Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства

 

„Нос страх“, 2026 на Ник Антоска  е трета версия на прочутата история, появила се първо като романа „Екзекуторите“, 1957 на Джон Макдоналд, след това в прочутата екранизация на Дж.Лий Томпсън от 1962 г. с участието на знаменитите Робърт Митчъм като Макс Кейди  и Грегъри Пек като адвокат Сам Боудън.

Три десетилетия по – късо Мартин Скорсезе направи смразяващ римейк с Робърт де Ниро като престъпника и Ник Нолти като адвоката.

Тази версия я помня добре, тя напълно отговаряше на хаотичните и пълни с насилие години на прехода, де Ниро бе съвършен злодей и демон , от който ти се иска да избягаш, а любимата ми Джесика Ланг озаряваше мрачния екран като чаровната Ан Боудън.

Любопитна подробност бе присъствието на Пек и Митчъм в римейка, които получиха в него епизодични изяви.

Apple tv са решили да направят нова версия на прословутия страховит трилър в духа на новото време – време на несигурност, липса на нравствени ценности и хлъзгаво правосъдие.

Първоначално с пректа като постановчик се заема Спилбърг, но се отказва, осъзнавайки че толкова екранно насилие ще е против натюрела му.

Отстъпва замисъла на Скорсезе и през тази година двамата титани обединяват усилията си като продуценти, привличайки за режисьор Ник Антоска, снимал досега малко филми, от които аз лично помня само „Гората на призраците“, от 2016 г.

Признавам, че гледах сериала  - от 10 епизода! – с определени предразсъдъци.

Дали ще ме заинтригува ?– на първо място.

Ще съумее ли да поддържа интерес с интригата си толкова дълго време?

Какво ново и оригинално би предложил режисьорът?

Кастингът му дали ще е успешен и адекватен?

След изглеждането на продукцията мога да кажа уверено, че класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, че е направен стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

В добавка сюжетът е чувствително допълнен и ъпдейтван.

След 17 години в затвора убиецът Макс Кейди се завръща в Савана, решен да отмъсти на семейството, виновно за нерадостната му съдба – адвокатът му Том Боудън и защитничката  Ан Боудън.

Любопитното е, че съпрузите  Боудън изпада в двусмислена и куриозна ситуация.

Том  - Патрик Уилсън продължава да действа напористо и борбено, дори и когато съсед му е Макс, докато Ан изпитва угризения на съвестта , както за поведението си по време на процеса, така и за компромиса, който е направила да спи с Макс.

Макс в изключително органичното и мощно присъствие на Хавиер Бардем, появил се в сериала веднага след приключване на ангажимента му като спортен шеф в автомобилната драма „F1“, 2025 на Джоузеф Косински, е непоколебим, уверен и амбициозен да бъде оръжието на отмъщението, той мечтае да има модерен ресторант, но не се отказва от услугите на изкуствения интелект и на психологическите манипулации ,вкл. с любимия котарак Фъстъчко – Мани,, за да преодолее съпротивата на семейство Боудън.

Освен това Макс не нарушава закона и търси процесуално – правни вратички, през които да се промъкне и да малтретира съперниците си, разрушавайки семейството отвътре.

Бардем владее екрана досущ като де Ниро преди три десетилетия, Ейми Адамс създава правдив  и привлекателен образ на уязвима жена, докато Патрик Уилсън  - „Ангели в Америка“, 2003, „Мидуей“, 2019,сякаш е орисан да играе един и същ персонаж на красавец в опасност…

Сериалът е изпипан,умело режисиран и напипва важни и актуални проблеми, в него психологическата драма, юридическите казуси и дигиталните предизвикателства се преплитат, държи в напрежение и най – важното – сега зрителят съвсем не е готов да подкрепи мисията на сем.Боудън в борбата за неговото оцеляване.

Борислав Гърдев

„Нос страх“, 2026, Apple tv, 10 серии по  55 мин., продуценти Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Ник Антоска, реж.Ник Антоска

Кажете им, че Слай е още тук

                              Кажете им, че Слай е още тук

 

Любимецът на милиони зрители Силвестър Сталоун се ражда на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк и расте като хилаво дете с парализирана лява част на тялото, за което се възстановява при необходимите му цели 15 години.

Младежът е болнав, трудно усвоява учебната материя и бързо се променя цели седемнадесет училища!

В юношеска възраст все пак послушва баща си Франк, започва да спортува, на 16 вече се занимава с „лек” културазъм, завършва американско колеж в Швейцария, учи драматургия в университета в Маями, Флорида и през 1969 г. поема отново към родния си град.

Дебютира през 1970 г. с главна роля в еротичната мелодрама „Парти у Кити и Студ” (1970) на Мортън Луис.

Снима и с големи режисьори – при Уди Алън е побойник в „Банани” (1971) , а при Алън Пакула е шеф на дискотеката в „Клут” (1971) , а постига успех в увлекателната гангстерска забава „Главатарите на Флетбуш” (1974) на Стивън Верона и Мартин Дейвидсън, където се изявява като Станли Росиело.

След този филм и придобитото самочувствие пътят към популярността е открит – в безсловесната роля на наемния убиец Джони в „Сбогом, моя красавице” (1975) на Дик Ричардс, Франк Нити в „Капоне” (1975) на Стив Карвър, както и в прочутия сериал „Коджак” (1 9 75) като детектива Рик Дейли на Аби Ман.

Оттук до световната слава на „Роки” има само една крачка и ...една година.

Легенди се разказва за това как с яростна упоритост Сталоун отстоява пред ръководството на „Юнайтед артистс” правото си да бъде не само сценарист, създал сюжета за четири дни, но и изпълнител на главната роля, посочи режисьор, с когото иска непременно да работи – Джон Авилдсън и да продаде сценария за 23 000 долара, но с процент от печалбите.

Благодарение на неговата упоритост и непреклонност шефовете отстъпват, „Роки” излиза на 3 декември 1976 г., събира световен приход от 225 млн.долара   и печели три „Оскара” – за филм, сценарий и монтаж, като за първи път Сталоун е номиниран и като най-добър актьор на годината.

През 2015 г. за това си , но вече поддържаща изява, отново е номиниран за наградата на Академията!

Ролята на италианския жребец Роки Балбоа се оказва голям шанс за живота му, с който Силвестър Сталоун се идентифицира до днес.

С нея се доказва, че е самороден талант и че той ще чупи яйцата за омлета.

Филмът връща на екрана чистата емоция и е необходимата оптимистична приказка за обикновените американци на тема „В какво се превръщаш мечтите, когато вярваш в тях”, изтеглени от виетнамската авантюра и аферата „Уотъргейт”.

Слай се съобразява с традицията и реализира още седем продължения (1979 , 1982 , 1985 , 1990 , 2006 , 2015, 2018 , на осмото продължение от 2023 г. и девето от 2026 г.Сталоун е само един от продуцентите ) , на петото отново привлича Авилдсън за постановчик, тъй като като другите поема да режисира сам, но с течение на годините магията на успеха се загубва.

Героят остава без развитие и допълнителен обогатяване, в началото на преустройството в четвъртия филм е използван като защитник на рекламните американски цени в жестока схватка с боксьора – кагебистът Иван Драго – Долф Лундгрен, петата част деградира до сантиментална махленска драма и едва в шестата серия има възраждане на магията, когато 60-годишният Роки отново излиза на ринга за последната си достойна загуба, след което се преквалифицира в треньор…

По подобна парабола се развива съдбата и на другия му култов герой Джони Рамбо, бившата зелена барета, която, борейки се с предразсъдъците на глухото провинциално американско градче, печели безапелационно нашите симпатии в сериала на нашенката Тед Кочеф (1982) , създадена по романа на пилота Дейвид Морел.

След това като едноличен противник на виетнамския и съветски милитаризъм ( в продължението на Джордж Пан Косматос, 1985 и Питър Макдоналд, 1988 ) , действащ на принципа – „Стреляй и след това мисли!” повече стъписва, докато в предпоследната част, заснета от неговия Сталоун през 2008 г. , надянал плаща на борец срешу кървавата бирманска хунта , Рамбо отново намира своето призвание.

Идва и петата част „Последна кръв“ ( 2019 ) ,на Ейдриън Гринбърг, в която „разказва играят“ на нагли мексиканци – търговци на женска плът.

Слайте изживява три кризисни периода в кариерата си, които успяват да преодолеят много устойчивост и постоянство.

Първият идва след „Роки I ”, когато опиянен от славата решава, че в киното може да направи всичко и да бъде тотален автор .

Така, надценявайки своите възможности, се създават две анемични и полууспешни авторски мелодрами, за които днес се надали някоя сеща – „Райската алея” (1977) и „Да оцелееш” (1983) , която на всичкото отгоре е продължение на легендарния мюзикъл на Джон Бадъм „Треска в съ вечер” (1977) отново с Джон Траволта в ролята на Рито Манеро, чийто провал компенсира с блестящите си превъплъщения като профсъюзния ръководител Джон Ковак във „ФИСТ”( 1978) на Норман Джуисън, симпатичният вратар Робърт Хотч във футболната драма на Джон Хюстън „Бягство към победата” (198 1 ) , суровият и безкомпромисен детектив Дик Да Силва в трилъра „Нощни ястреби” (1981) на Брус Маламуд, напористият Ник Мартинели, станал кънтри звезда в прочутата мелодрама на Боб Кларк „Фалшивият диамант” (1984) , където в партньорство с легендата Доли Партън демонстрира великолепни вокални данни , лейтенант Мерион Кобрети в екшъна „Кобра” (1986) на Джордж Пан Косматос и майсторът на канадската борба Линкълн Хоук в „На върха” (1987) на Менахем Голан.

През този период Силвестър Сталоун става любимец и на президента Рейгън, който го кани в Белия дом през 1985 г.

Вторият кризисен етап настъпва в началото на 90-те години на миналия век, когато безуспешно се опитва да се утвърди в комедията, регистрирани слаби постижения в амбициозни проекти – „Оскар” (1991) и „Спри, или мама ще стреля!” (1992) .

Независимо че е ръководен от майсторите Джон Ландис и Роджър Спотисууд , Слай допуска непростим гаф, като намира спасителен изход в света на ексшъна – в „Танго и Кеш” (1989) на Андрей Кончаловски , „Зад решетките” (1989) на Джон Флин , „Катерачът” (1993) на Рени Харлин , „Разрушителят” (1993) на Марко Брамбила, „Специалистът” (1994) на Луис Лоса , „Атентатори” (1995) на Ричард Донър , „Съдията Дред” (1995) на Дани Кенън и „Дневна светлина”( 1996) на Роб Коен, „Законът на Картър“ ( 2000 ) , на Стивън Кей, „Куршум в главата“ ( 2012 ) на Уолтър Хил, „Обратно броене“ ( 2018 ) на Брайън Милър, „Отряд самоубийци“ ( 2021 ) на Джеймс Гън…

Този му ход се оказва смайващо далновиден, хонорарите скачат до небесата – 15 милиона долара за „Роки IV ” и 20 милиона за „Състезанието”, а филмите му носят солидни печалби – като първенецът е безспорно „Катерачът”, спечелил общо 225 милиона долара!

В края на миналото десетилетие Сталоун прави нови опити за смяна на имиджа - в псевдодокументалния филм на Артър Хилър „Гори, Холивуд, гори” (1997) и особено с „Копланд” (1997) на Джеймс Манголд, в който играе ролята на ченгето Фреди Хефлин, доказателство, че е изключителен драматичен талант.

Новото хилядолетие за Сталоун тръгва добре с екшъна „Законът на Картър” (2000) на Стивън Кей, в който не се впечатлява в дрехите на непоколебимия Джак Картър, след това е автомобилният състезател Джо Танто в бледа спортна драма на Рени Харлин „Състезанието” (2001) и бодигардът Франки Делано в гангстерската комедия на Мартин Бърк „ Да охраняваш Анжело” (2001) .

Силната драма „Детоксикация” (2002) на Джим Гилеспи е последвана от двата му напъна с неговите камеоизяви в „Такси - 3” (2003) на Жерар Кравчик и „Деца шпиони - 3 ” (2003) на Робърт Родригес, като опит за завръщане в голямата игра се явява ролята му на мага на картата Дийн Стивънс в „Ловки ръце” (2004) на Деймиън Нюман .  

Силвестър Сталоун отново напомня за себе си като голяма звезда с трите си поредни успешни авторски проекти „Роки Балбоа” (2006) , „Джон Рамбо” (2008) и „Непобедимите” (2010) , в който се подвизава като Бърни Рос, спечелявайки със своите приятели Джейсън Стейтъм - Лий и Джет Ли – Ин Янг, своята мръсна малка война в Южна Америка.

Продължената му излязоха през 2012 ,2014 и 2024 г .

Голям успех постига и във образа на мафиота Дуайт Манфреди в сериала на “Парамаунт плюс” ,дело на Тейлър Шеридън ,“Кралят на Тълса” ( от 2022 г. )

 Днес Сталоун е уважавана и обичана звезда на световното кино, колекционер на картини и красиви жени (браците му със Саша Цак, Бриджит Нилсен и Дженифър Флауър с подробно разнищени от клюкарските издания), певец,художник , създател на линията на мъжки дрехи с марката „ Sly ”, продуцент на популярните реалити формати – „Претендентът“ ( 2006 - 2009 ) и „Последният най – добър майстор“ ( 2017 – 2018 ) институция, с която и досега се съобразяват при реализацията на скъпи и рискови проекти като „Непобедимите”.

Той е сред инициаторите, заедно с Брус Уилис и Арнолд Шварценегер, за създаването на веригата ресторанти „Планета Холивуд” през 1991 г., много популярна на всички, но за страдание двукратно . фалирала през 1999 и 2001 г. ) , неизтощимата си работоспособност, сериозното си отношение към професията и безпределната любов на многобройните си почитатели, с които контактува в Twitter .

Сталоун гостува у нас на 28 септември 2008 г. и се срещна с Бойко Борисов , приел го като своя скъп гост, снима в България втората , третата и четвъртата част на „Непобедимите“, както и четвъртата и пета част на „Рамбо“ и дори похвали родината ни като райско кътче ( „Това е мястото!“ ) в прочутото си видеообръщение от 11 октомври 2015 г. година…   

На 5 декември 2025 г. получи от президента Тръмп медал за свободата на тържествената церемония в център “Кенеди”...

Борислав Гърдев