Петър Стоянов

                           

                                     Петър Стоянов

На 25 май 2022 г. Петър Стоянов става на 70 години. Той се ражда в Асеновград, където живеят родителите му, след освобождаването на баща му Стефан Стоянов, деец на Българските национални легиони, от лагерите Куциян и Николаево. Семейството се завръща в Пловдив след Априлския пленум 2 – 6 април 1956 г. В този град Стоянов завършва начално училище, а през 1970 и гимназията „Патриарх Евтимий”.

 През същата година Петър Стоянов е приет за студент по право.

Бъдещият главнокомандващ на българската армия отбива военната си служба през 1970 – 72 г.,след което през 1976 г. завършва висшето си образование в СУ „Св.Климент Охридски”.

От 1977 до 1991 г. практикува в Пловдив като адвокат по гражданско и търговско право.

Печели име като добър спец в областта на бракоразводните дела и дори издава книга по проблема през 1988 г.”Сериозно за развода”

Петър Стоянов произхожда от некомунистическо семейство и е първият български президент, който не е повлиян от марксизма , за разлика от д  – р Жельо Желев, свързвайки кариерата си само с една политическа сила – СДС.

Той влиза в Съюза на демократичните сили веднага след неговото създаване на 7 декември 1989 г. от Федерацията на клубовете за гласност и демокрация.

Стоянов е говорител и секретар на СДС – Пловдив от 6 март 1990 г.,на конференцията на СДС в Пловдив на 8 – 9 декември 1990 г.става национално известен, опълчвайки се на товашните партийни лидери Дренчев, Дертлиев и Савов с аргумента – „Не партиите правят СДС значимо, а обратно – СДС прави партиите важни”, а по време на управлението на първото некомунистическо правителство на Филип Димитров – 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 г. е заместник на Светослав Лучников, започвайки реформите в правосъдната система.

Той е определен за поста от Йордан Василев, който се свързва с него по телефона.

Според Василев като зам. – министър Петър Стоянов е живял на хотел в София, харчейки половината от заплатата си за нощувки!

Помня агонията на управлението на Филип Димитров през декември 1992 г., тъй като имам преки контакти със самия Петър Стоянов, задвижил веднага едно мое важно дело,  окуражавайки ме с бодър тон винаги, когато директно се обърнех към него по телефона.

Стоянов е първата жертва на правителството на Любен Беров, уволнен моментално след като съветникът на д – р Желев става български премиер.

През 1993 – 1994 г. е зам. – председател на НКС на СДС , отговарящ за вътрешната политика и шеф на Юридическия  съвет към Съюза.

Тогава е лансиран заедно със Стефан Софиянски като новото лице на СДС.

На парламентарните избори на 18 декември 1994 г. става депутат от Видински избирателен район и е зам. – председател на парламентарната група на СДС и зам. – председател на Комисията за младежта, спорта и туризма.

На проведените на 1 юни 1996 г. първични избори за кандидат – президент в рамките на Обединените демократични сили той печели убедително срещу действащия президент Жельо Желев, получавайки 66% от подадените гласове.

Той е кандидатът на ОДС – „Българският президент”, който поставя на челно място в програмата си членството на България в НАТО и ЕС.

Затова на  5 юни 1996 г. е приет от външния министър на Великобритания Малкълм Рифкинд.

На 3 ноември 1996 г. е избран за президент на Република България с 59, 73% от дадените за ОДС гласове.Негов заместник  става колоритния представител от БЗНС Тодор Колев – Кавалджиев, определен за такъв на 8 юли 1996 г.

Победата му е симптоматична и за последвалия триумф на ОДС на извънредните парламентарни избори на 19 април 1997 г.

Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. като първият български президент некомунист, заклет ог наместник – председателя на БПЦ митрополит Пимен.

В програмната си реч определя като  възлов цивилизационен избор евроатлантическата ориентация на страната.

Петър Стоянов поема длъжността в условията на най – остра политическа и икономическа криза , вследствие краха на политиката на правителството на Жан Виденов и бушуващата хиперинфлация.

България е на ръба на гражданската война.

Парламентът на страната е атакуван и подпален он недоволни граждани на 10 януари 1997 г. , столицата и големите градове са блокирани от разярени студенти и работници, президентството е единствената тогава работеща институция.

Задължен от конституцията Петър Стоянов връчва на Георги Първанов, тогава лидер на БСП , проучвателен мандат за съставяне на ново правителство.

С неговото конструиране е натоварен бившият вътрешен министър Николай Добрев.

Той знае, че се наема с непосилна задача и откровено заявява на 2 февруари 1997 г.на заседание на ВС на БСП  – „има ескалация, която търси сблъсък, и то сериозен, кървав, жертвен сблъсък, това е неоспорим факт.С него не ви плаша, казвам ви само истината.”

И още нещо – „Аз мисля,че истинското намерение на Петър Стоянов е да напряви едно широкопредставително конституционно правителство от експерти.Но мисля,че не му позволяват това.Просто не му позволяват.”

Вероятно това е бил пропаганден ход на пропадналия кандидат – премиер на БСП, но е факт, че когато Добрев носи предложението си за съставянето на нов кабинет в писмо до президента от 4 февруари 1997 г., Стоянов отказва да го внесе в парламента и същият ден свиква Консултативния съвет за национална сигурност.

На него под натиска на държавния глава и ОДС Добрев и Първанов се отказват от правителство на БСП.

Така се решава политическата криза в България и се избягва гражданската война.

Страната  се управлява от служебен кабинет, до провеждането на парламентарни избори след два месеца.

Стоянов е героят на деня.От прозореца на президентството той обявява пред стеклото се многохилядно множество, че ще се състави служебно правителство – то става факт на 12 февруари, начело със Стефан Софиянски и че” фабриката за илюзии трябва да се затвори”.

Тълпата крещи френетично „Ура!”, „Победа!” и „България, България!”

Чел съм разсекретената версия от консултациите на 4 февруари

От нея става ясно, че ОДС и БСП се разбират да не си преследват отговорните функционери на реципрочна основа.

Никой от министрите на Виденов не бе осъден, вкл. и за бушуващата зърнена и финансова криза, но и никой от кабинета на Иван Костов не бе разследван по време на управлението на тройната коалиция.

Стоянов изживява своя звезден час – рейтингът на одобрението му стига небесата.

Президентът прави необходимото за овладяването на хиперинфлацията и преодоляването на продволствената криза.

На 28 февруари при първото си държавно посещение в Полша договаря с полския си колега Квашневски незабавен внос на 100 000 тона зърно.

На 12 март в хазната влизат 30 млн. долара от Световната банка, а след четири дни представителката на МВФ у нас Ан Макгърк съобщава , че фондът ще ни отпусне 659 млн.долара!

Веднага започват преговори с Международния валутен фонд и е прието предложението на висшия му функционер Майкъл Деплер за въвеждане на паричен борд, който става факт на 1 юли 1997 г. с баща Стив Ханке, след правителственото решение от 14 февруари с.г.

Разбирайки че България не може да е в ЕС преди да е станала член на НАТО Стоянов изисква от служебния кабинет решение за членство в Пакта и на срещата на най – високо равнище на НАТО в Мадрид на 9 юли 1997 г.официално представя молбата за включване  на България в отбранителния  съюз.

Два дни по – късно правителството на ОДС потвърждава, че скорошното присъединяване към НАТО е непосредствен национален интерес и стратегически приоритет на България.

Заради амбициозните си и решителни действия през първата година от управлението си Стоянов получава изумителна обществена подкрепа – през юни  1997 г. одобрението към политиката на държавния ни глава достига 89% , нещо немислимо за който и да е негов пиемник след това!

Дори в края на своя мандат Петър Стоянов се радва на 55 % подкрепа за своите действия…

Две години по – късно президентът  подкрепя акцията на НАТО и ЕС срещу Югославия по повод предприетото от режима на Милошевич етническо прочистване в Косово.

Безусловната му защита на започнатите въздушни удари на 24 март 1999 г.е одобрена от голяма част от българската общественост в същото време, когато БСП на Първанов провежда митинги в защита на Слободан  Милошевич.

С динамичните и категорични действия на държавния ни глава България постепенно изгражда образ на лоялен партньор на евроатлантическата общност и това в най – голяма степен се оказва решаващо за приемането ни в Алианса на 29 март 2004 г.

От 20 до 23 септември 1998 г. нашият президент е поканен от американския си колега Бил Клинтън да говори пред академичната общност на Нюйоркския университет за новите глобални предизвикателства.

В своята реч, отразена широко по света, той отново защитава тезата си за новия цивилизационен избор на страната ни.

На следващата 1999 г . от 21 до 23 ноември у нас пристига на официално посещение за пръв път американски президент – Бил Клинтън.

На 22 ноември 1999 г. Стоянов и Клинтън говорят пред петдесетхиляден митинг на площада пред храма „Св.Александър Невски”, на който щатският президент приятно изненадва аудиторията, обръщайки се към нея с паисиевия повик – „О, неразумний и юроде? Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш на своя език и не думаш?”

Това е връхната точка в ползотворната кариера на Петър Стоянов.

Следващите две години мога да ги оприлича на бавен залез.

Подетата от него инициатива „Концерт под звездите”, стартирала на 1 януари 1999 г. продължава и до днес, независимо от мърморенията за нахален популизъм.

Много нелеп и безсмислен се оказа проектът „Рожен”, за който бяха потрошени милиони, независимо че на 15 август 2000 г. в Родопите се бяха събрали повече от 300 000 души!

А що се отнася до безсмисления му призив към премиера „Иване, кажи си, те ще те разберат!”, произнесена на 15 май 2000 г. в опит да се разбули тайната за незаконно забогателите сини талибани покрай приватизацията, просто не ми се говори.

Така идва и големият гаф на 8 ноември 2001 г.

В тв дебат за предстоящите президентски избори Стоянов непремерено обвинява ген.Богомил Бонев, че е покровител на силова групировка , търгуваща с оръжие, хазарт и развлечения, ползвайки чадъра на спецслужбите, прочитайки пред слисания Иво Инджев класифицирана информация, което се оказва изключителен гаф, донесъл победата на  липсващия Георги Първанов на изборите на 18 ноември 2001 г.

Тогава Стоянов играе като независим кандидат, издигнат от Инициативен комитет, начело с Любен Дилов – син, но е истина, че е изоставен и от СДС, и от Симеон Сакскобургготски, който не иска да гласува в село Баня, където му е адресната регистрация, за да спести на държавата изразходвания бензин, но се появява в бюрото в 18,55 часа!

Тъжният финал на управлението му съвпада с инцидента в дискотека „Индиго” на 21 декември 2001 г., отнел живота на седем деца , двадесет и четири премазани и донесъл тримесечна условна присъда на тогавашния председател на ДАМС Цвятко Барчовски за неправомерно отдаване под наем  на игрище „Юнак”,  с воплите на вицето Кавалджиев, че президентът не му е съдействал да получи жилище в София, та се наложило кметът Софиянски да го спасява, пренебрегвайки го за изборите с Нели Куцкова и с произвеждане в чин ген. – майор на главния секретар на МВР Бойко Борисов…

Докато е президент Петър Стоянов е отличен с наградата  „Лидер на нова Европа” за 1997 г. за изключителни постижения при изграждане образа на нова България.

През 1998 г. получава приза на Американската асоциация на юристите и наградата „Смелост и съпричастност” на Международната лига срещу поругаването.

През 1999 г. в Москва приема наградата на Асоциацията на  руските юристи, а през 2000 г. годишното отличие  от Международния икономически форум „Кран Монтана”за приноса му в развитието на демокрацията и свободната пазарна икономика.

През същата година е избран за член на Политическия консултативен съвет на Световната организация за интелектуална собственост и на Консултативния съвет на Проекта за световни лидери.

След като напуска президентството на 22 януари 2002 г.Петър Стоянов основава фондацията „Център за политически диалог Петър Стоянов” и  изнася лекции в редица университети на САЩ – в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон.

През 2003 г. е избран за член на Европейския изпълнителен комитет на Трилатералната комисия, чийто създател е Дейвид Рокфелер, както и на борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от Бил Клинтън.

От януари 2004 г. Петър Стоянов е член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите и е съпредседател на Световния съвет за справедливост във Вашингтон.

Петър Стоянов се завръща в родната политика през 2005 г. –  с краткотрайното възстановяване на вестник ”Демокрация днес” от 24 декември 2005 г., а след това и като председател на СДС  и на парламентарната група на ОДС в 40 ОНС от 1 октомври 2005 до 22 май 2007 г.

Доживява да бъде обвинен, че е бил агент на ДС с псевдонима „Виктор” на 9 октомври 2005 г., а след неубедителното представяне на партията на изборите за Европарламент на 20 май 2007 г.   ( Петър Стоянов е водач на листата ,но не става евродепутат! ) се оттегля от активна вътрешнополитическа дейност като се отказва от мандата си на народен представител.

Частичен реванш за него е избирането му на 20 май 2011 г.за президент на Центъра за глобален диалог и сътрудничество във Виена, чиято основна цел е прилагане на най – добрите практики на Европейския съюз за сътрудничеството на бизнеса и политиката в страните от западните Балкани.

Всеизвестен  факт е, че Петър Стоянов е женен за Антонина Стоянова, от която има син и дъщеря .

Сигурен съм, че дори навлизайки в такава почетна и респектираща възраст, той ще продължи да работи за своята страна и народ вече в сферата на висшата европейска и глобална политика.

Не случайно новоизбраният на 30 октомври 2011 г година президент Росен Плевнелиев потърси среща с него на знаковата дата 10 ноември 2011 г., а на 8 май 2012 г. се закани, че за пръв път от 22 години няма да гласува за СДС, ако Синята коалиция се запази, тъй като в този си формат защитава интересите на Иван Костов.

Предупреждението му се оказа пророческо, тъй като на 15 май коалицията се разпадна.

А Петър Стоянов и днес е безпристрастен анализатор на процесите в страната и по света и морален стожер и пример за политик  - общественик..

Борислав Гърдев

 

Начало на формуляра

 

Край на формуляра