Носталгично за „Лятото на Авия“

 

Пазя незабравим спомен от този филм.

За мен бе едно от събитията на третата световна  кинопанорама през 1989 г.

„Лятото на Авия“ го гледах във Варна във фестивалния дворец.И само, който е бил залата, може да потвърди какво е усещането да видиш за първи път израелски филм в България, чиято премиера е била на 15 юли 1988 г.

Да следиш кинотворба от страна, с която нямахме дипломатически отношения…

35 години от тогава.

Заслугата за селекцията и присъствието на това класическо заглавие на Ели Коен е безспорно на Людмил Стайков, тогавашният генерален директор на ТСО„Българска кинематография“,вдъхновителят на кинопанорамата.

Тръгнах за прожекцията с любопитство и смесени чувства…

Какво да очаквам от израелски филм? Та аз не знаех нищо за тамошното кино – тогава в България по – известна като кинодържава бе Сенегал с нейния гений Сембен Осман…

А творбата на Ели Коен се оказа една от най – приятните изненади на феста.

Стегнат, емоционален, човешки филм, направен професионално безупречно и вдъхновено.

Главната героиня Авия – Кайпу Коен се оказа прелестно момиче, израсло в сиропиталище, без баща, загинал във войната.

Вече поотраснала, преживява нова травма – майка й Хеня, участничка в съпротивата, оцеляла в Холокоста, е настанена в психиатрична клиника, а дъщеря й отново попада в интернат.

Хеня взема Авия за лятна ваканция при семейство Ханс, техен съсед и девойката си въобразява, че Макс Ханс  - Ели Коен е нейният баща, който, разбира се, не е загинал във Втората световна война.

След това грубата реалност нанася своите корективи – семейство Ханс си тръгва, а в главата на Хеня Александрович – Гия Алмагор отново започват да тракат влаковете на смъртта…

Сюжетът, дело на Ели Коен, Гия Алмагор и Хаим Бузагло , илюстрира живота в една крехка, чуплива и болезнена епоха, непосредствено след Втората световна война и малко след създаването на държавата Израел.

Коен има и най – голяма заслуга да представи деликатно, фино и убедително тогавашният живот, изграден върху трайната болка на хората,преживели ужаса на върховното стълкновение, но намерили упование в света на фантазията и сила да продължат да живеят.

Не трябва да се забравя, че историята е автентична, че всъщност това са преживелиците на звездата на филма Гилма Алмагор  („Ел Дорадо“, 1966, „Мюнхен“, 2005), които първо са превърнати в пиеса, станала национална класика и включена в училищната програма, преиздадена 30 пъти и преведена на много езици, преди Ели Коен да я превърне във вдъхновена и незабравима кинодрама.

Не случайно на Берлинския кинофестивал през 1989 г. Кайпу Коен и Гиа Алмагор печелят наградата „Сребърна мечка“ за най – добра главна женска роля, а във Валядолид през същата година Ели Коен получава наградата за най – добър филм  „Златен шип“.

Според мен наградите са съвсем заслужени и не случайно след прожекцията във Варна публиката го изпрати с искрени аплодисменти, тогава, малко след 10 ноември 1989 г.

Бяхме впечатлени от семплата, но майсторски поднесена и завладяващо човешка драма, от уверената режисура на Ели Коен, бъдещият постановчик на „Исус“ от 1976 г, от нежната и прочувствена музика на Шем -  Том  Леви, който ще сътрудничи на Коен и при работата върху „Рутенберг“ , 2003,  и от прекрасната игра на триото Кайпу Коен ( Тя ще се снима при   Коен и в драмата му „Под дървото“, 1994), Гия Алмагор и Ели Коен.

Излязох от салона вдъхновен и в приповдигнато настроение, доволен, че съм гледал класика от непозната ми  дотогава кинематография.

За пореден път се убедих, че светът наистина е малък.

Борислав Гърдев

„Лятото на Авия“, 1988, 95 мин., сц. Гия Алмагор, Хаим Бузагло и Ели Коен, реж.Ели Коен.

Филмът може да се гледа на livecinema.net