Кажете им, че Слай е още тук
Любимецът на милиони зрители Силвестър Сталоун се ражда на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк и расте като хилаво дете с парализирана лява част на тялото, за което се възстановява при необходимите му цели 15 години.
Младежът е болнав, трудно усвоява учебната материя и бързо се променя цели седемнадесет училища!
В юношеска възраст все пак послушва баща си Франк, започва да спортува, на 16 вече се занимава с „лек” културазъм, завършва американско колеж в Швейцария, учи драматургия в университета в Маями, Флорида и през 1969 г. поема отново към родния си град.
Дебютира през 1970 г. с главна роля в еротичната мелодрама „Парти у Кити и Студ” (1970) на Мортън Луис.
Снима и с големи режисьори – при Уди Алън е побойник в „Банани” (1971) , а при Алън Пакула е шеф на дискотеката в „Клут” (1971) , а постига успех в увлекателната гангстерска забава „Главатарите на Флетбуш” (1974) на Стивън Верона и Мартин Дейвидсън, където се изявява като Станли Росиело.
След този филм и придобитото самочувствие пътят към популярността е открит – в безсловесната роля на наемния убиец Джони в „Сбогом, моя красавице” (1975) на Дик Ричардс, Франк Нити в „Капоне” (1975) на Стив Карвър, както и в прочутия сериал „Коджак” (1 9 75) като детектива Рик Дейли на Аби Ман.
Оттук до световната слава на „Роки” има само една крачка и ...една година.
Легенди се разказва за това как с яростна упоритост Сталоун отстоява пред ръководството на „Юнайтед артистс” правото си да бъде не само сценарист, създал сюжета за четири дни, но и изпълнител на главната роля, посочи режисьор, с когото иска непременно да работи – Джон Авилдсън и да продаде сценария за 23 000 долара, но с процент от печалбите.
Благодарение на неговата упоритост и непреклонност шефовете отстъпват, „Роки” излиза на 3 декември 1976 г., събира световен приход от 225 млн.долара и печели три „Оскара” – за филм, сценарий и монтаж, като за първи път Сталоун е номиниран и като най-добър актьор на годината.
През 2015 г. за това си , но вече поддържаща изява, отново е номиниран за наградата на Академията!
Ролята на италианския жребец Роки Балбоа се оказва голям шанс за живота му, с който Силвестър Сталоун се идентифицира до днес.
С нея се доказва, че е самороден талант и че той ще чупи яйцата за омлета.
Филмът връща на екрана чистата емоция и е необходимата оптимистична приказка за обикновените американци на тема „В какво се превръщаш мечтите, когато вярваш в тях”, изтеглени от виетнамската авантюра и аферата „Уотъргейт”.
Слай се съобразява с традицията и реализира още седем продължения (1979 , 1982 , 1985 , 1990 , 2006 , 2015, 2018 , на осмото продължение от 2023 г. и девето от 2026 г.Сталоун е само един от продуцентите ) , на петото отново привлича Авилдсън за постановчик, тъй като като другите поема да режисира сам, но с течение на годините магията на успеха се загубва.
Героят остава без развитие и допълнителен обогатяване, в началото на преустройството в четвъртия филм е използван като защитник на рекламните американски цени в жестока схватка с боксьора – кагебистът Иван Драго – Долф Лундгрен, петата част деградира до сантиментална махленска драма и едва в шестата серия има възраждане на магията, когато 60-годишният Роки отново излиза на ринга за последната си достойна загуба, след което се преквалифицира в треньор…
По подобна парабола се развива съдбата и на другия му култов герой Джони Рамбо, бившата зелена барета, която, борейки се с предразсъдъците на глухото провинциално американско градче, печели безапелационно нашите симпатии в сериала на нашенката Тед Кочеф (1982) , създадена по романа на пилота Дейвид Морел.
След това като едноличен противник на виетнамския и съветски милитаризъм ( в продължението на Джордж Пан Косматос, 1985 и Питър Макдоналд, 1988 ) , действащ на принципа – „Стреляй и след това мисли!” повече стъписва, докато в предпоследната част, заснета от неговия Сталоун през 2008 г. , надянал плаща на борец срешу кървавата бирманска хунта , Рамбо отново намира своето призвание.
Идва и петата част „Последна кръв“ ( 2019 ) ,на Ейдриън Гринбърг, в която „разказва играят“ на нагли мексиканци – търговци на женска плът.
Слайте изживява три кризисни периода в кариерата си, които успяват да преодолеят много устойчивост и постоянство.
Първият идва след „Роки I ”, когато опиянен от славата решава, че в киното може да направи всичко и да бъде тотален автор .
Така, надценявайки своите възможности, се създават две анемични и полууспешни авторски мелодрами, за които днес се надали някоя сеща – „Райската алея” (1977) и „Да оцелееш” (1983) , която на всичкото отгоре е продължение на легендарния мюзикъл на Джон Бадъм „Треска в съ вечер” (1977) отново с Джон Траволта в ролята на Рито Манеро, чийто провал компенсира с блестящите си превъплъщения като профсъюзния ръководител Джон Ковак във „ФИСТ”( 1978) на Норман Джуисън, симпатичният вратар Робърт Хотч във футболната драма на Джон Хюстън „Бягство към победата” (198 1 ) , суровият и безкомпромисен детектив Дик Да Силва в трилъра „Нощни ястреби” (1981) на Брус Маламуд, напористият Ник Мартинели, станал кънтри звезда в прочутата мелодрама на Боб Кларк „Фалшивият диамант” (1984) , където в партньорство с легендата Доли Партън демонстрира великолепни вокални данни , лейтенант Мерион Кобрети в екшъна „Кобра” (1986) на Джордж Пан Косматос и майсторът на канадската борба Линкълн Хоук в „На върха” (1987) на Менахем Голан.
През този период Силвестър Сталоун става любимец и на президента Рейгън, който го кани в Белия дом през 1985 г.
Вторият кризисен етап настъпва в началото на 90-те години на миналия век, когато безуспешно се опитва да се утвърди в комедията, регистрирани слаби постижения в амбициозни проекти – „Оскар” (1991) и „Спри, или мама ще стреля!” (1992) .
Независимо че е ръководен от майсторите Джон Ландис и Роджър Спотисууд , Слай допуска непростим гаф, като намира спасителен изход в света на ексшъна – в „Танго и Кеш” (1989) на Андрей Кончаловски , „Зад решетките” (1989) на Джон Флин , „Катерачът” (1993) на Рени Харлин , „Разрушителят” (1993) на Марко Брамбила, „Специалистът” (1994) на Луис Лоса , „Атентатори” (1995) на Ричард Донър , „Съдията Дред” (1995) на Дани Кенън и „Дневна светлина”( 1996) на Роб Коен, „Законът на Картър“ ( 2000 ) , на Стивън Кей, „Куршум в главата“ ( 2012 ) на Уолтър Хил, „Обратно броене“ ( 2018 ) на Брайън Милър, „Отряд самоубийци“ ( 2021 ) на Джеймс Гън…
Този му ход се оказва смайващо далновиден, хонорарите скачат до небесата – 15 милиона долара за „Роки IV ” и 20 милиона за „Състезанието”, а филмите му носят солидни печалби – като първенецът е безспорно „Катерачът”, спечелил общо 225 милиона долара!
В края на миналото десетилетие Сталоун прави нови опити за смяна на имиджа - в псевдодокументалния филм на Артър Хилър „Гори, Холивуд, гори” (1997) и особено с „Копланд” (1997) на Джеймс Манголд, в който играе ролята на ченгето Фреди Хефлин, доказателство, че е изключителен драматичен талант.
Новото хилядолетие за Сталоун тръгва добре с екшъна „Законът на Картър” (2000) на Стивън Кей, в който не се впечатлява в дрехите на непоколебимия Джак Картър, след това е автомобилният състезател Джо Танто в бледа спортна драма на Рени Харлин „Състезанието” (2001) и бодигардът Франки Делано в гангстерската комедия на Мартин Бърк „ Да охраняваш Анжело” (2001) .
Силната драма „Детоксикация” (2002) на Джим Гилеспи е последвана от двата му напъна с неговите камеоизяви в „Такси - 3” (2003) на Жерар Кравчик и „Деца шпиони - 3 ” (2003) на Робърт Родригес, като опит за завръщане в голямата игра се явява ролята му на мага на картата Дийн Стивънс в „Ловки ръце” (2004) на Деймиън Нюман .
Силвестър Сталоун отново напомня за себе си като голяма звезда с трите си поредни успешни авторски проекти „Роки Балбоа” (2006) , „Джон Рамбо” (2008) и „Непобедимите” (2010) , в който се подвизава като Бърни Рос, спечелявайки със своите приятели Джейсън Стейтъм - Лий и Джет Ли – Ин Янг, своята мръсна малка война в Южна Америка.
Продължената му излязоха през 2012 ,2014 и 2024 г .
Голям успех постига и във образа на мафиота Дуайт Манфреди в сериала на “Парамаунт плюс” ,дело на Тейлър Шеридън ,“Кралят на Тълса” ( от 2022 г. )
Днес Сталоун е уважавана и обичана звезда на световното кино, колекционер на картини и красиви жени (браците му със Саша Цак, Бриджит Нилсен и Дженифър Флауър с подробно разнищени от клюкарските издания), певец,художник , създател на линията на мъжки дрехи с марката „ Sly ”, продуцент на популярните реалити формати – „Претендентът“ ( 2006 - 2009 ) и „Последният най – добър майстор“ ( 2017 – 2018 ) институция, с която и досега се съобразяват при реализацията на скъпи и рискови проекти като „Непобедимите”.
Той е сред инициаторите, заедно с Брус Уилис и Арнолд Шварценегер, за създаването на веригата ресторанти „Планета Холивуд” през 1991 г., много популярна на всички, но за страдание двукратно . фалирала през 1999 и 2001 г. ) , неизтощимата си работоспособност, сериозното си отношение към професията и безпределната любов на многобройните си почитатели, с които контактува в Twitter .
Сталоун гостува у нас на 28 септември 2008 г. и се срещна с Бойко Борисов , приел го като своя скъп гост, снима в България втората , третата и четвъртата част на „Непобедимите“, както и четвъртата и пета част на „Рамбо“ и дори похвали родината ни като райско кътче ( „Това е мястото!“ ) в прочутото си видеообръщение от 11 октомври 2015 г. година…
На 5 декември 2025 г. получи от президента Тръмп медал за свободата на тържествената церемония в център “Кенеди”...
Борислав Гърдев
