Уважаеми господин Донев, приключих с четенето на твоя труд „Българската литературна класика във филмовото изкуство“, издаден през 2025 година, 424 страници.
Ще бъда максимално откровен и обективен - доц.Донев, не те познавам достатъчно добре, но в труда ти личат „ноктите на лъва“, той е дело на проникновен и вещ изследовател, на амбициозен и целенасочен учен,знаещ с каква сериозна и отговорна задача се е заел.
Само който не се е ровил в архиви, не е чел стари вестници, списания, протоколи от закрити партийни събрания, оценки на чуждестранната пресаизследвания и не е гледал по различните канали на БНТ и по други тракери огромния масив от заглавия, само той няма да може да оцени адекватно положения къртовски, робски, египетски труд.
В добавка си чел и превеждал сам американски - Дейвид Бордуел, Сиймур Чатмън, Едуард Бриниган и френски - Реймон Блур - кинотеоретици и не знам
кой ще оцени по достойнство усилията ти да си на нивото на най - актуалните и водещи търсения в областта на филмовата теория.
Харесва ми, че си намерил най - важната опорна точка, от която да тръгнеш - от Роман Якобсон и възгледа му за екранизацията като междусемиотичен преводен процес.
.
Като добавим вариантите на адаптацията - илюстрация и екранизацията като иновативен творчески акт, който превръща филмът в самостойно произведение на изкуството - образецът е "Иконостасът" на Тодор Динов и Христо Христов, ти вече спокойно можеш да изложиш своята концептуална позиция - при това на респектираща висота.
Ще отбележа, че в теоретичната част си на нивото на Владимир Игнатовски, когото ценя като първокласен кинотеоретик, а при фактологическото разкриване на материала продължаваш традициите на Божидар Манов, Станислав Семерджиев и Петър Кърджилов.Които,естествено, и надграждаш.
Изследването на екранизациите на десетимата български класици респектира и впечатлява.
Естествено личат пристрастията - Йовков , Талев и Радичков...
Аз имам дребни забележки относно този огромен за обхващане филмов масив, но знам, че правото на автора за подбор и преценка е суверенно и първостепенно.
Не съм съгласен, че версията на Васил Мирчев по "Една одисея из Делиормана" е несъстоятелна, а я ценя като една от малкото, разкрили първия ни следосвобожеденски обществено- политически разлом от 1886 г. през погледа на турския файтонджия на Васил Попилиев, в който има много мъдрост и печал.
Очаквах няколко абзаца и за екранизацията на Петър Попзлатев "Аз съм ти" в главата за Димитър Димов, по "Роман без заглавие", добре е да се знае, че след "Язовецът" Павел Павлов екранизира и "Делници и празници" на Емилиян Станев през 1986 г., по роман на Радичков Крикор Азарян реализира “Всички и никой”, а Ивайло Петров има още една екранизация - по "14 целувки" от 1997 г., дело на Пламен Масларов...
Разбирам, че поради изисквания на обема в изложението отпадат засега автори като Николай Хайтов , Георги Мишев и Павел Вежинов, а на мен много ми липсва и Константин Константинов с великолепните адаптации на Павел Павлов - "Есенно слънце" и "Хотел "Централ" на Веселин Бранев...
По този начин си обяснявам липсата на Вапцаров при разглеждането в третата част от изследването на съдбата на водещите български поети - вярно "Песен за човека" на Борислав Шаралиев не е цвете за мирисане, но с това разполагаме в момента....
А при проследяване драмата на Ботев трябва да се има в предвид и опитът на Максим Генчев с “Ботевъ” от 2022 г.
Това, естествено, са бели кахъри....
Истината е, че си създал фундаментален, основополагащ опус, който съвсем не е и не трябва да се заключва само в някакви педагогически или училищно - университетски рамки.
Не знам защо си се насочил към университетското издателство на ВТУ, вероятно, защото си искал текстът ти да излезе на всяка цена, но, Бога ми, неговото място е в издателство "Сиела" или пък в "Изток - Запад"....
Наясно съм, че за допълнено издание - материалът предразполага към разширяване обхвата на изследваните факти, при това със същата сериозност, скрупульозност и задълбоченост, ще е необходим авторски колектив.
В заключение - създал си стойностна , качествена и респектираща книга, явление за съпоставителното ни изкуствознание, с която имаш пълното право да се гордееш.
Колцина ще го оценят по достойнство е отделен въпрос - дащо не например секция “Критика” към СБФД, но аз ти благодаря за постигнатото и за часовете на съпричастност и удоволствие, които ми достави.
Борислав Гърдев
