Костов
Роден е на 23 декември 1949 г. в София.Завършва VII през 1974 г. и математика в СУ през 1979г. Проф.д– р в катедра”Теория на пазарното стопанство” на Стопанския факултет към Техническия университет.
Мистър икономикс за 1993 г. Автор на книги.
Лидер на СДС от 1994 до 2001 г., когато промени статута на организацията от коалицията в партията – 1998 г. и на ДСБ от 2004 до 2013 г.
Народен представител от 10 юни 1990 г. до 12 май 2013 г., председател на „Синята коалиция“ до 13 май 2013 г.
Финансов министър в управлението на Димитър Попов и Филип Димитров – 20 декември 1990 г. – 30 декември 1992 г., премиер 21 май 1997 г. – 24 юли 2001 г.
За него Жельо Желев казва, че най – добре си е изиграл картите по времето на прехода.
Това е ценно признание за бившия лидер на СДС, недолюбван от Костов и наречен от него „политическа пачавра”.
За Доган Костов е проклятието на прехода ни, както за Иван Костов Ахмед Доган е проклятието на България.
А за мен те са като скачени съдове, не могат един без друг.
Без тях политиката ни би била съвсем скучна, вяла, еднообразна.
Костов и Доган са политическите ветерани на България.
Двамата се съревновават от 1990 г. От изборите за 7 ВНС на 10 юни.
Костов се оттегли на 13 май 2013 г., Доган все още насочва ДПС „зад кадър“.
Иван Костов продължава от полемични статии в сп.”Отечество” – „Анатомия на илюзиите” от 11 юли 1989 г. и „Работническо дело” – „Никаква отсрочка”, 30 ноември 1989 г., Желев използваше вестник „Култура”.
Въпрос на манталитет и предпочитание - друго си е да те печатат в официозите.
Затова по – късно той ще използва пълноценно трибуната на „Демокрация” и на своето списание „Разум”.
На кръглата маса - 3 януари – 14 май 1990 г. е платен консултант на КНСБ, но все пак участва в заседанието й.
Предлагате си услугите и по СДС, но срещу заплащане.Не се приемат.
Оттогава явно проявява прословутия си прагматизъм.
А на изборите за 7 ВНС на 10 юни 1990 г. все пак става син депутат от Пловдив като пети в пропорционалната листа.Без да членува във всяка от организаторите в СДС.
Когато влиза в кабинета на Димитър Попов Соломон Паси се изцепва, че е предложен и подкрепен от неговата Зелена партия. Спомняте ли си това сега бившият ни външен министър ?
Прави добро впечатление на финансиста още като шеф на Икономическата комисия във ВНС и като министър, особено след като овладява инфлацията, постига икономическа стабилност и стартира процеса на приватизация у нас.
Но не извършвам парична реформа.Защо ли?
Осигурява си мандат за 36 ОНС като не подписва приема на 12 юли 1991 г. конституция, а по – късно обвинява често опонентите си в нарушение на основния закон на страната...
При Филип Димитров е вече силната фигура в правителството, гуруто на премиера, до него се допитват всички.
А този прави два сериозни гафа – с аферата „Сапио” от 24 март 1992 г. и с изчезналите пари от нефтения заем на Марк Рич, 4 месеца по – късно.
Иска се да национализира и имуществото на тоталитарните партии и в частността на БКП, а карикатуристите във вестник „Дума” го изобразява като стенобитното оръдие на управляващите под лозунга :”Давай Ваньо, давай Костов!”Намерете си имитатори в родното шоу - програми в лицето на Тончо Токмакчиев.
През 1992 г. му е тежко.
Конфликти с миньорите от „Подкрепа” ,както и с транспортните служители в столицата.Помните още воплите му, че „това беше най – унижаваното правителство на България”...А 6 години по – късно ще употреби още една култова реплика – „Всички сме братовчеди!” – спрямо шуробаджанащината в СДС...
Излиза чист след издънките си.
На 28 октомври 1992 г. убеждава Филип Димитров да иска вот на доверие за своя кабинет.
През 1993 – 1994 г. е на сянка.
СДС се самоизяжда, но него никой не го пипа.
Спомням си 18 август 1994 г. Стефан Савов – председател, а Костов зам . председател на парламентарната група на СДС. Времето за голямото разцепление преди изборите за 37 ОНС.
Пристигат за консултации при президента Желев ПООТДЕЛНО, като Костов дори притичва на излизане, за да влезе в лимузината си и да не се засече със Савов.
Какваливост, какъв инстинкт за оцеляване!
По – късно като лидер на СДС великодушно ще прибере „Народния съюз” на Савов и Мозер под крилото си, а при погребението на Савов на 10 януари 2000 г. ще се чувства и ще пророни, че го е чувствал като баща си.
Никога демагогията му не е била по - убедителна и ефективна.
Ще стане лидер на СДС на 30 април 1995 г., без да е член на никоя партия от Съюза. Гарантират ще му Стефан Софиянски и Едвин Сугарев, които впоследствие ще съжаляват за жестока си.
Костов разполага с пълната информация за установяването на страната още на 5 октомври 1996 г.
Идва драмата от 1997 г.
10 януари!
Щурмът на парламента!
Къде е Костов, лидерът на СДС?
Изненадан, той се е покрил в кабинета на Юнал Лютви – зам. – шефът на 37 ОНС.
А след това Доган ще бабува на коалицията ОДС и ще принуди Иван Костов да оглави протестите на хората, внушавайки му , че иначе няма да види премиерския стол.
Костов облича тужурката, слага превръзката на челото си и тръгва по барикадите.
Докато доживее връщането на мандата от Добрев и Първанов на 4 февруари 1997 г. и разберете, че новизбраният син на президента Петър Стоянов ще посочи Стефан Софиянски за служебен премиер.
Замирисва силно на власт.
На 21 май 1997 г. вече е министър - председател.С абсолютно множество в парламента, с комфортната подкрепа на ДПС и Евролевицата.
Цялата власт е в ръцете му – законодателна, изпълнителна, съдебна, партийна – след преобразуването на коалицията СДС в ПАРТИЯ на 15 февруари 1997 г.
Дори президентът е негов послушник .
Закономерно е по български да се самозабрави.
Да се провали на изпита по реална демокрация.
Коалицията ОДС е само бутафория.
От съюзниците са елиминирани елегантно хората на Александър Томов, а Доган е свит в ъгъла.
Но ДПС не е забранено, както и не тръгват никакви съдебни дела срещу виновниците за националната нито катастрофа от 1996 – 1997 г.
Съществена е безна приватизация – собственост за 40 млрд. е раздадена за 900 млн. лева, от които бяха платени едва половината в кеш, а никой не открива парите от външнотърговските дружества за 1,6 млрд.долара
На 4 септември 2000 г. Георги Първанов – тогавашният лидер на БСП, дори ще се изрепчи и ще нарече Костов „идеологът и двигателят на корупцията и клиентизма в България”.
защо ? И по каква причина заканата на Костов от 16 септември с.г, че ще го съди, си остана само за лично потребление?
А предколедният ремонт на кабинета от 21 декември 1999 г., когато сменя половината му състав, минава тихо, кратко и без никакви обяснения.
( Костов не отрича и слуша, че е искал от главния прокурор Филчев да разследва промишления му министър Александър Божков... )
Може би ще спечелите спорната приватизация, чиито емблеми и досега си остават БГА „Балкан”, „Кремиковци” и „Нефтохим”.Или ще спечелите опит за рекет над „Мобилтел” и Владимир Грашнов? За неуспешното купуване на „Труд” през 1999 г.?
Вероятно спечели задължителните отчисления, които бизнесмените в страната – справка Майкъл Чорни, отпусна му 189 000 долара за фондация „Демокрация” на 7 юни 2001 г. – бяха длъжни да направят, без да забравят и фондацията на жената му Елена, носеща гръмкото име „Бъдеще за България”?
Може би спечели Григорий Лучански, или спечели
кръга „Олимп” на Славчо Христов?
Вероятно поради непрозрачната приватизация на Ефир 2 , глътнат от Мърдок?
Или заради сините талибани, които нахлуха в ПАРТИЯТА СДС, безропотно изпълняваха указанията му, а самите те кадрумаха и се обогатяваха по местата, защото от „Раковски № 134” мантрата е пределно ясна – „По – добре с Костов и в борд, отколкото без Костов извън борд!”
Сигурно Иван Костов си е въобразявал, че така ще си изгради СВОЯ номенклатура и СВОЯ имотна класа, която винаги ще му е вярна и ще му осигури финансово кампанията? Това научи ли като слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва или като част от екипа, привеждащ баланса на икономиката нито от левове и рубли в долари през 1988 г.?
Може ли да е бил такъв наивник, или просто повторил грешките на учителя си Андрей Луканов!
Дори Христо Бисеров и Йордан Цонев, които той лансира и търпя, въпреки че бяха пример за корупция и „неприемливо обогатяване”, му изневериха и избягаха в ДПС, та какво остава за номенклатурчиците от по – ниско ниво.
А каква партия само се създава – с многобройни отдели, секретари, охранители, със строго йерархизирана и централизирана структура – БСП пасти да яде!
Какво стана с тази партия на изборите на 17 юни 2001 г. всички видяха.
Не ми помогна да подкрепя подкрепата на Европейската народна партия, чиито представители нарочно заседаваха в София на 15 юни 2001 г., след стартиране на преговорите за приемане в ЕС на 10 декември 1999 г. и в НАТО, след известното от парламента въздушно пространство на силите на алианса на 4 май 1999 г., както и изпратените със своя скъпоценен подпис писма до симпатизанти и съмишленици на синята идея.
Поредното доказателство за това, че Костов е добър управленец и слаб партиен строител.
Всъщност ликвидацията на „Демокрация” на 1 юли 2002 г. хвърля петно и върху мениджърските му способности.
А провиденческите му качества бяха бламирани след 6 април 2001 г.
Как не прозря тогавашната сила на царя, защо го неглижира, предлагайки му място в седесарските листи и насила го вкара в коалицията с ДПС , а след това и с БСП?
Не знаеш ли, че народът, отвратен от далаверите на апаратчиките му, никога повече няма да го облече във властта?
Същият народ, на който той се обиди, след като даде оставка като лидер на СДС на 24 юли 2001 г. и не пожелавам да му говори 3 години.
Докато не се размърда с отвореното си писмо срещу Милен Велчев и въртката му с външния дълг от 5 март 2002 г. и не реши да прави СВОЯ проект ДСБ, изсмуквайки всичко по – читаво и допълнително на внушение и управление от СДС?
И не забрави да си присвои дори фондация „Демокрация”, чрез която прокарвате финансирането на своите семинари , кампании и издания.
С какъвто ентусиазъм продължи строенето на ДСБ между 28 февруари и 30 май 2004 г.!
Той обичаше цяла България, за да създаде структура и да търси съмишленици, дошли както през 1995 г., когато изправи на крака СДС.
Сключили с избирателите Договор за силна България на 14 май 2005 г., влизат в парламента след изборите на 25 юни с.г., правят своята парламентарна група и се чувстват удовлетворени.
Забрави караниците си с Едвин Сугарев, пуснат срещу изобличителен пасквил малко преди изборите на 19 април 2005 г., недоразуменията с вестник „Седем”, който започна да го подкрепя безрезервно след като Сугарев напусна редакцията, а това стана след философ и политолог с публикациите си в кратко просъществувалото – между 2002 и 2008 г. списание с консервативна насоченост „Разум”.Допусна и едно мини – отцепване – на Димитър Абаджиев, създал недоносчето на ЕДП, преди да премине в РЗС на Яне Янев, а след това и да го напусне.
Същевременно не спира да гледа към СДС и постоянно доказваше, че той е ИСТИНСКАТА, АВТЕНТИЧНА десница и опозиция в България.
След разочарованието от Петър Стоянов, който на президентските избори на 11 и 18 ноември 2001 г. се кандидатира като независим,той извади съвсем неубедителната кандидатура на Неделчо Беронов на 22 октомври 2006 г., а в София на два пъти – на 7 октомври 2005 г. и 28 октомври 2007 г. лансира посочения от него ОБЕДИНЕН десен кандидат за кмет, който независимо дали се казваше Светослав Гаврийски или Мартин Заимов, бе обречен срещу словесната риторика, обаението и очаквания популизъм на Бойко Борисов.
Бате Бойко отначало бе „мутра” за Костов, както и Костов се оказа „Гаргамел” в словесния арсенал на ген.Борисов, но през 2008 г. отново замириса на криза – не със столичния блоклук, за него никой не мисли – за предсрочни избори, за изтеглянето на Сергей Станишев и о, чудо ГЕРБ, СДС и ДСБ продължиха от 6 септември 2008 г. в съвместна акция да уволняват правителството на тройната коалиция .
Заговори се дори за обща опозиция, като първообраз на обединената дясна коалиция, която под ръководството на ЕНП, отново събира своите непокорни деца, въвеждайки ги в задружното семейство на българската и европейската десница.
И Костов, независимо от полемиките в партията му, застана до Мартин Димитров и Бойко Борисов.
На 30 май 2009 г. бабува за създаване на Синята коалиция, но на 11 юни с.г. се разбра, че общи мажоритарни кандидатури с ГЕРБ на изборите на 5 юли 2009 г. няма да има.
На изборите за 41 ОНС на 5 юли 2009 г. все пак оцелява и вкарва 15 депутати в парламента, след като на 7 юни за ниски парламент е избрана Надежда Михайлова, допълнена на 30 ноември от съпратиеца чу Светослав Малинов.
На 14 юли 2009 г. поздравява новия парламентарен шеф Цецка Цачева с любопитното заключение : „Много неща ще видите, на много приказки ще се наслушате”...
На 20 юли се разбира, че синята коалиция няма да подпише меморандума с ГЕРБ, но ще подкрепи кабинета на Бойко Борисов. На 29 юли 2009 г. Костов оглавява на реципрочен принцип на парламентарната комисия за контрол над ДАНС, два дни след
Като е съставено новото правителство на ГЕРБ, успява да изкопчи примамливи назначения за кадрите си Евдокия Манева, Марин Райков и Константин Димитров, докато на 15 декември 2009 г. отново подновява атаката си срещу ДПС...
Както обясняваше Майкъл Шийн, играещ Тони Блеър и наблюдаващото телевизионно обръщение на кралицата Елизабет Втора – Хелън Мирън по повод смъртта на принцеса Даяна Спенсър в „Калицата” (2006) на Стивън Фриърс – „Така се оцелява! Какъв блестящ инстинкт за самосъхранение!”
До следващ провал на президентските избори на 30 октомври 2011 г. със злополучен кандидат Румен Христов.
Преди това обаче гласува „въздържал се” на вота за доверие към кабинета на 20 януари 2011 г. с довода – „Даваме силна подкрепа на ГЕРБ, за да се справим с конгломерата от организирана престъпност и бившата ДС, но това не означава, че имаме достатъчно аргументи да променим гласа си от „въздържали се „ на „за”!
А на 2 февруари 2012 г. изненадващо предлага да падне мораториума въху получава на шистов газ, след като на 11 януари е инициирал приемането на Декларация , осъждаща възродителния поцес!
Коментарът е излишен.
Иван Костов отдавна е доказал, че за него на първо място е политическата целесъобразност.
Идват парламентарните избори на 12 май 2013 г.
ДСБ и БДФ – каква коалиция само! – е извън борда.
Следва поредната подадена оставка – на 13 май, този път завинаги.
Костов се оттегля от политиката, но остава фактор в науката – оглавява Лабораторията за управление на рисковете към НБУ и се съсредоточава върху изработката на политически анализи и прогнози – в повечето случаи коректно създадени и обективни.
Центърът прекратява съществуването си на 23 декември 2019 г.
Издава и мемоари – „Свидетелства на прехода“ ( 2019 и 2024 ) и „Политиката отвътре“ (2022).
Дочаква и 75 годишнината си юбилей.
Ще бъде ли смятан за втори Стамболов, оставил траен отпечатък върху обществено – икономическото развитие на страната ни?
Или ще си остане очерненият демон на България?
Бъдещето ще покаже…
Борислав Гърдев
