – „Живял един
нечестен мъж“ (1970), екранизации на модерна
класика – „Тихият американец“ (1958),исторически суперпродукции
– „Юлий Цезар(1953), „Клеопарта“(1963),във филмографията му има и превъзходен
образец на комичен трилър – „Копоят“(1972)…
Работи с първокласни актьори – най – често с Рекс Харисън –
неговото алтер его, но също така с Кърк Дъглас, Бет Дейвис, Кари Грант,
Монтгомъри Клифт, Катрин Хепбърн,Оди Мърфи,Ричард Уидмарк, Сидни Поатие, Майкъл
Редгрейв, Марлон Брандо,Джийн Симънс, Франк Синатра,Рита Хейуърт,Клиф
Робъртсън, Стърлинг Хейдън,Ричард Бъртън, Лиз Тейлър,Хенри Фнда, Майкъл Кейн,
Лорънс Оливие…
Вероятно на днешната публика той е най – известен с епоса си
„Клеопатра“, около който вече шест десетилетия се вихрят клюки и куриозни
интерпретации, въпреки че според мен това е една от най – стойностните и
правдиви исторически драми, които са правени някога, но любителите на
стойностното кино е добре да си припомнят и гледат и неговите безупречно
поднесени драми, в които си проличава неговото майсторство на режисьор и творец
от „Писмо до три съпруги“ и „Без изход“ (1950) до
„Внезапно, през миналото лято“…
Във филмите му няма тържество на спецефекти и компютърна
графика, но има стойностни сюжети, стабилна режисура, напрегната интрига и
винаги превъзходни артистични интерпретации.
Те, разбира се, са рожба на времето, в което са създадени,
но със своите качества и интерпретирани проблеми засягат сетивата на публиката и
са интересни за гледане и от всеки ценител на качественото и стойностно кино,
което, нека не се заблуждаваме, все по – рядко се появява на екран…
Борислав Гърдев
