петък, 1 февруари 2019 г.

Среща с писателя Том Ханкс


  Среща с писателя Том Ханкс                      


За него съм писал неколкократно.
Правих му и портрет, в който се постарах да обхвана най – важните му достижения като актьор, продуцент , сценарист и режисьор.
Защото Том Ханкс е универсален талант.
Той завинаги ще остане в съзнанието на публиката като глуповато – чаровния Форест Гъмп  и несъкрушимия Чък Ноланд  - Корабокрушенецът от легендарните саги на Робърт Земекис от 1994  и 2000 г., но е добре да се знае, че е създал и прилични филми като режисьор – „Музиката, която правиш“ (1996) и продуцент –„От Земята до Луната“ (1998), „Братя по оръжие“ (2001), „Полярен експрес“(2004), „Пасифик“ (2010),че е сценарист и постановчик на пренебрегваната  комедия „Лари Краун“ (2011)
Посочвам тези известни факти, за да подчертая, че работата му като писател не бива да ни изненадва.
В Холивуд романи са писали и други светила като Кърк Дъглас и Елия Казан.
Така че Ханкс не е някакво уникално изключение.
Просто желанието му за изява и контакт с публиката придобива друга форма.
Не бива да се пренебрегва натрупаният от него  40 годишен опит в киното.
Той се чувства при четенето на всеки негов разказ и новела от „Рядък модел“ (2017).
И това е логично.
Но само по този начин може да се обясни умението му да гради интрига от на пръв поглед банални житейски обстоятелства, да пласира интересни и любопитни персонажи, да борави с ударен , ефикасен и кратък диалог, да избягва до минимум ненужните ремарки, да бяга от отегчителните портретни характеристики и да остави в движение образите му да очертаят своя неповторим характер и скрит потенциал.
Да разчита на очарователния хумор,непосредственото разкриване на простите неща в живота, топлотата, с която винаги обагря своите толкова познати, но и така ефектно поднесени истории, но и на острата си наблюдателност, благодарение на която всеки детайл от фактурата и средата, си е на мястото и има своята важна функционална значимост.
И , разбира се, като акцент, афинитетът му към пишещите машини, които присъстват във всяка една от 17 – те разказани от него истории.
За да научим впоследствие, че е техен страстен колекционер, че притежава над 150 екземпляра, включително и от Чехословакия! И че им се възхищава с рядка ретро любов, в която има мания и емпатия.
В няколко интервюта Том Ханкс бегло споменава как е писал книгата.
На части.
Докато е чакал поредния полет на самолета или в хотелските стаи в различните световни локации, където го отвеждат неговите професионални ангажименти.
Сякаш е писал скици или наброски.
Не му се връзвайте на приказките.
Всеки текст е внимателно обмислен и работен, с много редакции и шлифоване.
Писан със страст и  любов, но и с очакваната отговорност пред читателската присъда.
Ханкс излиза  в ново амплоа, но това съвсем не означава, че е подходил към задачата си несериозно.
Той уважава и цени своите фенове.
И затова както в киното, така и пред белия лист /екрана на монитора държи да се представи в най – добрата си светлина.
Иначе не би бил Том Ханкс.И не би получил тази толкова кратка, но така скъпоценна похвала от „Ню Йорк таймс“ – „Първокачествена проза.Каквато можеше да се очаква.“
И ако и да е филмова звезда в сборника „Рядък модел“ почти няма нищо пикантно и съществено от лъскавия сват на Холивуд, ако изключим „Турне в града на светлината“, където обаче се разкрива целия цирк по представянето на скъпо струваща касова продукция в Европа.
Той отдава дължимото  на тружениците  на шоубизнеса с прекрасния етюд „Кой кой е?“, пресъздава осъществяването на крупна сделка в сферата на недвижимите имоти като сценарий за тв сериал – „Отседнете при нас“, държи да развие любопитна и важна за него случка в поредица, като своеобразна трилогия – „Три изтощителни седмици“, „Алън Бийн плюс четири“ и „Стив Уонг е съвършен“, да имитира с много ирония крещящите малки уводни статии в провинциалната преса – „Нашият град днес с Ханк Фисет – антика в нюзрума“, да помечтае за един по – добър свят, който е можел да стане такъв още по време на световното изложение в Ню Йорк през 1939 г. – „Миналото е важно за нас“.
Рядко пише за мегаполиса, въпреки че отлично познава Града на Голямата ябълка , който блести с неподправен блясък, но и в цялата си автентичност в „Миналото е важно за нас“  и „Иди при Костас“, наблягайки основно на живота и преживелиците на средния провинциален американец.
Тук се чувства в стихията си и не случайно развива цяла трилогия с постоянно действащи симпатяги като  Ана , Стив Уонг и МДаш, в която като чели най – добра е първата част – „Три изтощителни седмици“, а най – забавна втората – „Алън Бийн плюс четири“, разказваща за вълнуващ частен полет на тримата ентусиасти до Луната…
Любителите на фактологията, съответствията и търсенето на податки и стимул за написването на отделните творби имат поле за изява.
Ханкс не крие откъде получава своето вдъхновение – за „Бъдни вечер 1953“ това безспорно е сериалът „Братя по оръжие“(2001), „От Земята до Луната“  (1998) го вдъхновява за ведрия приключенско – комичен опус  „Алън Бийн плюс четири“, „Кой кой е?“ пък е вариация на прастарата сага „Роди се звезда“, чиято последна версия гледахме през лятото на 2018 г.
А що се отнася до „Иди при Костас“ това е вече умело пресъздадената лична история на неговия тъст Хасан Ибрахимов, присъстващ в повествованието с леко промененото си собствено име Асан.
Тук му е мястото да отбележим, че Хасан (1920 – 2010) е друг уникален образ и пример за подражание от семейната вселена на Ханкс, който го е вдъхновил за написване на може би най – важния и топъл опус в сборника.
От всеки ред в тази проникновена поема в проза личи респекта, уважението, голямата любов към българския помак, съумял да избяга от комунистическото робство в България и да се устрои в Страната на неограничените възможности.
С упоритост, постоянство, трудолюбие, късмет и помощ от гръцката диаспора.
Което не е прикрито и е споменато съвсем коректно в „Иди при Костас“.
Знаем, че Хасан е бащата на Маргарита Ибрахимова – Рита Уилсън, втората съпруга на Ханкс, поради което той е известен в съсловието и като „българският зет“.
Нали помним култовата му реплика „Мамка му!“, изречена пред телевизора в кафенето на нюйоркското летище „Кенеди“ в прословутия „Терминалът“ (2004) на Спилбърг?
Сега Ханкс за втори път прави безплатна реклама на родината на своята съпруга, написвайки прекрасна новела, която би красяла всяка антология на съвременната българска проза.
Осъзнаваме ли  какво е сторил за нас големия актьор, режисьор и писател?
Колко влиятелни фигури в Меката на шоубизнеса имат някакво отношение към  родината ни ?
Тед Кочеф, защото е роден в Пловдив – къде е неговият обещан филм за спасяването на българските евреи?, Силвестър Сталоун, тъй като снима тук и участва в доброжелателна реклама за България, Том Ханкс, защото е български зет …
Сещате ли се за някой друг?
Между посочените само Ханкс е двукратен носител на „Оскар“.
А сега се утвърждава естествено и непринудено и като майстор на новелата.
Защото, ако изключим четирите истории, имитиращи уводни страници в провинциалната преса – четвъртата от които  - „Нашият град днес с Ханк Фисет – искрено ваша, Еванджелина Есперанса“ е също много забавна, всички останали  тринадесет са си новели – добре конструирани,експонирани, майсторски написани.
Със своята пословична скромност Ханкс смята, че сборникът му се „дължи на Нора“, небезизвестната режисьорка и сценаристка Нора Ефрон, с която работи в „Безсъници в Сиатъл“(1993) и „Имате поща“ (1998).
Истината е, че  може и да е много добър неин ученик, но за написването на „Рядък модел“ има основна заслуга самият той и че  се представя убедително и автентично като много добър писател.
Дали ще продължи да пише и издава книги и до колко те ще носят качествения щемпъл на „Рядък модел“ е друга тема за размисъл.
Сега, докато четем първия му сборник с разкази и новели, нека се насладим на чудото – раждането на поредния голям прозаик на Америка.
Който, по волята  на съдбата, се оказва нашият стар, добър познайник Том Ханкс.
Борислав Гърдев
„Рядък модел.Няколко разказа“, Том Ханкс, ИК „Колибри“, С., 2018, превод Надя Баева, отг.ред.Жечка Георгиева