Сказанията на Добри Божилов
1.
Добри Божилов е интересен случай в нашата
литература.
Роден на 6 октомври 1975 г., завършил УНСС през 1999 г., със
зачислена, но неосъществена докторантура в СУ „Климент Охридски“, изявен IT предприемач и играч на
пазара на крипто валута, той демонстрира интерес към медиите, където се изявява
като редактор – „Банкеръ“ , главен редактор – „Инфо Уик“ и издател – вестник
„Коментари“, а след това и към прозата.
Първо привлича вниманието на читателите с политическата
сатира „Гай Балоний“, завършена в Банкя на 10 март 2013 г., малко след
оставката на първия кабинет на Бойко Борисов на 21 февруари с.г., издал и
сборника с разкази „Великият ум“(
2015) ,след това с
бесен шут разбива вратата на статуквото и мълниеносно се настанява в тясното и
запълнено вече поле на най – четените ни автори.
Редом до Антон Дончев, Александър Томов, Теодора Димова,
Стефан Кръстев, Богдан Русев, Радослав Парушев,Георги
Господинов, Леа Коен,Людмила Филипова и Калин Терзийски…
Да си популярен и обичан писател в България е съдба и бреме.
Нужен ти е талант, но и характер, не само да се утвърдиш, но
и да се развиеш, да създадеш значими, харесвани и четени книги, с които
дълготрайно да спечелиш читателската обич.
Но и да си браниш собствените интереси, най – вече при
сложните и комплицирани отношения с издателите, при редактирането и
коригирането на текстовете ти, а и при най – деликатния и взривоопасен етап от
договорните отношения, свързан със заплащането на писателския труд.
Божилов бързо стана известен, но веднага разбра, че е
ограбван от издателство „Лексикон“, че не му се изплащат очакваните хонорари,
че е използван.
Предприе отчаян ход със създаването на електронен магазин,
тръгна сам да си издава книгите, опита чрез блога си да предлага безплатно част
от своите творби в електронен вариант, начинание, което трябваше бързо да
приключи заради очакваните съдебни санкции от издателството…
Умишлено акцентувам на тези нелицеприятни факти, защото те
са част от литературния ни пейзаж и атмосфера и защото съпътстват книгоиздаването
у нас, макар и не в такъв драстичен и шумно – скандален аспект.
Божилов опипа литературната ни почва с „Гай Балоний“(2013 - 2016), „политическа сатира в реално време“ в две части.
Сега като четем романа , написан на базата на
натрупания от него журналистически опит, се смеем от сърце, нали така
човечеството се разделя със своето срамно минало, но преди девет години със
сигурност не ни е било до усмивки.
Тогава, през ранната пролет на 2013 г., пълнехме площадите и
гневно крещяхме срещу високите цени на тока, които доведоха до падането от
власт на Борисов.
„Гай Балоний“ е писана по горещите следи на събитията и
излиза по едно и също време с „Варварите“ на Евгений Дайнов, което е симптоматично.
Целта на Божилов е еднозначно ясна - да разобличи и осмее некадърното и корумпирано
правителство на боянския хитрец и
популистки феномен Бойко Борисов , но и да разкрие нелицеприятния лик на цялата
ни политическа класа.
Зад умишлено преиначените фамилии и длъжности всеки ще
познае главните действащи лица на политическото ни театро – от Борисов и
Първанов до Доган , Сидеров, Симеон Сакскобургготски, Сашо Диков, Николай Бареков,
Станишев , Меглена Кунева,Яне Янев, Симеон Дянков ,Сергей Игнатов, Вежди
Рашидов,Цветан Цветанов, Румен Овчаров, Цецка Цачева, Божидар Димитров,Лиляна
Павлова, Николай Младенов,Трайчо Трайков, Алексей Петров и Николай Колев -
Босия.
Хуморът на Божилов е груб, но функционален.Той знае, че не е
сатирик от класата на Алеко или Чудомир.
Неговата цел е много по – скромна и тривиално – прагматична
– да разголи и изобличи със сарказъм и сурова ирония нашите управници, да
покаже истинския им облик на тарикати и манипулатори и да заостри вниманието на
обикновения човек за кого ще гласува и ще окаже доверието си по – нататък.
Същевременно днес оптимизмът на автора на хумористичната хроника за първото падане
от власт на Борисов звучи малко пресилено , тъй като в действителност не стана
това което искахме – изчезването на балона Борисов от сцената, а което трябваше
да се случи…
Направил копка със
сатирата, Божилов смело и
екстремно се впуска в най – голямото приключение в живота си, създавайки знаменитата си трилогия „Задругата“ (2019 – 2021).
Тя се състои от романите
„Заветът“, „Изгореният“ и „Сказанието“, чете се с непресекващо внимание
и интерес, увлича, провокира, шокира, но не те оставя безучастен, докато не
затвориш последната страница на епоса.
С нея и с романа „Девети“ (2021) Д.
Божилов налага своята версия и визия за това как трябва да се интерпретира и
представя българската история.
Най – общо за него родното ни минало е нужно да се експонира
завладяващо, с патриотична нотка, емоционално, стегнато, като неспирен екшън, с
много динамика и напрежение, с ярки, едро щрихирани образи, със смело вкарване
в обръщение на хипотези и трактовки, които звучат меко казано стряскащо и предизвикателно…
С поставянето на българската съдба в общоевропейски
контекст, при което е напълно възможно синхронно развитие на събитията като
едновременно със създаването на Паисиевата „История славянобългарска“ ще се
води руско – турска война, в която един от представителите на задругата Иван - ще се издигне до чин полковник, ще се
ожени за незаконно родена княгиня Галина Ростиславова и ще стигне до гвардията
и обкръжението на империатрица Екатерина Велика…
Ако се обърнем пък към романа „Девети (2021) ще установим, че Божилов е привърженик на онова,
социалистическо, време най – вече заради подобрения живот на обикновените хора
у нас, без да си затваря очите и за жестокостите и извращенията му, свързани с
Народния съд,смазването на опозицията, национализацията, насилственото
коопериране, силната зависимост от СССР, отстъплението по националния въпрос и
непрекъснатите боричкания във високите етажи на властта.
Същевременно се оказва, че Тодор Живков, бързо издигнал се в
нова България и неин символ, има мисия да открие скритото царско злато в
Петлюкската пещера край село Гургулят, цар Борис III e станал
генерал Калинов от КГБ, а негова дясна ръка е Никола Гешев – полковник
Салински…
Стигнем ли до фентъзито „Селфи“(2021) ще трябва да преглътнем пътешествия из Галактиката, научни
експерименти, възкресяване на гении като Нютон, Айнщайн и Хокинг , до които
застава една истинска и жива Батая, ще асимилираме селфито не като правене на
лични снимки, а като процес по съживяване на важни фигури, които под маската на
андроиди преминават през процес на богоподобие, за да открият българската следа
в религиозните мотиви от творчеството на Леонардо Да Винчи…
Очаквано изненадата е свързана с Боянската църква,
изрисувана от майстор Василий, чиято дъщеря Катерина бяга от България след
битката при Варна , в която загива крал Владислав III Ягело на 10 ноември 1444 г., за да
роди ренесансовия гений, създал шедьоври на изобразителното изкуство като „Мона
Лиза“ и „Мадоната с младенеца“…
Съзнателно съсредоточавам вниманието си върху неговата
трилогия, тъй като тя е и най – физиономичната и популярна авторска работа, а и защото задава модела на исторически роман –
бестселър, който Добри Божилов неизменно следва.
Тя е написана вещо и вдъхновено, с познаване на факти, герои
и събития.
Но Божилов не създава хроника – възстановка на миналото.
Той подхожда към историята като към кладенец, от който вади
съкровища и предизвикателни концепции и визии, с които станаха световно
известни Дан Браун и Борис Акунин.
Горещият му патриотизъм го кара да види българската съдба
като част от европейския процес, като нашето възраждане се обвързва с
цикличните руско – турски войни, с парирането на опитите на Франция и Англия да
помагат на Османската империя, с прокарването на мрежа от шпиони и подставени
лица, които могат да срещнат бащата на Моцарт и двете му деца, да печелят нагласени търгове в Солун, да
стигнат до дворовете на Екатерина Велика и Мустафа III и да подготвят поп Стойко
Владиславов за бъдещ национален лидер, известен като епископ Софроний
Врачански.
Тази съдба се ръководи от митичната задруга и нейните
дванадесет братя – по подобие на дванадесетте апостола, които регулярно се
събират на тайни заседания в пещерата Дяволското гърло и които , прокарвайки
модела „Преклонена глава сабя не я сече“ стимулират населението да произвежда,
да трупа знания, опит и богатство, смелост и дръзновение, докато настъпи
момента да изгрее свободата и над България…
Малка подробност е, че задругата е създадена през 1395 г. от
цар Иван Шишман, със задачата да работи през годините за възраждането на
родината ни и че тази по същество масонска ложа се заражда 204 години преди
появата на първата й посестрима в Шотландия…
В такива случаи замаяният читател постъпва като ревностен
християнин през Средновековието – „Абсурдно е и затова вярвам!“ и чете в захлас
страница след страница, докато стигне финала на сагата.
А в нея Роксана се оказва не само съпруга на наемника Гюнтер – Рене – Исмаил бей, господарят на Рила,
но и далечна потомка на Мария, последната българска царица и съпруга на Иван
Шишман, от чийто син Кунчо на загиналия й първи мъж води потеклото си Апостола
на свободата ни Васил Левски!
Защо да се учудваме тогава, че в „Сказанието“ тайната дъщеря
на хан Аспарух Пресияна се омъжва за франка Мартел и от брака им се ражда не
кой да е , а самият Карл Велики!
Няма да навлизам в повече подробности, няма да подлагам на
анализ и експериментът , който Божилов прави с правилата на родната ни
граматика и правопис, само ще констатирам, че е необходимо достатъчно
самочувствие и сила, за да лансираш подобни тези и практики и да заставаш зад тях с името си.
Ще отбележа , че с всичките си условности, слабости и
парадокси трилогията „Задругата“ е силна и завладяваща сага, най – доброто
постижение за Добри Божилов и определено е свежа и нова дума в развитието на
българската историческа проза.
Самият факт, че читателят повярва на Божилов, последва го и гласува с парите си за
неговата визия за родната история доказва, че писателят е бил на прав път, че
от подобно четиво българинът е имал голяма потребност.
2.Със
„Сенките“ (2022) Добри Божилов завършва определен етап
от своето творческо развитие.До голяма
степен той е и средоточие, и обемен обхват на каверзните проблеми от
българската история, които го вълнуват в последните години и с които стана
толкова популярен като писател.
Посветен на Гоце Делчев, ВМРО и героите от Илинденско –
преображенско – кръстовденското въстание, „Сенките“ е надграждане на
постигнатото от трилогията „Задругата“ и крамолния роман „Девети“.
Най – общо казано еманацията на „Задругата“, създадена от
цар Иван Шишман бе Левски, докато в „Сенките“ синът му създава ВМОРО за
свободата на Македония и Одринско и за честта и достойнството на България…
Божилов се вълнува не само от българската съдба и орис, той
иска да даде своя трактовка на философията на родната ни история.
В този аспект се сблъскваме с извечни, изпробвани и работещи
постулати, които той доразвива и разширява.
Като Паисий е обзет от непредвзет и искрен патриотичен
патос, който не преминава в евтин национализъм и патриотарство и точно като
него на принципа „самиздат“ си разпространява романа, бягайки от клопките на
издателства и приятелски кръгове от критици и пиар – eксперти.
А създавайки епос за
Организацията той влиза в директна конкуренция с класиците Талев и Страшимиров.
За това се иска смелост, креативна дързост и иновативно
мислене.
Добри Божилов не се плаши да експериментира, да шокира –
любовта на Черната роза и Дончо Ханъмлията, да предизвиква – романът е всъщност
мемоар на Васил, синът на Апостола на свободата Васил Левски, действащ чрез
подставеното лице бай Гиньо – Ганьо, с който урежда всички свои проблеми на
принципа на гръмогласната кръчмарска реклама и задкулисните сделки!
Захласнати по интригата и образната система, ние, като
истински неофити, поглъщаме повествованието и допускаме, че ВМОРО като истински феномен на
своето време, изграден отдолу нагоре и станал държава в държавата – Османската
империя, не само установява контакти със сродни организации като ирландската –
първообразът на ИРА и борещите се за свободата си бури, но за изграждането й
помагат както дипломатът Уйлям Идън, бащата на бъдещия британски външен
министър и премиер Антъни Идън, така и
прочутият шериф Пат Гарет, ликвидирал известния бандит от Дивия Запад Били
Хлапето, южноафриканския корифей на подземните тунели Мобуто и самата похитена
от Яне Сандански мисионерка Елън Стоун, превърнала се в говорител и защитник на
каузата на македонските комити след завръщането си в САЩ.
Естествено, парите за Организацията първоначално ги
осигурява синът на Апостол.
Той открива и Гоце,
той се оказва летописецът на ВМРО, той запознава с тайния си бащин дневник
самия цар Борис III,
той и оставя написаното на Ванче Михайлов.
„Сенките“ е ефектно написан роман, който е предназначен не
толкова за забавление, а основно да ни подтикне да размишляваме.
Да оценим по достойнство постигнатото от предците ни, не
само войводи и революционери, но и търговци , премиери и царе, да осмислим
мястото си в световната история и да разберем, че въпреки всичко съдбата ни не
е била толкова жестока, колкото сме смятали по инерция.
Логично е Божилов да съсредоточи вниманието си във времевия
отрязък от 1893 до 1903 г.
Той не се впуска в хроникиране на въстанието, това не е и
нужно след постигнатото от Димитър Талев, но, за сметка на това акцентира на
солунските атентати и техните
герои Павел Шатев,Илия Тръчков, Милан Арсов, Константин Кирков, а те наистина
са пресъздадени с вещина, неподправена сила и завиден блясък.
Добри Божилов е в истинския смисъл на думата савоосъществил
се и самоналожил се писател.Самият той споделя, че е благодарен на съдбата, че
през 2018 г. най – четените ни автори Милен Русков и Захари Карабашлиев
почиват, за да осъществи своя пробив със „Задругата“.
Внимателният анализатор ще установи,че подхожда към писането на книгите си като
истински бизнесмен, какъвто и е извън книжните си занимания.Внимателно
проучвайки документи – така научаваме, че колкото и невероятно да звучи през
1903 г.турската лира е по- скъпа от американския долар – една лира се равнява
на приблизително 4,55 щатски долара, спомени, разкази на очевидци,
конфиденциална информация и създавайки саги – сказания, които наистина са
необходими на българския читател.
Аз няма да се занимавам с пикантерийни подробности колко
преиздания и тиражи е направил през последните 4 години и до каква степен
решението му сам да се оправя в издателския бизнес е продуктивно и правилно –
смятам, че все пак се нуждае от грижлив и грамотен редактор, а не цензор, който
да изчиства текстовете му от всичко ненужно, но съм съгласен, че в момента е на
гребена на вълната, преживява творчески подем и от него могат да се очакват
нови интересни предизвикателства в нашата проза.
Вярно, тя се пренасели от автори на бестселъри по български,
но след като това е от полза на читателите и подпомага развитието та родната
литература защо не?
Харесва ли ни или не Божилов е вече фигура в литературата
ни, незаобиколим фактор и с него трябва да се съобразяваме.
Защо, вместо постни и безсмислени иронични коментари не го
четем внимателно , оценявайки качествата му и посочвайки неговите недъзи, с които ще трябва да се бори и в
бъдеще?
Смятам, че това ще е от полза за всички ни.
Борислав Гърдев
