Роман с добри намерения и неудачна реализация
Познавам и следвам творческото развитие на Людмила Филипова от 20 години.
Имаше период, в който смятах за надежда на нашата съвременна белетристика, бяхме установили контакт, дори съм чел и редактирал откъс от тогавашен нов неин роман.
Смятах, че има потенциал да се утвърди като лидер на автора, подтиквах я да разширя тематичния кръг, с който започва и където смятате, че ще си на мястото – психологически – драматичният роман , почиващ на реално преживени събития.
С годините тя се отдалечи от модела „Анатомия на илюзиите“, 2006, задълбочено във фентъзито – „Мастиленият лабиринт“, 2009, пробва се и в историческата проза, където постига добри резултати – „Войната на буквите“, 2014, „Войната на верите“, 2023. Когато публикувате обаче „Съмислът“, 2017 и „Контактът“, 2019, аз разбрах, че пътищата ни безвъзвратно се разделят, че това вече не е моят нужен автор.
Бях много разочарован от слабата екранизация на братя Чучкови по „Войната на буквите“ преди две години и в гнева си й написах критично писмо, в което несправедливо я обвиних, че се е продала на продуцентите, съгласявайки се с тяхната неудачна версия, без да си давам сметката, че от нея е зависело само да се подпише и да си вземете парите за авторските права…
Четох всякакви – предимно отрицателни и язвителни - отзиви за новия й роман – „Планът „Елиминирай Европа“, 2025.
И трябва с болка да призная, че с доста от критичните наблюдения на читателите съм съгласен.
Аз уважавам амбицията на Филипова да създам четивен, атрактивен, впечатляващ, ефектен , актуален роман, „по горещите следи на събитията“.
Това го умее още от времето на „Червено злато“, 2007 и „Стъклени съдби“, 2008.
Но в „Плана…“ тя е отишла в смущаващата крайност – написана между януари и април 2025 г. и излязъл преди месец романът едва ли ще се отпечата с провиденциалистката си сила…
Ще попитате - защо?
Това като и аз не знам какво четох – по инерция го нарекох роман, но това е по – скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама.
Слава Богу, че той завършва с хепи енд и разбирателство между Европа, чийто лидер е естествено френският президент Макрон , САЩ и останалите Велики сили – по правописа на автора – Русия, Китай, Индия, Саудитска Арабия, арабските емирства…
Европа се намира на преговорната маса като напълно прав участник, защото знае как да създаде и съхрани антиматерия, с която решава енергийните проблеми и държи ракетния код за американците, депозирани – според писателката – в Антарктида, а американците чрез НАСА и астронавтите им на Луната, осигуряват великодушно нужния лунен прах, чрез който ще се контролират климатичните аномалии…
Европа е спасена.Умилително, до сълзи….
Но ако случайно книгата се забави в печатницата два месеца къде ще се експонира и да покаже конфликта на САЩ и Израел с Иран и дали тогава на литературно – публицистичния Тръмп ще му е до климатичните промени и до плана „Хелиос“?
Някога съм казвал на Филипова, че се предоверява на реномирани издателства, които не й дават качествени коректорски и редакторски услуги.
Тя примирено ми се заявява, че се съобразява с избора на издателството, няма идея за работа на редакторите и коректорите и е принудена да се примирява с тяхното дело…
На предпоследната страница на новата й книга предлагате името на редактора и коректора – Мария Чунчева и Цвета Нинкова, посочени от „Ентусиаст“, но нямам чувството, че текстът само е прегледан по диагонал и е пуснат за печат, вероятно за да има някакви срокове.
По друг начин не мога да си обясня гафовете , с които са изпълнени и грешките, които буквално избождат очите ни.
Недопустимо е да се пропусне комбинацията на пълния член, когато е необходимо , тоест когато съществителното нарицателно е в ролята на подлог – като в примера „Коза, за който говорите!“, а трябва да е „Козът, за който говорите!“, не е възможно на планетата, нито да има стотици държави, Индокитай не е френска колония в Индонезия,Мъск определен е с истинското си име, а след това става Ейлион Мънк, Хелия Лурон
е и Хейли, магнатът, Въвеждането на последното и цензурата във Фейсбук Зукърбърг се оказва помощник в книгата либерал и демократ, борец срещу Москва – Мънк, Бил Клинтън участва в плана за унищожаване на Европа още през 1998 година, американският сенатор действа дискретно за среща с европейските лидери, след което се отдава на адвокатска кариера в Париж…
От цялата тази галимация приемам за достоверен План за управление на света от технократската клика, разработена през 1941 г., която именно поради вашата ретро своеобразност днес изглежда като нарцистична приумица на Тръмп, правещи мечешки стъпки за нейното изпълнение, насочвайки се към Канада, Гренландия, Панския канал и подземните богатства на Украйна…
Умишлено се впуснах в подробностите.
Всички тези хрумки и откровени издънки могат да бъдат избегнати при компетентна редакторска, коректорска и стилистична намеса.
Сега и „Планът „Елиминирай Европа“ при цялата си неефективно конструирана екстравагантност ще се появи един приемлив технотрилър, който нашите пита четат в офисите си в обедната си почивка.
Уви, той не е такъв, а е нещо като нищо на света, замислен дрънновено и с ентусиазъм, но сгромолясал се гротесково в процеса на своята реализация.
Борислав Гърдев
Людмила Филипова, „Планът „Елиминирай Европа“, 2025, роман, 358 стр,ред.Мария Чунчева, изд.“Ентусиаст“
