Доктор Кисинджър и последната индокитайска пролет
50 години по – късно
Интересно и поучително четиво е „Кризите“ от Хенри Киниджър , излязло през 2003 година.
Особено любопитни и нелицеприятни размисли предизвиква втората част на книгата – „Последният месец в Индокитай“, проследяваща една предизвестена смърт-крахът на американската политика в Индокитай, с която доктор Кисинджър се занимава от 23 март до 29 април 1975 г.
50 години от тогава.
Държавният секретар на САЩ е в разцвета на силите си – на 52, но честно се чудя как е издържал на огромно напрежение да води почти денонощни телефонни разговори основно с хора от екипа си, с военния министър Шлезинджър , с президента Форд и вицепрезидента
Рокфелер и с посланика на Щатите в Сайгон – Браун и в Пном Пен – Дийн, да се явява на прослушване на закрити заседания на Сенатските комисии по отбрана и външна политика, да приема профсъюзни лидери и най – вече ръчно като пожарникар да се мъчи да ограничи щетите на едно бедствие, от което Америка все пак трябва да излезе с някакво достойнство пред света и техните съюзници.
Дните са изключително напрегнати, пресата – при това меродавната! - сипе слухове и инсинуации, говори се дори за неговата оставка, Конгресът отказва намеса през юни 1973 г. и да се отпуска финансова помощ, въпреки че се спрягат суми между 200 и 720 милиона долара, не разрешава самолетоносач да акостира в Тонкинския залив и висшият държавен чиновник наблюдава с горива безпомощност на агонията на правителството на Тхю, когато войските му напуска централната част на Виетнам, а 11 северно виетнамски дивизии просто окупират останалите от Южен Виетнам, слагайки край на 14 години за ограничаване влиянието на комунизма в Югоизточна Азия…
И става така, че законодателният орган покрай аферата „Уотъргейт“ се разправя с управляващата администрация, в Камбоджа се утвърждава свирепа тоталитарна диктатура на червените хмери, която връща страната в Средновековието, а Северът завзема Южен Виетнам, помита управлението на Нгуен Ван Тхю и Големия Мин и налага суров комунистически режим, при който привържениците на бившата са или убити,или пратени в концлагери…
За доктор Кисинджър остава
намаляването на бедствието и както афористично се изразява – „Заради дългосрочната стратегия се налага някой ден да направим една преценка, защото добри мъже, представители на всички страни, не намериха пътя да избегнат тази катастрофа и нашата резултатна политическа драма не се парализира, а след това не се обсеби и завладя.В деня, когато последният хеликоптер излетя от покрива на посолството ( в Сайгон – б.м. , остана чувството на празнота.“….
Борислав Гърдев
