Спомен за Монти

 

В памет на  един от холивудските идоли Едуард Монгомъри Клифт – красавец и рядък талант сред колегите от своето поколение.

Той се ражда в Омаха, щата Небраска на 17 октомври 1920 г., на същото място, където след по – малко от  четири  години , на 3 април 1924 г. , ще се появи на белия свят големият Марлон Брандо.

Монти е с лице на ангел и фигура на гръцки бог – изключително привлекателен и талантлив.

През 1933 година започва работа на професионална сцена.На следващата година е вече на Бродуей!

От младостта си артистът е чувствителен и раним.Престава да усеща своята душевна  хармоничност, като си внушава, че цял живот ще бъде аутсайдер.

Сексът с жени за него си остава  табу, нещо отвратително и забранено.

Клифт от малък търси мъжките ласки и  никога не е привличан от момичета и девойки.

Сега това е нормално  за родината му, но преди години е било срамна и коварна тайна.

Мъжете преследват Клифт от неговата младост, звънят му, правят му любовни обяснения, карат го да се черви и да се чувства неудобно.

Талантът през 1945 г. е вече по думите на знаменития драматург и гей Тенеси Уйлямс „многообещаващият млад актьор на Бродуей”.

Той играе в постановката на неговата пиеса „Ти се докосна до мен”(1945), а също в "Майката" (1939), "Там не трябваше да има нощ" (1940),"От тигана" (1941), „Кожата по нашите зъби” (1942) , „Нашият град”(1944), "Чайка" (1954).

Успехът е зашеметяващ, умопомрачителен, повторен през 1947 г. само от Марлон Брандо, с когото двамата не се понасят, въпреки че по справедливата оценка на Уйлямс „своята кариера Брандо до голяма степен дължи на ужасното, проточило се с години , саморазрушение на Монти.”

През 1948 г. Клифт с ослепителната си усмивка и възхитителна упоритост покорява и Холивуд.

Знаменитият педагог и постановчик Елиа Казан дава безценна помощ на търсача на слава – научава го да разкрива характерите на образите, които играе, да ги изследва основно, за  да бъде с тях едно цяло.

1948 г. е ознаменувана с големия успех на първите два филма, в които участва  – „Издирването” на Фред Зинеман ( в ролята на Ралф Стивънсън) и „Червената река” на Хауард Хокс (в образа на  Матю Гарт).

На следващата година печели овациите в прочутата екранизация по Хенри Джеймс на Уйлям Уайлър „Наследницата” (Морис Таунсенд), а през 1950 г. е водеща звезда в „Големият асансьор”(като Дани Макълоу) на Джордж Сийтън.

През 1951, 1957 и 1959 г. Клифт си партнира с Лиз Тейлър в прочутите филми „Място под слънцето” на Джордж Стивънс , „Окръг Рейнтри“ на Едуард Дмитрик  и „Внезапно, през  миналото лято” на Джоузеф Манкенич.

Много любопитни са и трите роли – на агресивния аутсайдер Джордж Истман, стремящ се към уредения живот на богатата средна класа с цената на убийство, на аболациониста Джон Шонъси, борещ се докрай за спасяване на любимата му  Сузана Дрейк - Тейлър  и на младия поет Себастиян, използван от майка  (Катрин Хепбърн) и братовчедка  (Елизабет Тейлър)  за примамка на младежи и юноши.

Себастиян – Клифт дава израз на своите страсти, наслаждавайки им  се докрай, като за този си извратен хедонизъм след това заплаща с живота си.

За Клифт „Внезапно, през миналото лято” е рискован експеримент, сравним с  „Последното танго в Париж” (1972) на Бернардо Бертолучи за Брандо.

През цялото си най – активно творческо десетилетие той старателно крие своята тайна, което жестоко го измъчва и тормози.

Марлон Брандо знае за гей - комплексите му и издевателства над него в иначе великолепния им дует в „Младите лъвове”(1958) на Едуард Дмитрик.

Клифт има щастието да се снима при Хичкок във фройдистката му драма „Аз  изповядвам”(1952) като отец Уйлям Лоугън, да съедини американската мелодрама а ла Труман Капоути с италианския неореализъм на Виторио де Сика, партнирайки на великата Дженифър Джоунс в „Гара „Термини”(1953) , в който е  неузнаваем като Джовани Дориа и да разкрие огромния си талант като войника Приуит в прочутата военна драма  „Оттук до вечността”(1953) на Фред Зинеман , покорила с въздействената си сила публиката в целия свят и като Артър Фийлдс в шпионската драма на Робърт Сьодмак "Берлинският пламък" (1954).

След неочаквана тригодишна пауза Монтгомъри  Клифт  доказва класата си в  „Самотни сърца” (1958) на Винсънт Донахю ( Адам Уайт) .

Любопитна е работата на Клифт при друг велик холивудски постановчик Джон Хюстън.

Двамата снимат три филма и наистина може да се говори за пълноценно сътрудничество между тях.

Силен е както уестърнът „Дивата река”(1960) с неговата интерпретация на Чък Глоувър, така и психологическата каубойска драма „Непригодните”(1961) по сценарий на Артър Милър, добила култов статус, тъй като се оказва последната изява на легендите Мерилин Монро и Кларк Гейбъл, в която той блести като Пърси Холанд,  а като черешката на тортата добавяме дръзката биография „Фройд : тайната страст”(1962), роля – мечта за Клифт, на която той отдава десет години от своя живот.

Добре  е да се знае, че Хюстън все пак хваща Монти Клифт с негов любовник в спалнята по време на снимките на „Непригодните”.

Знаменитият постановчик не подозира за нетрадиционната сексуална ориентация на звездата.

Той е традиционалист, ненавиждащ гейовете.И ако не е била спонтанната детска реакция на прелюбодееца Клифт да се разреве като малко дете, хванато на местопрестъплението, надали тяхното сътрудничество е щяло  да продължи така успешно.

През 1961 г. Монгомъри Клифт работи под режисурата на Стенли Креймър в антифашистката драма „Присъдата в Нюрнберг”, изигравайки филигранно жертвата на нацисткия режим Рудолф Петерсен.

На 20 януари 1963 г. гостува в популярната тв игра "Коя е моята линия?", а на 23 април 1965 г.  чете откъси от творчеството на Фокнър в тв филм на Дон Хоран "Мисисипи на Уйлям Фокнър"...

След това  ще се снима за последно в трилъра „Шпионите”(1966) на Раул Леви, където се подвизава като проф.Джеймс Бауър.

Навършвайки 40 години, Клифт се превръща в развалина, тровен допълнително от алкохол, наркотици и случайни връзки.

Личният му  лекар Уйлям Силвърбъг полага големи грижи за него, наричайки го „моят принц”, но резултатите от лечението са далеч от очакваните.

Монти бавно угасва. Може ли са да го спасят неговите сексуални партньори и киномагнатите, давайки му нови и интересни роли на чувствителни и уязвими мъже, но и едните,  и другите го игнорират.

За тях той вече не съществува.

Единствената опора за Клифт пред онези далечни години си остава Лиз Тейлър.

Тя се опитва да го върне към живота , като след преживяната  ужасна автомобилна катастрофа при снимането на „Окръг Рейнтри“ по цели дни стои до него, увещавайки го да не се отчайва и да продължава да вярва в своята съдба.

Чудото настъпва  през лятото на 1966 г., когато тя отива да снима с Франко Дзефирели   екранизацията по Шекспир „Укротяването на опърничавата”, а Клифт получава примамливо предложение – отново от Джон Хюстън – да играе гея – майор Пендъртън в драмата „Отражение в едно златно око” като неин партньор!

За снимките обаче Монтгомъри  Клифт е прекалено слаб.Ролята е поета от ненавиждания от него Марлон Брандо.

На 23 юли 1966 г. Клифт умира.Страшната вест настига Лиз Тейлър в Италия. Тя е потресена и смазана.

В деня на погребението на Монтгомъри Клифт, при снимането на една от сцените си, Тейлър заплаква.

При това – не според изискването на сценария.

Така най – близкият човек на тази изстрадала и  талантлива звезда се разделя с нея, осъзнавайки значимостта й  на големия екран.

Постигнатото е  непреходно, останало като скъп завет за следващите поколения ценители на седмото изкуство.

Борислав Гърдев