Димитър Буйнозов оставя ярка
следа в театъра, телевизията и
На 23 ноември 1995 г. умира Димитър Буйнозов.
Внезапно и неочаквано, малко след като празнува шестдесетия си рожден ден.
Роден на 7 ноември 1935 г. във Велико Търново, той завършва
актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1960 г. в класа на
проф.Георги Стаматов, имайки школовката от прочутото градско читалище
„Надежда”.
Снима се още като студент при Дако Даковски и Бинка
Желязкова в „Тайната нечеря на Седмаците”(1957) и „Животът си тече тихо”(1957).
Дълги години работи в Младежкия театър, в който създава
поредица от запомнящи се правдиви и благородни образи в спектакли като
„Прокурорът”(1978) и
„Изглед от моста”(1994).
Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50 – те –
80 - те години на миналия век
положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство,
топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години
романтика и дръзновение.
Пез целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е
сред основоположниците ва следдеветосептемврийското ни кино и на проходилата от
7 ноември 1959 г. родна телевизия.
Партината на времето оставя своя отпечатак върху част
оттворческите му изяви – „Червено и кафяво”(1982) на Асен Шопов в
телевизията, „Откраднатият влак”(1971)на
Владимир Явчев и „Над Сантяго вали”(1976) на Елвио Сото в
киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му
биография.
Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки у нас – „12
разгневени мъже”(1965)
на Вили Цанков, „Вампир”(1970)
на Георги Аврамов, „Рожден ден”(1971),
„Рози за доктор Шомов”(1973),
„Хъшове”(1982) на Никалай Савов и Димитрина Гюрова, и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху
масовата българска публика – „ С пагоните на дявола”(1967) на Неделчо Чернев, „По дирята на
безследно изчезналите”(1977)
на Маргарит Николов, „Голямата игра“ (1988) на
Семьон Аранович,„Черните рамки”(1989)
на Генчо Генчев и „Под игото”(1991) на Янко Янков.
Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки
че след посигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60 –те години
на миналия век антифашистки филми като „А бяхме млади”(1961) на Бинка Желязкова, „Пленено ято”(1962) на Дучо Мундров и „13
дни”(1964) на Стефан
Сърчаджиев, артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад”(1971) на Людмил Кирков,
участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек”(1980) на Киран Коларов или с
великолепни поддържащи роли в „Мера според мера”(1981) на Георги Дюлгеров, „Ева на
третия етаж”(1987) на
Иванка Гръбчева и „Бащата на яйцето”(1991) на Анри Кулев.
Участва и в една от първите коопродукции, снимани у нас след
10 ноември 1989 г. – „Дали”(1990)
на Антъни Рибас.
В последното си интервю за сп.” Кино”, 1995 / кн.5, актьорът
споделя съкровената си надежда за следваща среща с киното , за нов, значим и силен
образ, свързан с духа на времето ни.
Уви, смъртта прекършва безвъзвратно неговите планове, мечти
и проекти.
Остава споменът за яркия му талант, за многобройните
театрални, тв и филмови роли, с които
той близо три десетилетия радва българската публика, за взискателността и
усилията, с които сътворява своите обаятелни герои в едно негероично време, с
любовта към родния град, останала неизменна и ненакърнима през годините...
Борислав Гърдев
