"До самия край"

                      

                         "До самия край"

Убедил съм се, че по HBO често дават качествени филми, особено ако са собствено производство.

Поредното доказателство е „До самия край“(2016) на Джей Роуч.

Ако трябва да бъдем конкретни, това всъщност е проект на Стивън Спилбърг и неговата компания „Амблин“.Той е изпълнителен продуцент, привличайки за каузата си и Джей Роуч, Робърт Шенкън като сценарист и Брайън Кранстън, изпълнителят на главната роля.

Филмът разказва сочно и увлекателно  за трудната победа на Линдън Джонсън на президентските избори от 3 ноември 1964 г. и по  - точно за усилията му да излезе от дебелата сянка на Джон Кенеди, след злодейското му убийство в Далас на 22 ноември 1963 г., когато е все още само протоколно вице, до утвърждаването му като  национален лидер само година по – късно.

А тези 12 месеца са много драматични и изпълнени с динамични и нервни събития.

Голяма част от тях са пресъздадени скрупольозно – акцентът е поставен на приемането от Конгреса на Закона за гражданските права от 2 юли 1964 г., но не остават на заден план изстъпленията в Мисисипи от 21 юни 1964 г., войната във Виетнам и суперважната Национална конвенция на демократите в Атлантик сити, издигнала след  сложни комбинации Джонсън и Хюбърт Хъмфри като свои кандидати , както и трудната, но сладка победа срещу Бари Голдуотър и Джордж Уолъс.

Искаше ми се да видя съпричастността на Джонсън към програмата „Меркурий“, примерно полетът на „Меркурий – Атлас“  9 на 15 май 1963 г., без която нямаше да се насладим на подвига на Нийл Армстронг и  стъпването му на Луната на 20 юли 1969 г., но приемам, че този детайл е бил маловажен за сценариста и постановчика, още повече, че се помни великолепният епос на Филип Кауфман от 1983 г. „Истинските неща“.

„До самия край“ е поредната стъпка, преосмисляща делото на Джонсън, оставащ незаслужено дълго в сянката на по – атрактивни за киното фигури като Линкълн, Кенеди, Никсън, Буш и Рейгън.

Джон Франкънхаймър открехна завесата и показа президентските му неволи в „Години на война“(2002), с великолепния Майкъл Гембън , също оригинална продукция на HBO.

Сега Спилбърг и Роуч връщат лентата назад, разкривайки победата му през 1964 г., извоювана  с  помощта на профсъюзите и на негърските гласове, осигурени от д – р Мартин Лутър Кинг.

Основният стремеж на авторите на „До самия край“ – това е всъщност слоган от кампанията на Джонсън, оказал се рядко ефективен и популярен, е бил автентизъм и достоверност на интерпретираните събития.

Към това се стремят и Шенкън, и Роуч, и операторът Джим Денолт, и актьорите.

Пред нас се разкрива подробно, ярко, честно и нелицеприятно цялата истина на онази епоха.

За мнозина днес тя изглежда невинна, благословена, създаваща просперитет, но нека не забравяме, че тогава е имало сблъсъци, жертви, усилия, машинации, пропаднали илюзии…

С виетнамската авантюра САЩ уверено поемат към пропастта на военния провал и националното разединение, което умело е избягнато през напрегнатата 1964 година.

Разковничето за избягване на катастрофата е гласуването на един закон, но вижте само с колко страсти, съпротива и копнежи е свързан той!

В името на прокарването му Джонсън, заложил на карта реномето и политическото си бъдеще, е готов на всичко – на компромиси с умерените републикански конгресмени, на манипулации на националната конвенция, на откровено заобикаляне на законовите норми.Жертва дори със своите копчета за официалната си риза!

Той търси помощта на профсъюзите, които всъщност финансират Движението за граждански права на доктор Кинг и на всемогъщия шеф на ФБР Дж.Едгар Хувър, затваря си очите пред разюздания сексуален нагон на негърския лидер , разделя се с най – близкия си сътрудник Уолтър Дженкинс, оказал се внедрен агент на хомосексуална основа на Голдуотър и дори подкрепя авантюрата на военния министър Макнамара за ответен въздушен  удар по  Виетнам след прословутия инцидент в Тонкинския залив на 2 август 1964 г., тръгвайки по хлъзгавата плоскост на дългогодишен конфликт.

Джонсън в прекрасното изпълнение на Брайън Кренстън е въжеиграч, манипулатор,визионер, реформатор с амбициозни програми, агресивен управник, но преди всичко остаряващ жител от Юга, терзаещ се като всеки друг човек доколко адекватно ще бъдат оценени усилията му от потомството.

Джей Роуч , създателят на „Борат“(2006) е подходил отговорно към темата, обграждайки се с екип от съмишленици, в който включвам и големия композитор Джеймс Нютън Хауърд.

Много прецизен е подборът на актьорския състав.

В него не се открояват знаменитости – с изключение на Франк Лангела, създал впечатляващия образ на чичо Дик – сенаторът Ричард Ръсел и Мелиса Лео –неотразима като  лейди Бърд „Калинката“ Джонсън, но освен Брайън Кренстън, изиграл вдъхновено и правдиво Джонсън, е справедливо да откроим модификациите на още няколко много добри артисти – Стивън Рут – Хувър, Брадли Уитфорд – Хюбърт Хъмфри , Бо Фоксуърт – Макнамара и Тод Уийкс, пресъздал непринудено и  достоверно неблагодарния персонаж на Уолтър Дженкинс.

„До самия край“ завършва с триумфа на Линдън Джонсън, сбъднал американската си мечта да стане президент, след като е работил усърдно в политическата сфера.

Авторите на продукцията обаче не се увличат само по празничните фанфари.

Те остават докрай верни на житейската правда и с няколко финални изречения маркират Джонсъновото президентство, оказало се още по – взривоопасно и непредвидимо от „годината на утвърждаването му“.

Така  отдават дължимото и на историята, и на една забележителна и необикновена личност, на голям реформатор и патриот, незаслужено пренебрегван десетилетия наред и сега отново възкръснал на екран, показвайки ни в движение  уроци по висша политика, в която врътките и процедурните хватки имат смисъл, не когато са предназначени за лично обогатяване, а в името на голямата цел – националното единение и възход.

Струва си след гледането на „До самия край“ да се замислим за аналогиите с окаяната ни действителност и да потърсим отговор на един простичък въпрос – „Къде е нашият Линдън Джонсън?“

Ей, Богу, заслужава си!

Борислав Гърдев

„До самия край“, 2016, 132 минути, продуцент Стивън Спилбърг, режисьор Джей Роуч, продукция на HBO.