Димитър Буйнозов остави ярка следа в театъра, телевизията и киното

 

 

 

Димитър Буйнозов оставя ярка следа в театъра, телевизията и

                                          киното

На 23 ноември 1995 г. умира Димитър Буйнозов.

Внезапно и неочаквано, малко след като празнува  шестдесетия си рожден ден.

Роден на 7 ноември 1935 г. във Велико Търново, той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1960 г. в класа на проф.Георги Стаматов, имайки школовката от прочутото градско читалище „Надежда”.

Снима се още като студент при Дако Даковски и Бинка Желязкова в „Тайната нечеря на Седмаците”(1957) и „Животът си тече тихо”(1957).

Дълги години работи в Младежкия театър, в който създава поредица от запомнящи се правдиви и благородни образи в спектакли като „Прокурорът”(1978) и „Изглед от моста”(1994).

Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50 – те – 80 -  те години на миналия век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение.

Пез целия си живот актьорът страни от  светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците ва следдеветосептемврийското ни кино и на проходилата от 7 ноември 1959 г. родна телевизия.

Партината на времето оставя своя отпечатак върху част оттворческите му изяви – „Червено и кафяво”(1982) на Асен Шопов  в телевизията, „Откраднатият влак”(1971)на Владимир Явчев  и „Над Сантяго вали”(1976) на Елвио Сото в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография.

Димитър Буйнозов изпитва   и тръпката от участията си в първите по -  значими телевизионни постановки у нас – „12 разгневени мъже”(1965) на Вили Цанков, „Вампир”(1970) на Георги Аврамов, „Рожден ден”(1971), „Рози за доктор Шомов”(1973), „Хъшове”(1982) на  Никалай Савов и Димитрина Гюрова,  и популярността от  въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „ С пагоните на дявола”(1967) на Неделчо Чернев, „По дирята на безследно изчезналите”(1977) на Маргарит Николов, „Голямата игра“ (1988) на Семьон Аранович,„Черните рамки”(1989) на Генчо Генчев и  „Под игото”(1991) на Янко Янков.

Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки че след посигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60 –те години на миналия век антифашистки филми като „А бяхме млади”(1961) на Бинка Желязкова, „Пленено ято”(1962) на Дучо Мундров и „13 дни”(1964) на Стефан Сърчаджиев, артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад”(1971) на Людмил Кирков, участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек”(1980) на Киран Коларов или с великолепни поддържащи роли в „Мера според мера”(1981) на Георги Дюлгеров, „Ева на третия етаж”(1987) на Иванка Гръбчева и „Бащата на яйцето”(1991) на Анри Кулев.

Участва и в една от първите коопродукции, снимани у нас след 10 ноември 1989 г. – „Дали”(1990) на Антъни Рибас.

В последното си интервю за сп.” Кино”, 1995 / кн.5, актьорът споделя съкровената си надежда за следваща среща с киното , за нов, значим и силен образ, свързан с духа на времето ни.

Уви, смъртта прекършва безвъзвратно неговите планове, мечти и проекти.

Остава споменът за яркия му талант, за многобройните театрални, тв и  филмови роли, с които той близо три десетилетия радва българската публика, за взискателността и усилията, с които сътворява своите обаятелни герои в едно негероично време, с любовта към родния град, останала неизменна и ненакърнима през годините...

Борислав  Гърдев