Ицко Финци на 90

 

Един от най – популярните наши актьори, с вкус към ексцентрично – гротесковите изяви, празнува достолепен юбилей.

Роденият на 25 април 1933 г. в София Ицхак Финци завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, сега НАТФИЗ през 1955 г., по съвет на колегата си Коста Цонев казва на портиера, че е син на  големия режисьор  Стефан Сърчаджиев ,явявайки се през комисията на Филип Филипов и Боян Дановски,  е състудент на великите Емилия Радева,  Татяна Лолова, Григор Вачков, Никола Анастасов….

Работи последователно в драматичните театри в Димитровград – 1955 – 1957, Бургас – 1957 – 1960,в Сатиричния театър в София – 1960 – 1966,театър „София“ – 1966 – 1988, Младежки театър – 1988 – 1990 и Малък градски театър „Зад канала“ - от 1990 г.

Помнят се изявите му във възлови постановки като „Дървеница“, 1960,на Боян Дановски, „Краят на началото“, 1965,на Методи Андонов,“Молиер“ ,1973,на Васил Луканов, „Вуйчо Ваньо“, 1987,на Иван Добчев, „Оливър“, 1988 на Андрей Аврамов,„Дон Кихот“, 1999,на Димитър Гочев „Професията на госпожа Уорън“, 2003,на Леон Даниел ,„Опечалена фамилия“, 2005, на Бина Харалампиева…

Стабилно, макар и рядко той присъства и в постановки на тв театър – „Амброзио убива времето“, 1966 на Любен Морчев, „Светът е малък“, 1968 на Вили Цанков, „Съдията и жълтата роза“, 1984, на Маргарита Младенова…

Вероятно и затова предизвика такъв фурор като диригент и цигулар в партньорство на Николай Бинев , Рашко Младенов и Тодор Колев в Първоаприлския симфоничен концерт, излъчен по телевизията от зала „България“ през 1980 г. и мигновено превърнал се в хит и класика в жанра.По – късно си партнира успешно и с незабравимия Васил Пармаков…

Член е на САБ и на СБФД от 1973 г., а със съпругата си Лиза Боева, която е режисьор, през 2006 г. създават творческо обединение „Филизи 33“, чийто продукт са художествено – документалните филми – „Космос“, 2013, „Лятото на Мона Лиза“, 2013 , „Аз бях Джак Керуак“, 2014, „Уйлям Шекспир :  Най – известният човек, който никога не е съществувал“, 2018…

В киното има късмета да дебютира сравнително млад, на 26 години , като гръцки евреин, в шедьовъра на Конрад Волф „Звезди“, 1959.

Трябват му обаче години на чакане и шлифоване на яркия му и неординерен талант, за да разкрие пълния си креативен потенциал.

Но това става чак , когато попада на подходящите, „негови“ режисьори – Георги Стоянов, Милен Николов, Едуард Захариев, Джеки Стоев, Рангел Вълчанов, Стефан Димитров, Иван Павлов, Петър Попзлатев…

Ексцентричният му блясък е разкрит от Георги Стоянов.С него Финци прави последователно „Птици и хрътки“, 1969, изобретателят на машините за изпитания, „Трета след слънцето“, 1971,командирът Недев,“Къщи без огради“, 1974, архитектът,“Щурец в ухото“, 1976, плахият Гошо,“Константин Философ“, 1983, Димитрий…

Истинска осмоза и пълно разкриване на неговите артистични способности  демонстрира под режисурата на Едуард Захариев – в незабравимата сатира  „Преброяване на дивите зайци“, 1973, статистикът Асенов, олицетворение на ненужната, но много активна и уродлива родна бюрокрация,“Вилна зона“, 1975,Йонко, „Елегия“, 1982,Иван Шияков  , „Резерват“, 1991, Васил и „Закъсняло пълнолуние“, 1996, старецът Георги Доков.

С Рангел Вълчанов работи в „Бягство в Ропотамо“, 1973, доктор Пенков, „Немирната птица любов“, 1990, режисьорът и „Фатална нежност“, 1993, на Стефан Димитров помага в „Баща ми бояджията“, 1973, агентът и  „Чуй петела“, 1978, военният старец.

Много добри резултати демонстрира и под режисурата на Милен Николов – при това в познатия му регистър в „Краят на песента“, 1970, Дели Мехмед, „Гола съвест“, 1971,поручикът и „Сиромашко лято“, 1973, Цветарски.

Когато предполагахме, че кариерата му поема към своя залез, откри нов съмишленик и майстор на ексцентричната комедия – Джеки Стоев,при когото изгради ярки образи в“Нашият Шошканини“, 1981,Дончо Шошков, „Патилата на Спас и Нели“, 1987, коминочистачът и „Летете с Росинант“, 2007,Маестрото. Стоев направи за приятеля си през 1983 г. и документалния филм „Ицко“.

Иван Павлов  определено може да се смята, за постановчик, допринесъл за освежаването и доразвиването на кариерата на Ицко Финци, тъй като го кани в престижни и новаторски по форма филми, в които актьорът е  фин, безупречен, пълен с емоции и вдъхновение, отворен към импровизацията и майстор на  ненатрапчивото емоционално въздействие – „Всичко от нула“, 1996, възрастният актьор и „Съдбата като плъх“, 2001, поетът…

Петър Попзлатев също има не малка заслуга за доуплътняване имиджа на актьора , давайки му важни и значими роли в „Аз, графинята“, 1989, доктор Геренски , „И слезе Господ да ни види“, 2001, писателят – франкофон, “Времето е наше“, 2018…

Една от последните му изяви, която наистина ме разтърси бе в критикуваната и подценявана, но иначе много балансирано направена драма на Валентин Гошев „Моторът“ от 2018 г., в който Финци лансира вдъхновено  образа на възрастния Славчо…

Ицхак Финци снима усърдно и успешно и в чужди продукции – унгарски – „Чонтвари“, 1980, на Золтан Хусарик,американски – „Бунтът“, 2001,на Джон Авнет,немски – „Бащини игри“, 2009, на Михаел Главогер,италиански - “Чифликът на чучулигите“, 2007,на братя Тавиани,френски - “Заекът на Ватанен“, 2007, на Марк Ривиер, приема и предизвикателството да участва безмълвно като уличен художник  в анимационната класика на Тодор Динов „Парижкият дъжд“ през 1980 г.

Контактувал съм с големия актьор веднъж, през далечната 1983 г., когато се престраших да го заговоря на входа на Сатиричния театър в компанията му на Юрий Яковлев, следил съм изявите му през годините – когато съм имал възможност по – интензивно, но напоследък по – рядко, научих, че е станал баща на 83 години, че е написал интересната и нестандартна книга „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист,Пак тогава в Сао Паоло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива“, 2009,че е баща на известния театрален и филмов актьор Самуел Финци,че е заслужил артист от 1979 г. и носител на орден „Стара планина“, първа степен от 2004 г. и мога с увереност да заявя, че Ицхак Финци е ярък и неповторим талант, гордост за нашето театрално и филмово изкуство и ми е приятно да го поздравя с неговия празник,желаейки му не само здраве и късмет, но и нови артистични дръзновения.

Защото те могат със сигурност  да се очакват тъкмо от фигура като него и защото, както казва една негова почитателка – „Няма слаба роля! Изключително земен и плътен актьор!“

Борислав Гърдев