Щрихи към
портрета на Александър Сано
Роден е на 2 май 1977 г. в Асеновград.Майка му е българка, по бащина линия баба му е от френско –
италиански род, а дядото е арменец.
Той, заедно с двамата си братя,имат такъв интересен хибриден
произход.
Това ще му помогне по – късно, когато безпроблемно участва
във френски и италиански продукции.
До седмата си година живее в Асеновград, а след това в Русе.
Смята, че е имал прекрасно и вълшебно детство и че е южняк
със северно възпитание.
Учи две години политология в Софийския университет, а след
това завършва НАТФИЗ при Боньо Лунгов.
През 2014 г. се оженва за Нели Атанасова.
2.Театър – любов моя
Дебютира още като студент в Народния театър „Иван Вазов“ в
постановката „Ромео и Жулиета“ на Лили Абаджиева като дойката, обича изявите си
на сцена, но признава, че едва от 2013 г. обикаля страната с представления.
От изиграните от него роли отделя тези на доктор Едгар Волф
в „Досадникът“ на Франсис Фебер,постановка на Богдан Петканин от 2013 г. и на
Лемкин в „Агенти“ на Владимир Пенев от 2015 г.
Година по – късно прави една от знаковите си интерпретации –
на боксьора Пиер- Луиджи –Пепе в комедията „Редки тъпанари“ на Теди Москов, в
която отварянето на вратата от него от челна стойка е сред бисерните гегове на
спектакъла, който трудно се забравя…
3.Шоуменът Сано
2004 година е важна и паметна в неговата кариера.
Ражда се триото „Братя Мангасариян“, заедно с Владислав
Петров и Силвестър Силвестров.
То става много популярно, от издадения албум с десет песни
пет стигат първо място в националните музикални класации, а хитове като „Бай
Мангау“ , „Тер`о, Тер`о“ и „Ромео и Жулия“ и досега се тананикат от феновете.
Сано смята, че триото е предложило на своята вярна публика добре
премислено забавление, което само повърхностно
експлоатира хватките на лековатите шлагери за сметка на скрито иронично
и горестно осмисляне на тъжното ни битие.Добавям - със средствата на рапа и като се използва
творчески опита на Владислав Карамфилов – Влади Въргала при създаване на култовия образ на Среброто от Сано..
Групата се радва на голям успех, клиповете с най –
популярните й песни и досега се слушат в мрежата, като дори през 2016 г. тя
създава и „Бай Мангау“2…
Проектът е сполучлив, но има само четири годишен
живот.Според Сано – „просто като артисти имахме много други неща да кажем извън
„Братя Мангасариян“, а времето и животът не са безконечни“…
Опитът обаче остава.
Александър Сано продължава с музикалните си изяви и солово –
дели сцена с „Ейджън Дъб Фаундейшън“ , „Харем“ и „Алфавил“, на 31 май 2018 г.
пуска песента на Тони Рикев „Дзен“, която като видеоклип и част от иначе не
много успешния филм „Революция X“,
също доби подобаваща известност.
През 2014 г. е сред знаменитостите във втория сезон на най – скъпото риалити шоу у нас
„Къртицата“ на Николай Николов, представяйки най – доброто от своята същност.
В него декларира, че винаги постига целите си и си спомням
как, стискайки зъби, пренасяше чашите с компот, получавайки по ръцете си токов
удар и пеейки сподавено „О, соле,
мио!“---
На 29 януари 2022 г.участва в благотворителния концерт на
УНИЦЕФ „Големите малки“ , излъчен по
Нова телевизия.
Работата му като шоумен включва и воденето на формата по БНТ
„Най – хубавите години от нашия живот“ на Рая Белева през 2014 г., участието му
в „Като две капки вода“ на Магърдич Халваджиян през 2022 г., в което имитациите
му на „Лас Кетчуп“, Миро , Стефка Берова , Роби Уйлямс, Азис, Деси Слава,
предизвикаха заслужен фенски възторг, както и рекламата на букмейкъра EFBET от 2018 г. и на Велико Търново и Арбанаси от 2020 г.
4.Движение към върха или пазител на наследството
За пробива на Александър Сано в киното помагат Виктор Чучков
и Людмил Тодоров.
Той е благодарен и на двамата, тъй като с образа на Дъвката
в „ТИЛТ“ (2011) фактически започва неговата
филмова кариера, а за ролята на Кръстника в „Миграцията на паламуда“ (2012) на Людмил Тодоров, който също „е бил сериозно замесен в
„ТИЛТ“ и го кани директно без кастинг и
не греши, получава удовлетворението да работи с великия Велко Кънев в неговата
последна роля на отец Иван.
Пътят към славата е открит за Александър Сано.
Следват още четири важни негови тв ангажимента, три от които
му носят заслужен успех, но единият – може би най – съкровеният ,се проваля
гръмко, тъй като не стига до официална премиера.
За успеха помагат основно Димитър Митовски и Виктор Божинов,
създателите на култовата криминална сага „Под прикритие“.
В нея, в първите три сезона
от 2011 - 2013 г., Сано създава
със замах и подкупваща емпатия незабравимия образ на Здравко Киселов – Косъма.
Спечелил обичта на публиката Александър Сано като Рико участва с ентусиазъм и в следващия проект на
Митовски „Ускорение“, който включва 12 епизода и трябва да излезе на малкия
екран през 2018 г.
Това и до днес не е станало факт, а мълвата е, че
продуцентът и Нова тв са се скарали за необосновано изхарчени пари, което
стопира излъчването на този толкова очакван и одумван тв проект за нелегални
автомобилни състезания…
Своеобразен реванш за Сано се оказа работата му в тв драма
на Павел Веснаков „Денят на бащата“ , чието излъчване по БНТ тръгва на 18
февруари 2019 г.
Семпла и трогателно – искрена семейна история, спечелила
сърцата на зрителите, за чийто успех допринесе и Сано в ролята на Кико,
приятелят на Димо – Захари Бахаров.
Александър Сано доказа, че може да бъде и убедителен екранен
герой от плът и кръв като Георги в поредицата на Нова тв „Ягодова луна“ (2020) на Зоран Петровски, Асен Блатечки и Димитър Гочев.
Гочев му дължи реванш, тъй като Сано се включва с името и харизмата си като Мишо, за да
спасява кинодебюта му от 2018 г.“Революция Х“, оказал се постна тийн комедия,
бледо и безжизнено копие на иначе успешния сериал на Димитър Митовски „Революция
Z“ от 2012 – 2014 г.,
на който всъщност именно Гочев и Петровски са постановчиците…
„Ягодова луна“ излиза на екран в напрегнатите дни от началото
на ковид пандемията, което също допринесе за успеха й, като феновете вече втора година чакат с
нетърпение продължението на тази
пожарникарска драма.
Прегледът на участията на Сано в родни кинопродукции включва
и работата му в новелата „Опетнена любов“ (2018) на
Марта Карочи Вовч , разказваща искрено за несъстоялата се любов на двама млади
– Ерик – Сано и Карол - Анелия
Мангърова.
Фиаското около „Ускорение“ има и едно изключително
преимущество за Сано.
От работата му по злополучния сериал започна и плодотворното
му сътрудничество с Мартин Макариев, за когото смело мога да твърдя, че има основна
заслуга за възраждането на кино кариерата
му.
Четирите им последвали колаборации се оказват сред най –
успешните в родното ни кино.
Явно между тях се е получила онази рядка симбиоза на пълно
доверие , която е в основата на последвалия успех.
Само така си обяснявам убедителните изяви на актьора в
училищната драма „Привличане“(2018) - преподавателят по физически възпитание
Калин Соколов, спечелил сърцето на колежката си историчка Лора Ангелова – Яна
Маринова, в кримката „Диви и щастливи“ (2019) - инспектор Донев, преследващ стръвно
симпатичните неудачнички Мила – Луиза Григорова и Боряна – Яна Маринова , затворникът Бохеми в разтърсващата сага „В сърцето на машината“ (2021), заслужено спечелила „Златната роза“
на фестивала на българския игрален филм във Варна на 29 септември 2021 г., както и сериалът " С река на сърцето" (2022), в който се подвизава като Петър Куманов.
5.Българската следа на Сано
Близо десет са артистичните участия на Александър Сано в
чуждестранни продукции.
В това отношения привидно той е галеник на съдбата, тъй като
само Захари Бахаров от неговото поколение може да се похвали с подобни задачи.
Мисля си , че подобно сравнение само ще натъжи Сано.
И знам защо. Дори когато си предават щафетата в „Отдел
„Фалшива самоличност“ и „Южен вятър“ късметлията се оказва Бахаров.
Защото получава по – качествените ангажименти.
Александър Сано направи две
запомнящи се роли в своите чужди гастроли – първата е тази на мафиота
Младен в епизода „Ад“ от третия сезон на иначе именитата гангстерска поредица
„Гомора“ (2017) под режисурата на Клаудио
Купелини, сниман в столичния квартал „Люлин“, придобил на екрана зловещия облик
на мегаполис от западаща държава в Третия свят.
Едва в този филм от
иначе световно известния сериал Сано блести пълноценно с неподправения си талант – като мачистко излъчване
напомня Сираков от военната драма на Кшищоф Лукашевич „Кербала“ (2015), а като страховито – демонично
присъствие - Косъма от „Под прикритие“.
Иначе си спомням с носталгия началото в „Последният владетел
на Балканите“ (2005) на Стратос Цорцоглу, в
който има първата си значима роля пред камера като обаятелния и млад гръцкия
войник Омер, загинал в началото на гръцко – италианската война , започнала на
28 октомври 1940 г..
В „Кербала“ той е в сянката на Христо Шопов – капитан Гетов,
но като Сираков все пак се проявява и остава в съзнанието ни не само със своята
смелост, но и с прословутата си псувня, с която сме известни по цял свят.
С присъщия си ентусиазъм приема предложението на Ерик Рошан
да се снима в четвърти сезон на може би най – добрия френски тв шпионски сериал
„Отдел „Фалшива самоличност“(2018).
Участва в три епизода и в интервю пред мен от 30 май 2018
г.споделя , че това е „най – добрият в момента френски сериал“.
С това съм съгласен, но изявата му е скромна и епизодична –
най – вече във втори епизод от сезона, в който като Игор уверено борави с баскетболната топка и след мача си прави селфи
с останалите колеги от института“Булгаков“, участвали в срещата…
Далеч по – стойностна като драматургия е ролята му на Бойко
в сериала на Милош Аврамович „Южен вятър“ от 2020 г., но в него има малшанса да
бъде в обкръжението на такива колоси като Милош Бикович – Петър Мараш, Христо
Шопов – Димитър и Предраг Мики Манойлович – Царят, а и персонажът му
подозрително напомня Косъма от“Под прикритие“.…
Нещо подобно наблюдаваме и в третия сезон на „Забравена“ (2020) на Матю Цирулник.
В тази силна криминална драма звездата е Стана Катич – Емили
Бърн, а Сано се мярва в два от епизодите като бияча Грегор…
Вероятно и затова той толкова си харесва македонския филм
„Лазар“ (2015) на Светозар Ристовски.В
него играе Цона, тарторът на канала за нелегален трафик на африканци и араби за
Западна Европа,покровител на красивия младеж и жертва Лазар – Ведран Живолич, неуспелият
кандидат за българско гражданство, умрял, намушкан с нож от вража ръка в
прегръдките на любимата си Катерина – Наташа Петрович, досущ като македонски
Ромео,а мнението му за продукцията е
повече от ласкава – „Много добър европейски филм.Разказан от режисьор и
оператор изключително емоционално.Страхотни актьори, екип и т.н.
Повечето хора наистина не осъзнават, че Европа в най – добро
качество съществува и на Балканите“.Със сигурност това е втората му най – значима изява в коопродукция.
6.А сега накъде?
Хубаво би било да завърша портрета на актьора с призива на
знаменитата кинокритичка Полин Кейл – „Напред и нагоре!“
Но знам, че живеем в България, в Европа, в тревожно време.
Сано със сигурност ще продължи да ни радва със своите изяви,
но аз бих му пожелал среща с качествена драматургия и добри постановчици, роли
с обем, дълбочина и мащаб.
Знам, че ще се справи, както и разбирам, че професията му е
един изтощителен маратон, а в нашите условия прилича на бяг с камила в подвижни
пясъци.
Затова му желая преди всичко здраве и дълголетие, ентусиазъм
и дръзновение.
Както и късмет, разбира се.
За къде сме без него днес?
Борислав Гърдев
Няма коментари:
Публикуване на коментар