понеделник, 31 януари 2022 г.

За Анатолий Карпов - с носталгия и любов

 

                За Анатолий Карпов -   

                           с носталгия и любов                     

 Отдавна следя развойните процеси в съвременното руско кино и съм наясно, че като всяка голяма кинематография и руската пуска голямо количество заглавия за непретенциозната публика, дава път на авангардни творби и по традиция отделя основно внимание на 3 – 4 както ги наричат в Русия основни филми, предназначени за световно разпространение и които всъщност поддържат авторитета и реномето на тяхното кино.

2021 не прави изключение в това отношение.

Главните филми бяха три – много критикувания, но и гледан „Бендер“, пуснат като трилогия от Игор Зайцев, вече рецензирания от мен „Деветаев“ на Тимур Бекмамбетов и „Световен шампион“ на Алексей Сидоров.

Познавам творчеството на Сидоров в детайли, гледал съм всичките му филми и за мен бе истинско удоволствие и необходимост да се запозная  с последния му опус.

Сидоров знае как да прави качествено, зрелищно и ефектно кино, което да се харесва в родината му и по света.

Той е създал и образец в спортната драма с легендарната му боксова трилогия „бой със сянката“ (2005 -2011) с Денис Никифоров като Артьом Колчин – руското съответствие на Роки Балбоа.

За реализацията на такъв скъп, мащабен и отговорен проект като „Световен шампион“, по който работи три години и който също бе засегнат от ковид пандемията, той се е нуждаел от крепката десница и подкрепа на могъщия режисьор и продуцент Никита Михалков, подпомогнал създаването на спортни хитове като „Легенда №17“ (2013), „Движение към върха“ (2017) и „Треньорът“ (2018).

Осигури. си неговото съдействие и нужното финансиране от 550 милиона рубли, Сидоров много внимателно е изгледал и анализирал „Жертва с пешка“ (2014) на Едуард Зуик, проследяващ детайлно сблъсъка на Фишер и Спаски между 11 юли и 1 септември  1972 г. в Рейкявикс участието на звездите Тоби Макгуайър и Лив Шрайбър.

Фишер присъства и в началото на филма на Сидоров, когато отказва мач с Карпов, тъй като иска той да е двубой между професионалисти и който в иначе топлата интерпретация на финландеца Пека Странг вътрешно симпатизира на руснака.

Целта обаче за Алексей Сидоров е била да покаже руската версия на шахматния двубой за световната титла, в която нашето момче побеждава, при това бие не американец, а емигранта – невъзвращенец и много силен и корав негов съперник Виктор Корчной, в един истински драматичен и изпълнени с напрежение и много изхабени нерви двубой, приключил във филипинския град Багио  на 18 октомври 1978 г. с победа са Карпов при резултат 6:5.

Естествено е в подобен род филми да има силно ретро звучене, носталгия по доброто старо съветско време, по мъдрия ръководител Леонид Илич Брежнев – Александър Филипенко, по едни години, в които има ред и сигурност, а спортът се ръководи умело от опитен бюрократ като министъра Градов на Владимир Вдовиченков, а шахматистът Карпов побеждава, защото има зад гърба си екип от мотивирани и подготвени професионалисти, тъй като  може да разчита в най – решителния момент на дискретната помощ на жена си Вероника – Диана Пожарская и защото и той, и екипът му имат благородна и примамлива цел, която неотклонно и упорито следват.

„Световен шампион“ е майсторски направен филм от своя сценарист – режисьор.

Подобно на Зуик и Сидоров представя шахматния двубой и като психологическа драма, и като екшън с позволени и не позволени средства за атакуване психиката на противника, като в добавка за по – силното въздействие на постановката си прибягва дръзко и умело до мотивирано използване на компютърна графика – при това умело и на висота – независимо дали става дума за дълбинно представяне ходовете на всеки от претендентите на шахматната дъска или разкрива сблъсъка им като рицарски двубой , изпълнен с напрежение и жестоко стълкновение.

Четох солидно количество отзиви за филма – повечето от тях са положителни, като роптанието е основно за продължителността на спектакъла – 145 минути.

Това си е режисьорско решение, което не се наемам да коментирам, като само вмятам, че при детайлно пресъздаване на един такъв двубой е необходим и съответният метраж.

Като цяло „Световен шампион“ се гледа с внимание и любопитство, той е празник за сетивата на любителите на шахмата и наистина връща в душата ни вкуса към чистата емоция от играта.

В добавка е реализиран отговорно и вдъхновено от Сидоров с подкрепата на най – добрите руски актьори – от Игор Янковски – Карпов и Константин Хабенски – Колчной до Владимир Вдовиченков – Градов, Виктор Добронравов – Сергей Максимов, Фьодор Добронравов – Евгений Карпов, Виктор Сухоруков – Виктор Батурински и Дмитрий Йосифов – Михаил Тал, без да пропускаме скромното, но много важно присъствие на шведската актриса Жосефин Асплунд като Паола, която помним от сериала „Викинги“ (2016 – 2018) на Майкъл Хърст.

Зная, че „Световен шампион“ ще разгорещи страстите, че ще предизвика противоречиви оценки, но не се съмнявам в едно – повечето от  пишещите ще признаят, че е направен вещо и с високо професионално майсторство.

А това, мисля си, е най – важното, с което трябва да запомним новия филм на Алексей Сидоров.

Борислав Гърдев

„Световен шампион“, 2021, сц. и реж.Алексей Сидоров, 145 мин., производство „Три Т продъкшънс“ и обединение „КИТ“