Любов на Бродуей

 

                                        Любов на Бродуей    

На 4 май 1949 г. е премиерата на „Любов на Бродуей“на режисьора Чарлс Уотърс , по сценарий на Бети Комдън, Адолф Грийн и бъдещият автор на бестселъри Сидни Шелдън ( „Кръвна връзка“,1977, „Диамантената династия“ 1982).

Това е последният дуетен филм на знаменитата двойка Фред Астер и Джинджър Роджърс и първият, заснет в цвят и пожънал голям касов успех в размер на 4,42 млн.долара.

В интерес на истината партньорка на Астер е  трябвало да бъде Джуди Гарланд, но тя е отстранена в последната минута за чести отсъствия заради зависимостта от лекарствата, които взема по лекарско предписание.

Дълъг 109 минути, филмът се гледа на един дъх и доставя голямо удоволствие на истинските ценители на киното.

Джош – Астер  и Даяна Баркли - Роджърс са успешен, макар и спорен музикално – комедиен екип и звезди на поредица от мюзикъли.

Даяна се чувства ограничена в рамките на музикалната комедия, дразни се на иновативните решения на съпруга си и иска да стане драматична актриса.

Появата на драматурга Жак Пиер Бареду – Жак Франсоа катализира действието…Даяна преживява неочакван и закономерно неуспешен флирт с него, напразно надявайки се да стане театрална знаменитост в новата пиеса на Бареду.

Отношенията на съпрузите са подложени на сериозна криза, но на финала разумът надделява и двамата танцуват вдъхновено, с искрящ любовен поглед в очите си…

Без да блести с особена оригиналност сюжетът все пак увлича, актьорите са на завидна висота – тук включвам и Оскар Левант като Езра Милър,в танцовия номер „Обувки с крила“, Астер е зашеметяващ, в добавка запомняме и песента „Не могат да ми отнемат това“

на Джордж и Айра Гершуин.

Операторската работа на Хари Страдлинг е безупречна, номинирана за „Оскар“, както при разкриване страстите на героите, така и при пресъздаването на неповторимите им танцови номера ( Споменавам само финалния „Вие познавате ритъма на Манхатън“), с които „Любов на Бродуей“ и сега впечатлява.

Вероятно на отделни зрители филмът на Уолтърс („Лили“, 1953) ще се окаже стерилен и сладникав, но за неизкушените той ще достави истинска наслада най – вече с лансирането на неподправената екранна емоция.

Наистина какво повече може да желаем?

Борислав Гърдев

Филмът може да се гледа на rezka.ag