Аферата , от която България щеше да загуби милиони
През 1880 г. се осъществява първият сериозен опит за
икономическо подчинение на България от руския капитал.
Моментът е избран изключително подходящо.
Княз Александър Батенберг е в Русия от 25 януари до 18 март за тържествата по
повод 25 годишнината от встъпването на престола на Царя Освободител Александър II.
Страната е без парламент, след разпуснатото на 24 ноември
1879 г.Първо ОНС, а страната се управлява от същия ден от служебен кабинет,
начело с епископ Климент, отявлен русофил, съсредоточил в ръцете си огромна, дори
за Изтока власт – княжески заместник, премиер, министър на просвещението,
директор на Петропавловската семинария и на Търновската девическа гимназия и
управляващ Търновската митрополия!
В опозиционния вестник „Целокупна България“ на Петко
Славейков на 26 януари 1880 г.излиза
подробна дописка за посещението на епископа в старата ни столица, който макар и
уморен и придружен от близки си приятел Тодор Икономов, е щастлив да бъде посрещнат тържествено
от населението …
На 8 януари 1880 г. , два дни след Богоявленския парад,приет от
Климент,“благославяйки войниците, както прави папата, когато пред него дефилира
гвардията му“ (Симеон
Радев, „Строителите на съвременна България“) заседава Министерският съвет.На него, на министър председателя
се отпуска сумата от 4000 франка – прилична за времето– „за обзаведение“ от
финансовия министър Григор Начович.
Правителството трябва да вземе окончателно становище за
откриването на банка в София по
предложение на руските финансови магнати Поляков и Гинзбург.Завихря се първата
в новата ни история афера, която ще тресе българския елит дълго време.
Климент, ако и „да работи прилежно“, според наблюдението на Константин
Иречек , е слаб управленец и без задълбочени познания по финансовите въпроси.
Приятелят му Тодор Икономов, приел да стане вътрешен
министър предния ден , движен от вътрешни съмнения, изисква статута на бъдещата
банка.
Запознавайки се с документите, изпада в ужас.
Поляков и Гинзбург планират да привлекат държавните приходи
в разпореждане на банката, приготвяйки за страната разорение с постановленията
си да държат главното управление в Париж, да издават банкноти с принудителен
курс, а акциите да се поддържат на високо ниво с усилията и жертвите на
правителството.
Целта е прозрачно ясна – да се изтегли златото и среброто от
банката и да се изнесе, а в държавата да останат само банкноти, вследствие на
което България да загуби милиони франкове – официалната парична единица у нас
тогава.
Икономов споделя страховете си пред Климент и въпросът се
отлага, въпреки че епископът е бил готов още същия ден да даде одобрението си
за банката на представителя на Поляков –
Утин, доверено лице на руския пълномощен министър Кумани.
Тодор Икономов обобщава в мемоарите си – „Струва ми се, че
без това мое вмешателство , ръката на Поляков щеше да тежи над България и на Климентовата
деятелност като пръв министър щеше да легне едно голямо петно.“, но забравя да
посочи нещо много съществено, на което набляга присъствалият на заседанието
княжески секретар Константин Стоилов : „По принцип проектът се приема, ще се
направи доклад до Н.В., приемането става под резервата, че ще се одобри от
камарата.“
В „Строителите“ Симеон Радев твърди, че на последното си
събиране и въпреки съпротивата на Икономов, Климентовото правителство все пак
дава съгласие за създаването на банката.
Не случайно в дневникова бележка от 22 март 1880 г. Иречек
отбелязва загрижено : „Всичко е раздразнено и вбесено против някакви тайни
намерения на правителството.“
Утин подновява атаките си и към финансовия министър на
Драган Цанков, Петко Каравелов, който поема и МС от 28 ноември 1880 г.
Каравелов е притиснат и неохотно изработва нужния документ,
който трябва да се разгледа във Второто ОНС, избрано на 20 януари 1880 г., в
което и Климент е депутат.
Впечатлението в столицата относно руските финансови амбиции
е крайно негативно.
Консерваторите пускат слух, че Каравелов има икономически
интереси към банката, а подпредседателят на парламента Стамболов е получил
подкуп от Утин.
Либералните депутати искат обяснение от своите министри,
става ясно, че Каравеловият проектозакон никога няма да се приеме.
Управниците ни излизат от ситуацията като обещават пред
Кумани да го внесат за обсъждане на следващата парламентарна сесия.
А Каравелов стига докрай като изтегля от Народното събрание
на 31 октомври 1880 г. проектозакона за създаване на акционерна банка с
мотивите –„Министерският съвет реши, че никаква акционерна банка няма да
направи, защото , както и да я прави, все в конце концов акциите попадат в
ръцете на тия, които имат повече пари, а те са чужденци.Ние можем да
организираме нашата държавна банка.А колкото за търговците, за тях може да се
изработи един устав за търговските банки…
Те могат да бъдат на акции.“
Утин не може да се примири с неуспеха си.Но няма избор.След
разпускането на парламента на 18 декември 1880 г напуска страната.
Приключва първата мащабна финансова афера , а Народната ни
банка се сдобива със свой закон на 18 януари 1885 г.
На 1 септември с.г. са пуснати в обръщение първите родни
банкноти – левовете.
Борислав Гърдев
